Определение № 4717 от 21.10.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4717 гр. София, 21.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002101069 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №223/10.01.2024г. на "АГРОКОНТАКТ-Г." ЕООД, чрез адв. П. А. срещу решение №338/30.11.2023г. по в. гр. д. №574/2023г. на Окръжен съд – Добрич, потвърждаващо решение №260106/04.11.2022г. по гр. д. №3412/2019г. на Районен съд – Добрич, в частта, с която касаторът е осъден на осн. чл. 109 ЗС да допусне „ФАРМ СЕНС“ АД в собствения си имот с идентификатор [№] по КК [населено място] за обслужването и отстраняването на авария на съоръжение от инфраструктурата на електропровод от 20 киловолта, чийто кабел /тип АОСБ 3Х185 квадратни милиметра; с дължина от 552 метра/ представляващ главен захранващ кабел на трафопост „Сортови семена“, преминава от трафопост ТП “ЕМАЙЛ“ по продължение на улицата, след това завива надясно, пресича перпендикулярно имот с кадастрален идентификатор [№], след това последователно преминава през имоти с кадастрални идентификатори [№], [№], [№], [№], [№], след което навлиза в трафопост ТП “СОРТОВИ СЕМЕНА“ в имот с идентификатор [№] по КК на [населено място], намиращи се в [населено място], бул. „25-ти септември“ №92. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора, в нарушение на императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК, съдът не е обсъдил исканията и възраженията на страните, както и всички събрани по делото доказателства, съответно липсват фактически констатации по релевантните за спора обстоятелства, а правните му изводи са неправилни и необосновани. Касаторът не оспорва, че през неговия имот преминава част от подземното трасе на процесния електропровод, но твърди, че то не е единственото. Излага, че в производството е установено наличието на две кабелни трасета, които минават близо едно до друго, като липсват данни за авария в частта от 1 електропровода, която преминава през неговия имот. Счита, че дори такава да е настъпила, то тя е в частта, намираща се в имота на ищеца, а не в този на касатора.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се посочват основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Формулирани са следните процесуални въпроси, по които според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС:

1. "Задължен ли е въззивният съд, в мотивите на въззивното решение да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи изрични и ясни мотиви защо не ги приема?", по който въпрос се твърди произнасяне в противоречие с решение №63/17.07.2015г. по т. д.

№674/2014г. на ВКС, решение №324/22.04.2010г. по гр. д. № 1413/2009г. на ВКС, и решение №157/08.11.2011г. по т.д. №823/2010г. на ВКС. Според касатора, въззивният съд не е обсъдил релевираните от него възражения и доводи. Счита, че точното местонахождение на сочената от ищеца авария е от съществено значение за основателността на иска, а съдът, игнорирайки част от събраните доказателства изобщо не е обсъдил възражението му, че липсват данни за авария в електропровода в частта, преминаваща през неговия имот. В мотивите си съдът не е посочил и действията на ищеца, които касаторът следва да допусне да се извършат в неговия имот, включително и времетраенето им, при установена авария на електропровода.

2. "Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и вземе предвид всички събрани по делото доказателство?", по който въпрос се твърди, че разрешението на съда е в противоречие с тълкувателно решение №1/04.01.2001г. по тълк. д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение №7/08.02.2012г. по гр. д. №510/2011г. на ВКС, и решение №409/28.02.2013г. по гр. д.

№59/2011г. на ВКС. Този въпрос се поставя във връзка с наведените от касатора твърдения за извършени от съда нарушения на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като в мотивите му не са обсъдени пълно и всестранно събраните по делото писмени и гласни доказателства.

3. "При условие, че за установяване на определени обстоятелства се изискват специални знания, може ли съдът да игнорира изцяло заключенията на лицата, притежаващи такива знания, и да се произнесе по въпроси, за които не притежава нужната квалификация и образование?", като се поддържа противоречие с решение № 132/29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ВКС, III г.о., решение № 310/31.12.2019 г. по гр. д. № 1166/2019 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 24/23.04.2020 г. по т.д. № 437/2019 г. на ВКС, I т.о. Касаторът посочва, че по делото са приети три съдебно-технически експертизи, като същественият въпрос, за правилния отговор на който се изискват специални знания, е дали по трасето на електропровода се установява наличието на повреда и къде точно се намира тя. Според касатора, съдът не е обсъди заключенията на вещите лица, включително не се е аргументирал защо не кредитира същите и не основава правните си изводи на тях.

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът по касационна жалба- "ФАРМ СЕНС" АД, чрез адв. Хр. Х. моли касационно обжалване да не бъде допуснато, като независимо от горното излага и становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

2

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от "ФАРМ СЕНС" АД против "АГРОКОНТАКТ-Г." ЕООД, "БОЛГАР ФРУТ" ЕООД, "РУСЕВПЛАСТ" ЕООД, Е. И. Р. и С.

