Решение № 96 от 25.07.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Кюстендил, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Г.а

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Любка Евг. Николова в присъствието на прокурора М. Кр. като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221500600240 по описа за 2022 година Въззивното производство по настоящото дело е по глава X X I от НПК.

Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия Р. АНГ. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Дупница, подадена чрез защитника му адв. И.В. от САК срещу Присъда № 260004/28.01.2022 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 294/2020 г. по описа на съда, с която е признат за виновен в извършването на продължавано престъпление по чл.201 във вр. с чл.26 ал.1 НК, за което при условията на чл.54 НК му е наложено наказание “лишаване от свобода“ за срок от 2 години, с приложение на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 4 години. С присъдата е уважен гражданския иск за имуществени вреди с правно основание чл.45 ЗЗД и подсъдимия Т. е осъден да заплати на МБАЛ“Св.Иван Рилски“ЕООД сумата от 25 079,83 лв., представляваща обезщетение за причинените с извършеното престъпление имуществени вреди на болницата. В жалбата и допълнението към нея са релевирани бланкетни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, с дадена заявка за уточняване на основанията за това на основание чл.320 ал.4 НПК. Доказателствени искания в жалбата не са направени.

Постъпило е възражение по въззивната жалба от гражданския ищец ощетеното ЮЛ МБАЛ“Св.Иван Рилски“ЕООД, с което е изразено становище за неоснователност на жалбата поради релевирани в нея бланкетни оплаквания. Поддържа се във възражението, че І-инстанционният съд е 1 провел законосъобразно съдебното производство, в което са събрани всички необходими и относими доказателства и атакуваната присъда е изцяло законосъобразна, поради което се моли за потвърждаването й.

В срока по чл.320 ал.4 НПК постъпи пространно допълнение към въззивната жалба, в което се конкретизират оплакванията за неправилност на присъдата – постановяването й в нарушение на материалния и процесуалния закони и явна несправедливост на наложеното наказание, както и неправилно уважен граждански иск.

Поддържа се допуснато съществено нарушение на процесуални правила в ОА, които се твърди да са преповторени в присъдата - осъждане по процесуално негодно обвинение, изразяващо се в пороци на ОА на плоскостта на цитирана европейска практика и несъответствие на чл.246 НПК поради: липса на факти за всяко от инкриминираните деяния и голословност на соченото, че подсъдимият се е разпоредил с парите за свои лични интереси; липса на описани в ОА разпоредителни действия с предмета на престъплението; противоречие между диспозитив и обстоятелствена част на ОА – в обстоятелствената част били изброени 21 транзакции, а в диспозитива – 15 деяния.

Поддържа се и наличие на допуснати с присъдата съществени процесуални нарушения. Налице е според защитата съществено противоречие в присъдата, изразило се в: признаване на виновност на подсъдимия за деяния – теглене на суми и получаване на суми по РКО,а от друга страна на стр.24 от мотивите съдът приема, че престъплението е извършено със съвсем различни изпълнителни деяния –„като не е върнал посочените суми, нито е представил доказателства, че е разходвал сумите по предназначение за служебни цели, подсъдимият се е разпоредил с тях като със свои“. Това противоречие води до невъзможност за подсъдимия да разбере за какво точно престъпление е признат за виновен и осъден. Твърди са наличие на нарушение на чл.103 НПК, като съдът бил прехвърлил доказателствената тежест на подсъдимия в изложението си на стр.23-24 от мотивите и Т. е осъден по предположения.

Поддържа се още в допълнението към ВЖ, че районният съд е игнорирал доказателствен материал и не е обсъдил противоречията в него – установеното от наличната подробна документация, от показанията на св.И. и от обясненията на подсъдимия, че констатацията за 16-те РКО, които са без 2 оправдателни документи е 20 дни след отстраняването на подсъдимия, че в деня на отстраняването на подсъдимия не е извършено приемане-предаване и е прекратен достъпа му до кабинета и болницата, че ревизията е извършена след отстраняването на подсъдимия и затова с категоричност не може да се твърди липсата на оправдателни документи за РКО. Твърди се, че има голям набор от писмени доказателства и свидетелски показания, установяващи,че 7 от 11-те инкриминирани плащания на ПОС терминал са били за нуждите на болницата – отчетите по сметките на Юро банк АД, обясненията на подсъдимия, показанията на св. И., становище на представителя на фирмата за информационно обслужване за рентабилността на рекламите във фейсбук, което е подминато без коментар от ДнРС. Игнорирано е също, че 3 от инкриминираните плащания с карта са извършени във връзка със служебна командировка в Рибарица – едно за гориво и три за престой, както и обясненията на подсъдимия и справката от св. Д., както и доказателствата за закупения епилатор за сумата от 134,99 лв. Не са обсъдени обясненията на подсъдимия, който е заявил, че написаното негово име в РКО не означава непременно, че сумата е отпусната на него и че той я е взел – напр.за сумата от 3 500 лв., платени на ръка на св.К.Г. от касиерката. Игнорирани са показанията на св. И., които потвърждават обясненията на подсъдимия и се твърди, че никой доказателствен материал не изключва достоверността на заявеното от подсъдимия. Игнорирана е съвкупността от наличната по делото фактура за сумата от 4390 лв. по РКО от 30.11.2016 г. за строителни материали за“Харби ХДК“ и обясненията на подсъдимия, че строителните материали са вложени и е оборена обвинителната теза. Игнорирани са и обясненията на подсъдимия за отношенията му със св.И. от А1 и че не е подписвал съзнатлелно протокол за получаване на 5000 лв. от него.

