Решение № 1288 от 02.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1288 гр. Варна, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20253110109820 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от ***ЕООД срещу „*** иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4819,20 евро без ДДС представляваща платена на *** без основание цена начислена като мрежови услуги пренос/достъп ниско/средно напрежение за периода от 01.07.2020г. до 31.12.2020г. на клиентски № ***, за адрес на потребление: гр. Варна, *** ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /12.08.2025г./ до окончателното й изплащане, която главница включва:

- сумата в размер на 774,55 евро без ДДС начислена, като такса/услуга пренос ниско напрежение и сумата в размер на 76,14 евро без ДДС начислена, като такса/услуга достъп средно/ниско напрежение с фактура №0106290346 от дата 06.08.2020г. за периода от 01.07.2020г. до 31.07.2020г. платена на дата 10.08.2020г.;

- сумата в размер на 1005,71 евро без ДДС начислена, като такса/услуга пренос ниско напрежение и сумата в размер на 76,14 евро без ДДС начислена, като такса/услуга достъп средно/ниско напрежение с фактура №********** от дата 08.09.2020г. за периода от 01.08.2020г. до 31.08.2020г. платена на дата 09.09.2020г.;

-сумата в размер на 831,51 евро без ДДС начислена, като такса/услуга пренос ниско напрежение и сумата в размер на 73,69 евро без ДДС начислена, като такса/услуга достъп средно/ниско напрежение с фактура №0106347960 от дата 07.10.2020г. за периода от 01.09.2020г. до 30.09.2020г. платена на дата 14.10.2020г.;

- сумата в размер на 580,19 евро без ДДС начислена, като такса/услуга пренос ниско напрежение и сумата в размер на 76,14 евро без ДДС начислена, като такса/услуга достъп средно/ниско напрежение с фактура №0106383265 от дата 09.11.2020г. за периода от 01.10.2020г. до 31.10.2020г. платена на дата 11.11.2020г.;

- сумата в размер на 540,71 евро без ДДС начислена, като такса/услуга пренос ниско напрежение и сумата в размер на 73,69 евро без ДДС начислена, като такса/услуга достъп средно/ниско напрежение с фактура №0106424217 от дата 07.12.2020г. за периода от 01.11.2020г. до 30.11.2020г. платена на дата 18.12.2020г.,

- сумата в размер на 634,59 евро без ДДС начислена, като такса/услуга пренос ниско напрежение и сумата в размер на 76,14 евро без ДДС начислена, като такса/услуга достъп средно/ниско напрежение с фактура №0106465747 от дата 07.01.2021г. за периода от 01.12.2020г. до 31.12.2020г. платена на дата 15.01.2021г.

1

В исковата молба се поддържа, че процесната сума е платена без основание.

Сочи, че е собственик на недвижим имот представляващ дворно място с обща площ 4950.00кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот III-*** квартал 19, по плана на *** при граници на имота МО, крайбрежна ивица, улица, паркинг, заедно с построените в това място сгради. Излага, че в имота е изграден с разрешение за строеж №29/ГИ от 17.05.2003г. комплектен трансформаторен пост (БКТП) с кабелно захранване 20kV от трафопост №1613 по плана на*** намиращ се в „Жилищна сграда на три етажа“ в хотелския комплекс „***“, като с разрешение за ползване №24 от 04.02.2004г. на началник РДНСК – Варна е разрешено на ищцовото дружество да ползва процесния БКТП. Твърди, че електрическата енергията, която се консумира в процесния имот на *** се пренася до обекта на доставката посредством кабелна линия средно напрежение 20kV, собственост на ищеца, които транспортират електроенергията от трафопост №***/собственост на трето частно лице/ до бетонов комплектен трансформаторен пост с №***(БКТП), собственост на ищеца, изграден към сграда собственост на ищеца, който намалява напрежението - от средно в ниско напрежение до размер от 220 волта. Излага, че посредством тези съоръжения имота и сградите на ищеца са присъединени към електроразпределителната мрежа на***. Поддържа че от самото изграждане на процесния БКТП и кабелната линия средно/ниско напрежение ищцовото дружество е единствен потребител на ел. енергия в процесния имот и се явява и потребител на ел. енергия по смисъла на чл.117, ал. 5 и ал.7 от ЗЕ. Твърди, че БКТП №*** е захранен с кабелна линия средно напрежение (КЛСрН), чрез разкъсване и муфиране на извод „***“ (между ***и ***), подстанция „**** Сочи, че така описаната кабелна линия СрН, не е собственост на ***в т.ч. и подстанция „Златни пясъци“, която е собственост на “Електроразпределение *** т.е. преноса и достъпа от високо към средно напрежение също не се извършва от *** а от друго дружество *** Излага, че през процесния период в недвижимият имот, се доставя електрическа енергия по партида с клиентски № ***, която ищеца заплаща на длъжника***, с което са в договорни отношения по силата на договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ответника, но са начислявани и такси за мрежови услуги, които не дължи.

