Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7309 от 29.06.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 64100/2021
Вид
Решение № 7309
Подписан
29.06.2022
Състав
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА ЕЗЕКИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.126 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.30,ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.30,ал.3 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 7309 гр. София, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20211110164100 по описа за 2021 година

Производството е по Част втора, Дял първи от ГПК. Предявени са по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД

От „.” АД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение ИЛ. ВЛ. Д. главница от 14.12.2016г. до 14.03.2021 г. в размер на 970,73 лева потребена вода от длъжника за имота му на горепосочения адрес , ведно със законна лихва от 30.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 14.01.2017г. до 14.03.2021 г.

Въз основа на указание , дадено от съда и съобщение, изпратено до кредитора, същия в едномесечен срок и предявил установителен иск съществуване на вземането по чл. 415 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника са налице трайни фактически отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги, като счита още, че са налице облигационни отношения, които се уреждат от Наредба №4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба №4) и от влезлите в сила на 01.09.2006г. Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „Софийка вода” АД, в сила до 28.08.2016г. Ищецът твърди, че по силата на чл. 2, ал. 1, т.1 от Общите условия (аналогично чл. 3, ал. 1р т. 1 от Наредба №4) ответникът им качеството на „потребител на ВиК услуги” за обект, находящ се в гр. София, ЖК ., бл.31Б,ап.73, с клиентски номер ..

Ответникът, получил лично препис от исковата молба на 16.12.2021г. не е подал отговор, в срока по чл.131 ГПК. Във възражението по заповедното производство, оспорва размера, претендиран от ищеца, като сочи, че фактурираното количество е завишено, несъответно на показанията на водомера. Сочи, че няколко пъти е направил искане до ищеца да заплати действително ползваното количество, но фактурите не били коригирани.

В първото по делото открито съдебно заседание, ответната страна направи възражения, че не е едноличен собственик на имота, а притежава ½ ид.ч. от него, като се сочи, че в етажната собственост са налице апартаменти без партиди, поради което и отчетеният разход от общия водомер се преразпределя между собствениците с индивидуални партиди. Направи се и възражение за давност.

1

СРС, в първото по делото о.с.з., проведено на 14.4.2022г., вписа следните възражения на ответника, които не са преклудирани с изтичане срока на отговор:

Процесуално – наличие на две производства с неизяснен към момента на възраженията ход и искане по чл.126 ГПК.

Материални – ответникът не е собственик на целия имот, поради което дължи, евентуално, заплащане на ½ от реално консумираната вода за имота; Начинът на изчисляване на водата, преминал през общия водомер, тъй като ищецът не е разпределял правилно припадащата се вода на два апартамента, които се намират в същата етажна собственост, като прие, че възражението за погасителна давност не е направено своевременно, и съобщи тази си констатация на ответната страна.

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е клиент на ищеца за сочения исков период.

Видно от представения от ответната страна препис на нотариален акт от 2008г., ответникът е съсобственик на апартамент 73, заедно с посочено в нотариалния акт лице, неучастващо по делото.

Видно от представените от ищцовото дружество извлечения на записи от устройство за дистанционен отчет на водомери, водомерите в имота са отчитани регулярно. В първоначалното заключение на неоспореното от страните и прието от СРС на съдебно – техническата експертиза, номерата на водомерите са посочени. Вещото лице сочи, че за период от 14.12.2016г. до 14.3.2021г. на клиентския номер е таксувана вода от общо 429 куб.м.

Ответната страна представи кореспонденция, водена между ищеца и домоуправителя на ЕС с посочен адрес град София, ж.к.., блок 31б през 2011 и 2012г. С писмо от 2011г. домоуправителят отправя до ищеца запитване да се посочи от ищеца колко апаратамента са регистрирани при него като необитаеми, при колко апартамента водомерите не са преминали метрологична проверка, както и колко апартамента не осигуряват достъп за отчет. Видно от отговор на ищеца от 9.3.2011г., етажната собственост е разделена на зони ниска и висока, като за двете зони има общи водомери. След общите водомери, към 2011г. има регистрирани 79 имота, като задължението на потребителите в ниска зона се формират – за едно жилище – на база, за две жилища е обявена необитаемост, като количеството вода на останалите 36 имота се определят по показания.

Посочено е, че задълженията на 39- те апартамента във висока зона се създават по показание на уредите, като ап.41 и 67 са регистрирани като необитаеми. Посочено е, че за тях не се издават сметки.

В отговор, домоуправителят на ЕС е изпратил ново запитване, с което се сочи конкретен апартамент - № 70, който не заплаща вода от 22 години.

В отговор на това запитване, е посочено, че на улица „. от ж.к.. са регистрирани 40 потребителя в ниска зона, включително за ап.1А, за високата- 39 партиди, ап.70 не е регистриран. Представителят на ЕС е подканен да посети център за обслужване на клиенти.

Представено е ново писмо от домоуправителя и председателя на надзорния съвет на ЕС, с който е посочено, че е направено посещение на център за обслужване на клиенти, представена е домовата книга / посочено е, че по нея във висока зона са регистрирани 41 собственици/, като е установено различие на данните при ищеца. Ищецът е изготвил ново писмо до ЕС, с която сочи, че след представяне на домовата книга, за ап.70 ще се открие партида.