Игнорирана е и справката за притежаваните от болницата автомобили чрез изопачаване от съда на показанията на св.И. и предположенията й не установяват факти, а е трябвало да бъдат проверени, както и обясненията на подсъдимия за ползване на дебитната карта от шофьорите на автомобилите.

Поддържа се в допълнението още липса на анализ на събрания доказателствен материал и необсъждане доводите на защитата и така без отговор били останали много въпроси, описани подробно на стр.12-13 от допълнението към въззивната жалба.

Освен гореописаните съществени процесуални нарушения се твърди, че в 3 присъдата е допуснато и нарушение на материалния закон , изразило се в следното: инкриминирано е само такова поведение, което не съставлява присвояване; че щетата се дължи на конкретни противоправни разпоредителни действия, каквито твърдяното неотчитане на сумите и невнасяне по сметката на болницата на 5000 лв. не е, като не е посочено и към кой момент се е дължало такова отчитане.

Поддържа се, че авторството на деянието не е доказано, тъй като не било доказано получаване на служебните аванси по РКО от подсъдимия, както и ползването на сумите за лични нужди и че не било доказано предаването от св.И. на сумата от 5000 лв. на подсъдимия. Категорично е оборено според защитата присвояването на 11-те суми, платени чрез ПОС терминал, както и датите на извършените транзакции, свързани с отбелязването на“вальор“ и разяснението от вещите лица на това понятие.

В заключение се поддържа явна несправедливост на наложеното наказание поради неотчитането като смекчаващо вината обстоятелство изминалия период над 5 години от инкриминираните деяния до постановяване на присъдата. Твърди се неправилност на присъдата в гражданската част поради липса в ОА на факти за деликт и недоказаност на извършени от подсъдимия разпоредителни действия.

По всички тези съображения се моли в допълнението към ВЖ за цялостна отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова оправдателна присъда. Алтернативно се моли отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на І-инстанционния съд на база посочени директива на Европейския парламент и решение на съда в Люксембург.

В о.с.з. прокурорът оспорва въззивната жалба и допълнителното изложение към нея и поддържа, че възраженията в жалбата са неоснователни.

Присъдата на районния съд е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена. В мотивите на съда подробно и задълбочено е направен анализ на доказателствения материал по делото и установената фактическа обстановка и правните изводи изцяло кореспондират с него.

Прокурорът поддържа доводите за потвърждаване на присъдата във възражението на гражданския ищец.

Повереникът на гражданския ищец МБАЛ“Св.Иван Рилски“ЕООД – гр.

Дупница адв.В.Т. оспорва въззивната жалба и допълнението към нея и моли 4 за оставяне без уважение на въззивната жалба с решението на въззивния съд, като претендира присъждане разноски на доверителя му за тази инстанция.

Защитникът на подсъдимия адв. И.В. моли за отмяна на І-инстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна и за оправдаване на подсъдимия по съображенията в допълнението към въззивната жалба, които интерприетира в резюме пред съда. Тя поддържа, че произнасяне на съдебен акт без оправдаване на подсъдимия би било лишаване на подсъдимия от възможността делото да се гледа на 2 инстанции.

Подсъдимият изрази съгласие със заявеното от защитника му и като последна дума каза, че не иска да е подсъдим.

КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл. 313 и сл. НПК правомощия, намери жалбата за допустима като подадена в законовия срок и от надлежна страна, но за неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С обжалваната присъда подсъдимия Р. АНГ. Т.,ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Дупница, ул.“Я.“ № 8 е признат за виновен в това, че за времето от 29.02.2016 г. до 4.12.2016 г., в качеството си на длъжностно лице – управител на МБАЛ“Св.Иван рилски“ЕООД , със седалище гр.Дупница, ул.“С.Г.“ № 2, назначен с Договор за възлагане на управлението на дружеството от 29.02.2016 г.- под формата на продължавано престъпление, е извършил 31 деяния, които осъществяват поотделно едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като е присвоил чужди пари на обща стойност 25 079,83 лв., собственост на МБАЛ“Св.Иван рилски“ЕООД гр. Дупница, поверени му да ги пази и управлява. В диспозитива на присъдата са изброени и индвидиуализирани всяко едно от тези 31 отделни деяния, с посочване на дата на извършване на всяко от тях и размер на присвоената сума престъпление по чл. 201, във вр. чл. 26, ал. I от НК, за което и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 2 (две) години, с отлагане изтърпяването на наказанието на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 4 години, считано от влизане на присъдата 5 в сила. С присъдата е уважен гражданския иск за причинени с деянието имуществени вреди в размер на 25 079,83 лв. на МБАЛ“Св.Иван

Рилски“ЕООД – гр.Дупница. Подсъдимия е осъден да заплати разноските по делото, както следва: на гражданския ищец на МБАЛ“Св.Иван Рилски“ЕООД – гр.Дупница – сумата от 1900 лв.адвокатско възнаграждение; на Районен съд – гр.Дупница – сумата от 1003,19 лв., представляваща държавна такса по гражданския иск и сумата от 360 лв. разноски за съдебното производство ; на Окръжна прокуратура, Окръжен следствен отдел – сумата от 550 лв. разноски за досъдебното производство.

Фактическата обстановка е правилно установено от ДнРС, но в настоящото решение тя ще се допълни с релевантни нейни установени по делото детайли, като фактите се систематизират според виждането на въззивния съд.

Подсъдимият Р. АНГ. Т. е роден на 27.11.1986 г. в гр. София, българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, с висше образование, с постоянен адрес: гр. Дупница, ул. „Я." № 8.