Решение № 4663 от 18.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4663 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20241110173336 по описа за 2024 година

Ищецът ЗК„Л.И.“ АД е предявил срещу ответника ЗД „Б.И.“ АД обективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5186,53лв., остатък от заплатено регресно вземане по щета №0000-*** ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски. Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 21.10.2019 г. ПТП в гр. София е изплатил сумата от 18730лв. с включени ликвидационни разходи, представляваща застрахователно обезщетение за щетите по л.а *** модел *** с рег. № ***, застрахован при него по застрахова „Автокаско“. Виновен за процесното ПТП е водачът на л.а *** с рег. № ***, застрахован по застраховка Гражданска отговорност при ответника валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Твърди, че е останал незаплатен остатък от 5186,53лв. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът ЗД „Б.И.“ АД дава становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че отговорността му се съизмерява със заплатената сума. Твърди, че предявеният иск е в завишен размер.

Поради недължимост на главницата, оспорва претенцията за лихва. Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са 1 налице.

За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени всички изложени в исковата молба твърдения, с изключение на размера на ищцовата претенция.

По делото е приета САТЕ от заключението на която се установява, че размерът на щетите нанесени на процесното МПС л.а *** модел *** с рег. № *** към датата на ПТП, възлиза на 21490,01 лв., а с включени 20,00 лв. ликвидационни разноски – 21960,01 лв.

Вещото лице посочва, че като се прибави и сумата от 48 лева – дължима по фактура за Пътна помощ стойността на вредите възлиза на 22008,01лв. Отразено е в експертизата, че при отчитане на размера на средствата, необходими за ремонт на процесния автомобил е налице тотална щета. Отразен е вариант на стойността на обезщетението при тотална щета, като според вещото лице той възлиза на 19460лв., с включени ликвидационни разходи от 20 лв. – 19480лв., а като към тях ако се прибави и заплатената сума за пътна помощ по Фактура в размер на 48лв. – стойността на обезщетението възлиза на 19528лева. При разпита си в съдебно заседание вещото лице заявява, че към момента автомобилът не е в гаранция.

Съдът счита заключението за компетентно и задълбочено изготвено, с оглед на което същото ще бъде ползвано при постановяването на крайния съдебен акт.

Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита гражданската му отговорност.

Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.

411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка “Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната стойност на увреденото МПС и не може да е по – малко от изчисленото по методиката.

Не е спорно между страните, че ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от 13519,53лв. Доколкото заплатената от ищцовото дружество сума е в по-малък от посочения от вещото лице размер на обезщетението и след приспадане на заплатеното от ответника, съдът намира иска за основателен до пълния му предявен размер.

По разноските:

При този изход на спора, с оглед разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в пълен размер съобразно представения списък по чл.80 ГПК, които възлизат на 510лв. – 210лв. държавна такса, 200лв. – депозит САТЕ и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** на основание чл.

411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 5186,53лв лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Автокаско" за вреди на лек автомобил л.а *** модел *** с рег. № ***, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.10.2019 г. в гр. София ведно с включени разходи за определянето му, заедно със законната лихва от 10.12.2024г. до погасяване на задължението, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 510лв. – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен 2 срок от връчване на препис от същото на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3