Решение № 290 от 09.10.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Бургас, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Иван Г. Иванов като разгледа докладваното от Диана К. Мицканова-Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20262100600382 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.306, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1, вр. с чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна частна жалба от С. А. Б. с ЕГН **********, подадена чрез защитника му адв. Христина Н. Късева от Адвокатска колегия - гр. Бургас, против Определение № 471 от 05.03.2026 година, постановено по НОХД № 743/2026 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът по реда на чл. 383, ал. 2, вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. с чл. 53 от НК и на основание чл. 343б, ал. 5, вр. с ал. 1 от НК, е осъдил С.

А. Б. с ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 1 660,00 евро (хиляда шестстотин и шестдесет евро), представляваща равностойността на използваното за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № * **** **, собственост на А. Д. Б., както и сумата в размер на 2,56 евро (две евро и петдесет и шест евроцента) – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за горепосочената парична равностойност на МПС, в случай че се пристъпи към издаването на такъв.

С жалбата се твърди, че първоинстанционното определение в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се искане въззивният съд да отмени Определение № 471 от 05.03.2026 г. по НОХД № 743/2026 г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, с която е присъдена в 1 полза на държавата сумата от 1 660,00 евро, представляваща равностойността на лекия автомобил марка „Ф. Г.“ с рег. № *******, като не прилага нормата на чл.343б, ал. 5 от НК.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от Районна прокуратура – Бургас.

В съдебно заседание пред въззивния съд на 25.09.2026 г. е докладвано постъпило писмено становище с вх. № 20498 от 25.09.2026 г. от адв. Христина Късева – защитник на осъдения, с което се поддържат съображенията и исканията във въззивната частна жалба.

Пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – Бургас предлага определението на Районен съд – Бургас да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Застъпва, че съдът е постановил своя акт в изпълнение на императивната законова разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която норма не противоречи нито на Конституцията на Република България съобразно Решение № 8 от 17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г. на Конституционния съд, нито на правото на Европейския съюз съобразно Решение от 10.09.2026 г. по дело C-655/24 („Латранов“) на Съда на Европейския съюз.

Жалбоподателят С. А. Б. – редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема лично отношение по същество.

Упълномощеният му защитник – адв. Христина Късева, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, като ангажира становището си чрез депозираното писмено изложение.

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата, писменото становище на защитата и изложеното от прокурора в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания за отмяната или изменението му поради следните съображения:

Първоинстанционното производство пред Районен съд – Бургас е протекло по реда на Глава двадесет и девета от НПК по повод внесено споразумение за решаване на делото по НОХД № 743/2026 г.

От фактическа страна по делото е установено, че с одобрено от Районен съд – Бургас и влязло в сила на 05.03.2026 г. споразумение за решаване на делото по реда на чл.384 във вр. с чл.381 от НПК, е била ангажирана наказателната отговорност на С. А. Б. с ЕГН ********** за извършено умишлено транспортно престъпление по чл.343б, ал. 1 от НК, за това, че е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.

Установено е също така по категоричен и безспорен начин от доказателствения материал по делото (включително приложения на л. 9 от ДП Договор за дарение на моторно превозно средство от 05.02.2026 г. с нотариална заверка на подписите при нотариус Виктория Дралчева, рег. № 491 на Нотариалната камара), че послужилият за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № * **** **, както към инкриминираната дата, така и към момента на постановяване на определението, не е бил собственост на дееца С. А. Б., а е принадлежал на трето за производството лице – А. Д. Б. с ЕГН **********.

2

Видно от изготвената и приета в хода на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза, пазарната стойност на процесното моторно превозно средство към инкриминираната дата възлиза на 1 660,00 евро.

При тези безспорни факти след одобряване на споразумението Районен съд – Бургас правилно е продължил производството по реда на чл.383, ал. 2 във вр. с чл.306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл.53 от НК, и е постановил атакуваното Определение № 471 от 05.03.2026 г., с което на основание чл.

343б, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НК е осъдил С. А. Б. да заплати в полза на държавата по сметка на съда равностойността на автомобила в размер на 1 660,00 евро, ведно с дължимата държавна такса от 2,56 евро при служебно издаване на изпълнителен лист.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че обжалваният първоинстанционен съдебен акт е правилен, законосъобразен и постановен при точно и стриктно прилагане на материалния и процесуалния закон.

