Определение № 35 от 17.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35 гр. Варна, 17.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Станчо Р. Савов

Румяна П. Петрова като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно частно наказателно дело № 20253100600015 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХII-ра вр. чл.250, ал.4 от НПК.

Образувано е по жалба от ч.т. К. Н. К. чрез неговия повереник адв.Ч. срещу разпореждане № 8110 на ВРС, постановено на 10.12.2024 г. по НЧХД № 4208/2024 г. на ВРС, с което на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК е прекратено наказателното производство по делото.

В жалбата се твърди, че неправилно съдия-докладчикът от ВРС е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.3 от НПК. Счита, че тъжбата е подадена в законовия 6-месечен срок. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.

Варненският окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното разпореждане, намира следното:

С разпореждане № 8110 от 10.12.2024 г., съдията – докладчик е прекратил наказателното производство по НЧХД № 4208/2024 г. по описа на ВРС на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.5, т.2 от НПК. Приел, че срокът по чл.81, ал.3 от НПК е изтекъл към момента на депозиране на частната тъжба, като началният момент, от който следва да се счита, че започва да тече той, е моментът на узнаването за извършване на деяние.

1

Горният извод е изведен въз основа на следното: Частната тъжба е била подадена в РС-Варна на 28.10.2024 г. от К. Н. К. чрез неговия повереник адв.Ч. против срещу Т. Г. К., с изложение на факти за разгласяване на позорни обстоятелства за тъжителя на 17.05.2024 г. по смисъла на чл.147, ал.1 от НК и нанасянето публично на обида по смисъла на чл.148, ал.2 от НК.

Към делото е било приложено постановление на Варненска окръжна прокуратура по пр. № 3909/2024 г. от 04.07.2024 г., с което прокурорът е отказал образуване на наказателно производство по подадени докладни записки от полицейски служители на ООАА – Варна, тъй като липсвали достатъчно данни за извършено престъпление по чл.301 от НК.

Съдия- докладчикът е разгледал хипотезите на чл.81, ал.3 НПК, според които преклузивният срок има за начало- момента на узнаването за извършеното престъпление и деня на получаване на съобщение от пострадалия за спиране на наказателното производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Приел е, че към датата на подаване на тъжбата от К. Н. К. чрез неговия повереник адв.Ч. – 28.10.2024 г., този 6-месечен срок е изтекъл, тъй като постановлението за отказ да се образува наказателно производство е акт на прокурора по смисъла на чл.213, ал.1 от НПК, а не - за спиране на вече образувано досъдебно производство на основание чл.244, ал.1, т.1 НПК вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК, поради което и за начало на 6- месечният срок следва да се приеме, че е моментът за узнаване за извършено престъпление, т.е. 07.03.2024 г.

Настоящият въззивен състав споделя изводите на съдия- докладчика в проверяваното разпореждане за прекратяване на наказателното производство относно изтичането на 6- месечният срок по чл.81, ал.3 от НПК и неговият начален момент. С постановлението за отказ прокурорът е приел, че не е налице престъпление от общ характер, поради което и изобщо не е имало образувано наказателно производство. Нещо повече проверката не е била за набеждаване от страна на Т. Г. К. по смисъла на чл.286 от НК, а е била за престъпление по чл.301 от НК, и то във връзка с твърдения от страна на К., че по време на извършването на проверка от страна на тъжителя и неговия колега Венцислав Петков са му поискали подкуп. Тези си твърдения К. е вписал като възражения в съставения му акт за установяване на административно нарушение в присъствието на двамата служители на ООАА- Варна. Т.е.

2 ч.т.Каолоянчев е научил за вписаното възражение с твърденията в АУАН още тогава – на мястото на извършване на проверката, а не в някакъв по-късен момент.

Постановлението за отказ да се образува наказателно производство е акт на прокурора по смисъла на чл.213, ал.1 от НПК, а не - за спиране на вече образувано досъдебно производство на основание чл.244, ал.1, т.1 НПК, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия и то за престъпление за което се е твърдяло, че е извършено от частния тъжител К..

С оглед изложеното началният момент, от който започва в конкретния случай да тече срокът по чл.81, ал.3 от НПК е датата, на която пострадалият е узнал за извършване на твърдяното престъпление, а видно от материалите по делото, това е станало на датата, посочена като такава за извършване на деянието т.е. 07.03.2024 г., тъй като е станало в негово присъствие.

Предвид горното, настоящата инстанция споделя извода на ВРС, че срокът за депозиране на частната тъжба е изтекъл на 07.092024 г.

Същевременно частният тъжител е депозирал тъжбата на 28.10.2024 г. , поради което същата се явява депозирана извън срока по чл.81, ал.3 от НПК. В този смисъл правилно ВРС е приел, че са налице основанията на чл.250, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.5, т.2 от НПК за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 4208/2024 г., тъй като тъжбата не отговаря на изискванията, посочени в чл.81, ал.3 от НПК да е подадена в шестмесечния срок по същия.

С оглед горното, настоящият въззивен състав счита, че обжалваното разпореждане се явява правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да се потвърди.

Водим от изложеното и на основание чл.345, ал.1 вр. чл.250, ал.4, изр.последно от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 4208/2024 г. по описа на ВРС – ХIII-ти състав.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4