Решение № 170 от 20.11.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20231880100397 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от М. Н. В., ЕГН **********, с адрес: *****, чрез пълномощник, против А. А. В., ЕГН **********, Б. В. В., ЕГН ********** и А. В. В., ЕГН **********, тримата с адрес: *****. В нея се твърди, че ищецът е собственик по наследство и по давност на урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Церово, общ. Своге, заедно с построените в него две масивни едноетажни сгради. Твърди се, че по силата на Разделителен протокол за доброволна делба, нотариално заверен при П. К. Й.-Председател на ИК на ОНС-с. Церово, вписан при р.съдия на 31.05.1978 г., том I, № 50 на парт. кн. том 46, стр. 178, общият наследодател на страните Н. В. А. (баща на ищеца) е получил в дял и е станал изключителен собственик на парцел № XVII-176, кв. 51 в землището на с. Церово, общ.

Своге, обл. Софийска, като още през 1971 г. последният е построил в имота производствен обект – работилница на един етаж със застроена площ от 128 кв.м. След смъртта на баща му, починал на 13.01.1983 г., ищецът се е установил да живее в процесния имот и до днес осъществява фактическа власт върху него и построената в него сграда, като през 1985 г. е построил в имота втора масивна едноетажна сграда – гараж със застроена площ от 38 кв.м., която също ползва по предназначението й, завладявайки и притежаваната по наследство от брат си В. Н. В., починал на *** г., ½ ид.ч. от имота. Поради изложеното се твърди, че ищецът е придобил правото на собственост по наследство и по давност. Иска от съда да приеме за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на процесния имот по давностно владение, което е започнало от 13.01.1983 г. С оглед проекта за доклад по делото и дадени от съда указания, в молба от 01.12.2023 г., се излагат от ищеца твърдения, че след смъртта на наследодателя Н. В. А. между сънаследниците 1

М. Н. В. и В. Н. В. е постигната устна договорка за неформална делба на оставените в наследство недвижими имоти и споразумение процесният имот да се ползва единствено от ищеца, като за В. Н. В. е договорен друг наследствен недвижим имот-незастроен урегулиран поземлен имот в същото населено място. Твърди се още, че по отношение на притежаваната от В. Н. В. по наследство 1/2 ид.ч. от процесния имот от 13.01.1983 г. е започнала да тече придобивна давност в полза на ищеца в продължение на повече от 10 години, изтекла към 13.01.1993 г., когато и на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, същият е придобил собствената на В. Н. В. 1/2 ид.ч. от процесния имот. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на основание давностно владение на собствената на праводателя на ответниците 1/2 ид.ч. от процесния имот, получена от Васил Н.

В. по наследство от общия наследодател на страните Н. В. А., починал на *** г. Съдът не взема предвид заявеното от пълномощника на ищеца като уточнение на предявения иск в последното по делото открито съдебно заседание, доколкото се касае за нов иск по отношение на останалата 1/2 ид.ч. от процесния имот и на различно основание, какъвто не е предявен по делото, видно от уточненията, направени с молбата от 01.12.2023 г. Придобиването от ищеца по силата на наследствено правоприемство на 1/2 ид.ч. процесния имот не се оспорва от ответника, поради което за ищеца липсва и правен интерес за подобна искова претенция.

Предявени са положителни установителни искове за собственост и условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането им. В случая такъв интерес спрямо ответниците е налице, тъй като е налице спор за материално право по отношение на 1/2 ид.ч. от процесния имот – последните оспорват твърденията на ищеца, че същият е придобил правото на собственост върху тази част по силата на изтекла придобивна давност.

В срока по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) от страна на ответниците, чрез пълномощник, е подаден отговор на исковата молба. В него те оспорват претенцията на ищеца, както и твърдението му, че той единствено е владеел имота от 1983 г. до сега, като на свой ред твърдят, че техният съпруг и баща В. Н. В. приживе е ползвал и се е грижил за процесния имот.

В производството са разпитани четирима свидетели и са събрани писмени доказателства.

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните аргументираха застъпваните от тях тези, като по делото постъпиха и писмени защити. Ответниците заявяват, че ищецът по никакъв начин не е им е показал промяна в намерението на упражняваната от него фактическа власт.

Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова молба, като обсъди становищата и доводите на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на Разделителен протокол за доброволна делба, нотариално заверен при П.К.Й.-Председател на ИК на ОНС-с. Церово, вписан при районен съдия на 31.05.1978 г., том I, № 50 на парт. кн. том 46, стр. 178, общият наследодател на страните Н. В. А. (баща на ищеца) е получил в дял и е станал 2 изключителен собственик на спорния имот, като е построил в имота масивна едноетажна сграда – работилница на един етаж със застроена площ от 128 кв.м. и втора масивна едноетажна сграда – гараж със застроена площ от 38 кв.м. Обстоятелството, че сградите са строени от Н. В. А. се установява от показанията на св. Н. В., който изрично заявява, че постройките в имота са строени от дядо му – Н. В. Съдът не дава вяра на свидетелските показания на св. А. В. – син на ищеца, в частта им, в която същият заявява, че от дядо му е останала в имота една малка постройка от 20 кв.м., а останалите сгради са строени от баща му, преценявайки ги на основание чл. 172 от ГПК, доколкото противоречат на останалите събрани по делото доказателства – на показанията на св. Н. В., а и на показанията на св. Ц. Ц., който не е в роднинска връзка със страните по делото и който заявява, че постройките в имота са стари и не са строени скоро. Освен това, от страна на ищеца не са ангажирани каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението му, че същият е построил част от сградите в имота (в т.ч. строителни книжа за същите).