На първо място следва да се посочи, че практиката на съдилищата в страната, включително Решение № 67 от 25.06.2024 г. по н.д.в. № 119/2024 г. на Апелативен съд – Бургас, е категорична и непротиворечива, че произнасянето по чл. 343б, ал. 5 от НК след одобряване на споразумение следва да се извършва именно в производство по реда на чл. 383, ал. 2 във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. По правната си същност разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК урежда не наказание от системата на предвидените в чл. 37, ал. 1 от НК санкции, а особена принудителна мярка по смисъла на чл. 53 от НК, насочена към отнемане на средството на престъплението в полза на държавата, когато деецът е негов собственик, респективно към присъждане на паричната му равностойност, когато превозното средство принадлежи на трето лице или е съсобствено. Тъй като тази мярка има самостоятелен характер и се прилага независимо от наказателната отговорност, тя не съставлява задължително съдържание на споразумението по чл.381, ал. 5 от НПК и съвсем правилно първоинстанционният съд се е произнесъл по нея с отделно определение по реда на чл.383, ал. 2 във вр. с чл.306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл.53 от НК.

На следващо място следва да се посочи, че с постановеното Решение № 8 от 17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г. Конституционният съд на Република България изрично отхвърли искането за установяване на противоконституционност на чл.343б, ал. 5 от НК. В мотивите на решението си Конституционният съд прие, че нормата на чл.343б, ал. 5 от НК не противоречи на Конституцията и правораздавателните органи са длъжни да се съобразят с нейната императивност, като липсват каквито и да било правни основания за неприлагането .

На следващо място – по отношение на съответствието с правото на Европейския съюз: В произнасянето си по дело C-655/24 (Латранов) с Решение от 10.09.2026 г. СЕС изрично постанови, че „Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, изменено с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г., не се прилага към престъпление по транспорта, което се състои в управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол и което се наказва с лишаване от свобода над една година“. СЕС изясни, че този вид транспортни престъпления не попадат в материалния обхват на европейските актове в 3 областта на конфискацията, поради което и разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз (съгласно чл. 51, § 1 от нея) са неприложими спрямо националната мярка по чл. 343б, ал. 5 от НК. С това решение СЕС окончателно потвърди самостоятелната приложимост на националното законодателство в тази материя.

По същество въззивната инстанция намира, че Районен съд - Бургас правилно и в съответствие със закона е приложил разпоредбата на чл. 343б, ал.

5 от НК, съгласно която в случаите по ал.1 - 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – присъжда неговата равностойност.

Възраженията на защитата за незаконосъобразност на присъждането на равностойността са изцяло неоснователни.

Пропорционалността (забраната за прекомерност) е фундаментално изискване на принципа на правовата държава. Ограничаването на основни права е съразмерно средство, когато е въведено със закон, преследва конституционно легитимна цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане, съизмерено със значимостта на защитавания интерес (Решение № 13 от 05.10.2021 г. на КС по к.д. № 12/2021 г.).

Правото на собственост, гарантирано от чл.17 от Конституцията на Република България и чл.17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не е абсолютно и безусловно. То може да бъде ограничавано, когато ограничението е предвидено в закон, необходимо е за постигане на легитимна цел и представлява пропорционално средство за защита на висши конституционни ценности (Решение №12 от 30.09.2021 г. на КС по к.д. № 10/2021 г.).

В настоящия случай присъждането на паричната равностойност на МПС по чл. 343б, ал. 5 от НК е въведено с нормативен акт от ранга на закон (Наказателния кодекс) и преследва категорично легитимна цел с най-висок обществен приоритет – опазване на живота, здравето и телесната неприкосновеност на гражданите и ограничаване на тежкия пътен травматизъм, породен от управление на превозни средства след употреба на алкохол.

Тази конституционно защитена цел е с изключителна значимост, поради което присъждането на равностойността на превозното средство при липса на лична собственост на дееца не нарушава принципа на пропорционалност.

Подобни мерки са широко познати и се прилагат в законодателствата на редица държави – членки на Европейския съюз (Италия, Австрия, Естония, Полша и др.). Освен това, чрез осъждането на дееца да заплати паричната равностойност на автомобила, когато същият принадлежи на трето лице, пряко се провежда и конституционният принцип на равенство на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията). Както изрично посочи Конституционният съд в Решение № 8 от 17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г., отнемането на равностойността осигурява равнопоставеност, тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също престъпно деяние при идентични условия, биха били поставени в неравностойно положение и неоправдано привилегировани само въз основа на обстоятелството, че 4 управляваното от тях превозно средство не е тяхна лична собственост.

Неоснователно е и разбирането, че присъждането на равностойността съставлява недопустима „конфискация“ по смисъла на чл. 44 от НК.

Конфискацията е главно или допълнително наказание, засягащо общото имущество на осъдения, докато мярката по чл. 53, ал. 2 във вр. с чл. 343б, ал. 5 от НК е специална гражданскоправна санкция / принудителна мярка с възстановителен и превантивен характер, насочена строго към средството, с което е осъществено умишленото престъпление. Чл. 53, ал. 2 от НК изрично регламентира, че в случаите, предвидени в Особената част на кодекса, когато вещта не е собственост на виновния, се присъжда нейната равностойност.