Излага, че средството за търговско измерване (СТИ) е монтирано вътре в собствения му БКТП с №***намиращ се в имота му и електромер с № ***е бил свързан към страна ниско напрежение и измерването на доставяната електрическа енергия се извършва след трансформация от собствените съоръжения на потребителя, предвид което ответникът не е извършвал услугата Пренос по електроразпределителната мрежа Ниско напрежение и таксата за пренос ниско напрежение е начислявана без правно основание респ. е заплатена сума от 9425,53 лв. без основание.

Излага, че освен, че процесният обект се захранва чрез собствена ел.мрежа средно/ниско напрежение, меренето на ел.енергията е от погрешната страна, т.е. от страната на ниското напрежение /след трансформацията от собствения трансформатор на ищеца/, и би следвало върху процесното количество ел.енергия да не се начислява такса за пренос ниско напрежение през разпределителната мрежа, тъй като за процесния обект не е присъединен на ниво ниско напрежение. Изрично оспорва, че преноса на ел. енергия средно напрежение до трансформатора на ищеца е осъществяван от страна на ответното дружество. В условията на евентуалност счита, че ако меренето на доставяната ел.енергия се е извършвало на страна средно напрежение, то след приспадането на цената за пренос през разпределителната мрежа за обекти, присъединени на средно напрежение то получената разлика от начислената и заплатена цена за пренос през разпределителната мрежа за обекти, присъединени на ниско напрежение, следва да се върне като платена без правно основание.

Излага, че според чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ (Редакция към ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г.), при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с повисоко напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия (в сила от 26.07.2013 г.), клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по 2 електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. В ал. 1 е предвидено, че мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, т.2 и т.3 по утвърдените от КЕВР цени. В чл.27 и чл.29 от Наредба №6 от 9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /отм./, както и в чл. 28 и чл. 30 от действащата Наредба №6 от 24.02.2014 год. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (в сила от 4.04.2014г..) е прието, че границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване. Сочи, че през процесния период измерването на доставяната на ответното дружество електроенергия не е извършвано до или на границата на имота на потребителя в съответствие с изискването на чл. 120 ЗЕ и чл. 29, ал.3 и ал.4 от Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи, поради което следва да се направи извод, че след като ответникът не е изпълнил задължението си за правилно определяне местонахождението на измервателните уреди, разпределителното предприятие е допуснало нарушение на закона и не е осигурило възможност за точност на данните от тях, което води до неоснователно начисляване и претендиране за заплащане на суми за пренос на електроенергия. Счита, че незаконосъобразно са разположени измервателната група и средството за търговско измерване, което е в противоречие с императивните законови и подзаконови изисквания и че измервателните уреди за отчитане на електроенергията е следвало да бъдат поставени на мястото на присъединяване на дружеството-потребител чрез собствено кабелно захранване 20kV от трафопост №1613, която се явява и граница на имота на потребителя, а не вътре в негови енергийен обект (Процесния БКТП с №1811), както е процедирано през процесния период. Сочи, че СТИ е монтирано не на границата на собствеността, а в трансформаторен пост, собственост на ищцовото дружество, на страната на ниво ниско напрежение и до настоящия момент меренето се извършва по този начин. Намира това измерване от електроразпределителното предприятие и съответно начисляване от ответника на такса пренос/достъп ниско напрежение е неправилно и незаконосъобразно.

По изложените съображения моли предявения иск да бъде уважен. Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност на предявения иск.

Поддържа, че между страните е сключен Договор за пренос на електрическа енергия през ЕРМ собственост на ***с изх. № СвП 14-184/07.03.2014г. в чл. чл. 1.1 от който е предвидено задължение за ищеца да заплати цена за пренос на електрическата енергия през ЕРМ. Тези задължения са и нормативно вменени на нщцовата страна съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 и ал.3 от ПТЕЕ. Излага съображения за наличие на задължение на ищеца да заплаща таксата, доколкото е осъществявана доставка на ел. енергия респ. пренос от ответника. Поддържа, че цената за пренос ниско напрежение се дължи винаги и от всички потребители, присъединени към мрежата с изключение на изрично посочените в ПТЕЕ случаи, в хипотезата на които ищецът не попада. Сочи се, че заплащат цена за пренос по разпределителната мрежа в зависимост от това на какво ниво напрежение са присъединени и регламентираната задължителна компонента (цена за пренос) включва осъществената услуга по пренос до цялата ЕРМ (ниско и средно напрежение), посредством която електроразпределителните предприятия възстановяват чрез цената за пренос на електрическа енергия през ЕРМ. Счита, че размерът на дължимата от ищеца цена за „пренос" през електроразпределителната мрежа е правилно определена - на база ползваната от дружеството - ищец електроенергия при утвърдена от КЕВР цена за електроенергията, включително за нейните компоненти - цена за достъп и цена за пренос за съответните за съответните периоди.