През 2012г., домоуправителят е депозирал ново писмо до ищеца, с което се сочи собственик на ап.70 и още един обитател, като ищецът, в отговор на писмото, е посочил отново че следва да се представи домовата книга.

Представена е покана от ЕС до собственик на ап.70 да открие партида при ищеца.

Ответната страна е представила списък на собствениците, от който е видно, че етажната собственост е на осемнадесет етажа, записани са 80 собственика, като за 2 апартамент 73, който се намира на шестнадесети етаж, като собственик е вписан ответникът И.Д..

С молба от 20.4.2022г., ищецът представи по делото по електронен път 102 фактури, връчени на ответната страна отново по електронен път. Тези фактури касаят апартаменти 70 и 79, за които са открити клиентски номера от ищеца, като най- ранните фактури са от 14.12.2016г.

По делото е допуснато допълнително заключение, по задачи на ответната страна.

Видно от него, за исковия период 14.12.2016г.- 14.3.2021г., е таксувана вода от 429 куб.м., от които 368 куб.м по индивидуални водомери и 61 куб.м общо потребление, за имота са извършвани индивидуални отчети, като изчисленията за апартамент 73 са формирани въз основа показанията на монтираните на водопроводната инсталация уреди, както и въз основа разпределяне на индивидуален дял от общото потребление на сградата. Двата общи водомера са в срок на метрологична проверка.

При ищеца за период 2011-2018г. са регистрирани общо 79 имота, включително една фирма. От тези имоти, 13 са на база. За ниска зона – ап.33 се начислява на база 3 – ма потребители, две жилища – ап. 14 и 38 са необитаеми, а висока зона – две жилища /41 и 67/ са вписани необитаеми, ап-70 и 71 нямат партиди. В домовата книга вещото лице сочи, че са регистрирани 41 имота, както и че е установил, че 35 от тях са с индивидуални водомери, като клед 2019г. почти всички апартаменти са с монтирани водомери. Към 2022г, в системата са регистрирани 81 партиди.

Начинът на изчисляване на индивидуалните сметки е, както следва- на всяко тримесечие се извършва отчет на индивидуални водомери и общия водомер. При разлика между отчетеното количество на общия водомер и установеното количество на индивидуалните, същата се разпределя пропорционално на индивидуалния разход във всеки имот, като това „общо потребление” се включва във ежемесечните фактури веднъж на 3 месеца - във фактура, включваща реално потребена вода, плюс общо потребление.

Разликата е висока, според вещото лице, като към 2019г. е 24 %.Вещото лице сочи, че на два пъти е извършвал оглед в блока, като за имотите, които нямат партиди, консумираното количество вода се разпределя на собствениците с партиди.

Други релевантни за спора доказателства не са ангажирани.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна следните правни изводи:

Възражението на ответната страна за недопустимост на производството, и отвода по чл.126 ГПК са неоснователни – видно от приложеното гр.д.№ 4482/2020г на СРС, 162 – ри състав, по нея е издадена заповед по чл.410 ГПК, но същата е обезсилена с влязло в сила определение, като същото се установява от приложеното гр.д.№ 5248/2018г. на СРС, 45- ти състав.

Предметът на правния спор, въведен от ищеца, е положителен установителен иск за установяване на вземане, за което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение. Основанието на иска е въведено от ищеца в исковата молба – твърди се, че исковата сума се дължи, защото страните по делото за исковия период са били обвързани от облигационно правоотношение по доставка на питейна вода. Съгласно разпоредбата на Чл.

3. От Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, (1) Потребители на услугите В и К са:

1. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;

2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;

3

3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Аналогична е и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.

Видно от цитираната разпоредба на Наредбата, разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на питейна вода, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. По силата на вещното право върху имота, до който е налице доставката, между доставчикът и титулярът на правото възниква облигационното правоотношение.

По делото, от представения както от ответната страна нотариален акт, така и от справка чрез извършване на отдалечен достъп от Служба по вписванията, Агенция по вписванията, представена от ищеца, е видно, че ответникът не е единствен собственик на имота. От нотариалния акт от 2008г. се установява, че собственици на имота са: ответникът и неучастващо по делото лице Камен Владков Д.. При липса на вписване на противното, на основание чл.30,ал.2 ЗС със сключване на договор за покупко – продажба, ответникът и Д. стават съсобственици на имота, при равни дялове. Буди недоумение защо ищецът, представил справката за отдалечен достъп до СП АВ счита само единият съсобственик за титуляр по партида. Не е представено нарочно заявление от И.Д., с което да заявява воля партидата да се води единствено на негово име, респективно – да се задължава от името и на другия собственик. Следователно, приложима е разпоредбата на чл.30,ал.3 ЗС и консумираната питейна вода се разпределя между съсобствениците, въз основа на квотите им в съсобствеността. С оглед изложеното, ответникът може да отговаря най- много за ½ от претендираните задължения.

Видно от допълнителното заключение на СТЕ, за имота – апарамент 73, са извършвани регулярни дистанционни отчети. Количеството вода за целия период, таксувано по фактурите, възлиза на 429 куб.м., от които 368 куб.м по индивидуални водомери и 61 куб.м общо потребление. Съдът намира, че ответникът дължи заплащане на ½ от реално отчетените от индивидуални водомери 368 куб.м, тъй като същите са реално ползвани – измерени са въз основа показанията на индивидуалните водомери, монтирани в жилището.