На ***** г. е починал Н. В. А., като негови наследници са съпругата му Б. М. А., починала на *** г. и двамата му сина – ищецът М. Н. В. и В. Н. В., починал на *** г., чиито наследници са ответниците А. А. В. (преживяла съпруга) Б. В. В. и А. В. В. (дъщери).

От показанията на всички разпитани по делото свидетели е видно, че до епидемията от Ковид-19 през 2020 г. страните са били в добри отношения и липсват каквито и да са обстоятелства, от които да може да се заключи, че ищецът е манифестирал по някакъв начин воля да свои имота и да е отблъсквал владението на другите наследници на Н. А., като подобно обстоятелство по отношение на преживялата съпруга на последния – Б. А. – дори не се твърди по делото. От показанията на св. А. В. се установява, че волята на общия наследодател на страните Н. А. е била процесният имот да е за ищеца, а друг имот в същото село – за неговия брат, но видно от показанията на св. Н. В. – при условие, че двамата братя поделят помежду си къщата в гр. Своге, като опитите за постигане на споразумение по този въпрос не само, че не са били успешни, а са довели до изостряне на отношенията между двамата братя, като видно от показанията на св. Ц. Ц. – в последните дни от живота на В. В., същият е живял в страх, че ищецът и синът му (св. А.

В.) могат да му сторят нещо, като дори си е закупил електрошок, за да се отбранява. Процесният имот се е ползвал след смъртта на общия наследодател на страните и от двамата братя М. и В. В.и, като последният е посещавал имота и самостоятелно – в отсъствието на брат си, което е видно от показанията на св. Ц. Ц. и опровергава твърденията на ищеца, че В. В. е ходил само на гости.

Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена по делото въз основа на събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания на допуснатите свидетели.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Гореизложеното налага извода, че предявените по делото установителни искове са допустими, но предвид посочените в исковата молба обстоятелства 3 и представените, и приети по делото доказателства – неоснователни.

С оглед приетото по делото от фактическа страна, съдът счита, че ищецът не успя да докаже да е придобил съответната идеална част от имота по давност. Не се установят действия от страна на ищеца, доказващи намерение за своене, и които по явен и недвусмислен начин да показват, че се отричат правата на другите съсобственици – Б. А. до смъртта и през *** г. и В.

В. до смъртта му през 2022 г. Подаването на декларация по чл. 14 от ЗМДТ не представлява такова действие, доколкото то може да бъде извършено и без знанието на другите съсобственици, а и подадената от един от съсобствениците декларация ползва останалите, поради което те не следва да подават такава. Освен това, в подадената от ищеца декларация е посочено като придобивно основание наследствено правоприемство, а не изтекла придобивна давност, поради което самата декларация, подписана и подадена от ищеца през 1998 г. представлява позоваване от негова страна на придобивен способ, различен от твърдения в настоящото производство, който се твърди да е настъпил преди това – през 1993 г. и в този смисъл – извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт. Неоснователно е позоваването в писмената защита от пълномощника на ищеца на Решение № 484 от 04.02.2013 г. по гр.д. № 740/2011 г. на I г.о. на ВКС, доколкото в същото е разгледан случай, различен от процесния. По настоящото дело не са ангажирани каквито и да било доказателства, че ищецът е построил каквато и да било част от изградените в имота сгради.

След като ищецът е придобил правото на собственост първоначално върху 1/3, а впоследствие - върху 1/2 ид.ч. от процесния имот чрез наследствено правоприемство, съвладението продължава като последния владее своята идеална част и същевременно държи идеалните части на другите наследници. При наследяването като общо правоприемство владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот (вж. мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС). За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота не е достатъчно той да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на другите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си.

Това следва да стане с конкретни действия на отричане на правата на другите наследници върху имота, които действия са станали достояние на тези сънаследници. Такива действия могат да бъдат например отказа на ползващия имота сънаследник да допусне другия сънаследник в имота, или доведено до знанието на последния намерение на сънаследника-държател да се разпореди с имота само в своя полза, или ползването на имота по начин, който ясно показва, че изключва владението на другите сънаследници. Въз основа на това е ясно, че в случая по делото ищецът не е отблъснал по какъвто и да е начин владението на другите наследници, тъй като не са установени конкретни действия на отричане на правата на същите върху имота, които да са станали негово достояние.

В решение № 291 от 09.08.2010 г. по гр.д. № 859/2009 г. на II г.о. на ВКС 4 е прието, че за да промени държането във владение държателят трябва да демонстрира промяна в намерението /interversio possessionis/ за своене на имота, която открито да демонстрира спрямо собственика. В Решение № 270 от 20.05.2010 г. по гр.д. №1162/2009 г. на II г.о. на ВКС е прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Прието е, че в такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение, което не е установено по настоящото дело, което обуславя и отхвърлянето като неоснователни на предявените по делото искове.