Г. Р. иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на начина на ползване на електропровод от 20 киловолта, чийто кабел /тип АОСБ 3Х185 кв. милиметра, с дължина от 552 метра/ представлява главен захранващ кабел на трафопост „Сортови семена“ и преминава от трафопост ТП “ЕМАЙЛ“ по продължение на улицата, след това завива надясно, пресича перпендикулярно имот с кадастрален идентификатор № ***, след това последователно преминава през имоти с кадастрален идентификатор [№], [№], [№], [№], [№], след което навлиза в трафопост ТП “Сортови Семена“ в имот с идентификатор [№] по КК на [населено място], намиращи се в [населено място], бул. „25-ти септември“ №92. В условията на евентуалност, ако съдът прецени, че първият ответник не е собственик на част от процесния електропровод, ищецът е заявил претенция с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на "АГРОКОНТАКТ-Г." ЕООД да допусне "ФАРМ СЕНС" АД в собствения на ответното дружество имот с кадастрален идентификатор [№]0 за извършването на обслужване и отстраняване на авария на съоръжение от инфраструктурата на електропровода. Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с площ от 47651 кв.м., с начин на трайно ползване:

Урбанизирана територия, за хранително-вкусова промишленост, ведно с разположената в имота сграда за електропроизводство с идентификатор № [№], с площ от 188 кв.м., находяща се в [населено място], бул. „25-ти септември“ №92, промишлена зона „Север“, с предишен идентификатор [№] и номер по предходен план [№], за които имоти ищецът се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот №173, том V, рег. №7120, дело №888 от 28.06.2013г., след като ги е придобил чрез публична продан. Излага, че описаната сграда за електропроизводство – трафопост, както и кабелното трасе, което го захранва /електропровод от 20 киловолта/ – са изградени от държавно предприятие „Сортови семена“ Д. преди повече от 40 години. Понастоящем търговската база на ищцовото дружество се снабдява с електрическа енергия посредством процесния електропровод, чието трасе преминава през няколко имоти, включително и през имот, собственост на ответното дружество "АГРОКОНТАКТ-Г." ЕООД. Ищецът твърди, че в частта от трасето, преминаваща през имота на ответника пред 2019г. възникнала авария, за отстраняването на която той не му оказал необходимото съдействие. Предвид отказа на "АГРОКОНТАКТ-Г." ЕООД, било изградено временно трасе през имота на "РУСЕВПЛАСТ" ЕООД. Ищецът се позовава и на разпоредбите на Закона за енергетиката, регламентиращи сервитутните зони около т.нар. енергийни обекти.

С първоинстанционното решение съдът е отхвърлил като неоснователен главния иск по чл.

32, ал. 2 ЗС и е уважил евентуално предявения иск по чл. 109 ЗС. Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, не е било обжалвано, поради което същото в тази част е влязло в законна сила.

За да уважи предявения иск по чл. 109 ЗС, въззивният съд е приел, че ищецът "ФАРМ 3

СЕНС" АД е собственик на имот – сграда за електропроизводство с площ от 188 кв.м., находяща се в [населено място], бул. „25-ти септември“ №92, промишлена зона „Север“, с идентификатор [№], разположена в поземлен имот с идентификатор [№]. Описаната сграда трафопост е била изградена от ДСО „Сортови семена“ за захранване с електрическа енергия на обект Завод за калибриране на царевица, въз основа на одобрени през 1975г. строителни книжа. Трафопостът с наименование „Сортови семена“ се захранвал от трафопост ТП “ЕМАЙЛ“ чрез електропровод от 20 киловолта, с дължина от 552 метра, представляващ главен захранващ кабел. Приел е за установено, че понастоящем електроенергията от трафопост „Сортови семена“ се използва изключително и само за захранване на обекти на "ФАРМ СЕНС" АД, а описаната кабелно трасе захранва единствено и само този трафопост.

Приел е за установено също, че описаният енергиен обект е изграден през 1975г., както и че кабелното трасе на електропровода, захранващ трафопост „Сортови семена“, преминава през поземлен имот с идентификатор № [№], собственост на ответното дружество "АГРОКОНТАКТ-Г." ЕООД. Посочил е, че местоположението на кабелното трасе, в частта преминаваща през имота на "АГРОКОНТАКТ-Г." ЕООД, е във възприетата и описана от първата съдебна инстанция „L“-образна форма, като точното трасе на електропровод от 20 киловолта, представляващ главен захранващ кабел на трафопост „Сортови семена“ преминава от трафопост ТП “ЕМАЙЛ“ по продължение на улицата, след това завива надясно, пресича перпендикулярно имот с кадастрален идентификатор [№], след това последователно преминава през имоти с кадастрален идентификатор [№], [№], [№], [№], [№], след което навлиза в трафопост ТП “СОРТОВИ СЕМЕНА“ в имот с идентификатор [№], намиращи се в [населено място], бул. „25-ти септември“ №92. Изводите си въззивният съд е изградил въз основа на приобщената по делото скица, находяща се на л.436 от делото, и уточнението, направено от [община], че трасетата, отбелязани в зелен цвят на описаната скица /включващо именно описаната „L“-образна форма/, са нанесени в ГИС още при нейното интегриране през 2010г. /л. 435 и 457 от дело/, т.е. това е първото по време заснемане на кабелната линия. Изложени са мотиви, че по делото са приобщени доказателства, от които може да се приеме съществуването на различно трасе, което преминава в почти равни части през имот с кадастрален идентификатор [№] и през имот с кадастрален идентификатор [№], но от това не би могло да се изведе различен извод от направения от първоинстанционния съд, а именно, че кабелното трасе на електропровода преминава през имот с кадастрален идентификатор [№], поради което изводите на двете инстанции в тази насока съвпадат. Въззивният съд е приел също, че през есента на 2019г. действително е възникнала авария на описания електропровод, която е била локализирана чрез замервания от акредитирана лаборатория – именно в частта от трасето, попадаща в имота на "АГРОКОНТАКТ-Г." ЕООД. Въззивният съд е споделил изводите за липсата на оказано от "АГРОКОНТАКТ-Г." ЕООД съдействие за отстраняване на аварията и недопускането на ищеца в имота собственост на ответното дружество, като на основание чл.