Решение № 296 от 20.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Бургас, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100601038 по описа за 2024 година С Присъда №72 от 22.04.2024г постановена по НОХД №

4680/2023г,Районен съд Бургас е признал подсъдимия С. Е. Ш., ЕГН **********, роден на ******г. в Л., *** гражданин, с постоянен адрес: гр.

София, ж.к. *** бл.***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, *** образование, ***, *** на „И. Т.“ ЕООД, ***, за невиновен в това, че за времето от 01.05.2021 г. до 25.06.2021 г. с цел да набави за себе си или другиго имотна облага, възбудил заблуждение у Т. Д. Ж., че ще достави от Иран 48 тона арматурно желязо с различни размери, с което на 25.06.2021 г. в гр. Бургас причинил на „К.Т.

2000“ ЕООД, ЕИК 102******, с управител Т. Д. Ж. имотна вреда в размер на 65 985,41 лева, като причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание чл. 304 НПК, го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 209, ал. 1 НК.

Недоволен от постановеният съдебен акт останал представителят на РП Бургас ,който в законоустановеният срок го протестира като необоснован и незаконосъобразен. Излага съображения,че съдът неправилно е ценил и 1 анализирал доказателствения материал,което е довело до незаконосъобразни правни изводи. Според обвинението налице са безспорни доказателства, които установяват,че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на инкриминираното деяние. Предлага същия да бъде признат за виновен и му бъде наложено справедливо наказание.

В съдебно заседание представителят на Бургаска окръжна прокуратура поддържа въззивния протест като основателен.Счита,че подсъдимият изначално е знаел,че няма да изпълни сделката ,но е сключил договор с пострадалото лице и го е ощетило с процесната сума.Предлага съдът да отмени присъдата на БРС и да постанови нова,с която да признае подс.Ш. за виновен.

В съдебно заседание защитата оспорва протеста като неоснователен.Излага съображения за обоснованост и законосъобразност на атакувания съдебен акт. Моли съдът да го потвърди като правилен и обоснован.

В последната си дума подсъдимият желае да се потвърди присъдата на районния съд ,като твърди,че на стари години не може да допусне да става за резил с такива действия ,в които е обвинен.

Бургаски окръжен съд след като се запозна с въззивния протест и писменото допълнение към него, със становищата на страните и материалите по делото,при изпълнение на правомощията си по чл.313 НПК и чл.314 НПК ,установи следното:

Настоящото производство се е провело пред първоинстанционният съд по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл. от НПК, доколкото в съдебно заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните допуснал разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 от НПК.

Подсъдимият С. Е. Ш., ЕГН ********** е роден на ****** г. в Л.. Той е *** гражданин, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. *** бл.***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, *** образование, ***, *** на „И. Т.“ ЕООД. От справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан.

Свидетелят Т. Ж. бил собственик и управител на юридическото лице „К.Т. 2000“ ЕООД - гр. Бургас, ЕИК 102******. Свидетелят Ж. и подсъдимият 2

Ш. се познавали от около 7-8 години, като между управляваните от тях търговски дружества съществували търговски взаимоотношения за износ и внос на различни видове стоки. Представляваното от свидетеля Ж. дружество „К.Т. 2000“ ЕООД било в договорни отношения с „Г.“ АД, представлявано от свидетеля Д.Щ., като „К.Т. 2000“ ЕООД продавало арматурно желязо на „Г.“ АД, което било с произход от Република Турция. През 2021 г. пазарната цена на желязото от Република Турция била 650-670 долара за тон.Неясно кой месец - месец май или юни 2021 г. свидетелят Ж. посетил офиса на подсъдимия в гр. София и тогава двамата се договорили подсъдимият да му съдейства за внос на желязо от Република Иран, където цената била по- ниска, около 550 долара за тон. Подсъдимият поел ангажимент управляваното от него дружество да внесе за сметка на „К.Т. 2000“ ЕООД 48 тона арматурно желязо.

Свидетелят Ж. уговорил среща между него, подсъдимия и свидетеля Щ., на която да се уговорят параметрите на стоката. На срещата в офиса на „Г.“ АД в гр. София присъствали само подсъдимият и свидетелят Щ., като подсъдимият предоставил на Щ. документация за арматурно желязо и заявил, че може да внесе желязо от Република Иран на цена 550 долара за тон.

На 24.06.2021 г. по електронна поща от дружеството на подсъдимия били изпратени до „К.Т. 2000“ ЕООД проформа на фактура и фактура на стойност 65985.41 лева за авансово плащане за доставка на 48 тона арматурно желязо.

На 25.06.2021 г. от банковата сметка на „К.Т. 2000“ ЕООД била наредена от свидетеля Ж. по сметка на „И. Т.“ ЕООД сумата от 65985.41 лева.Процесната сума е била вписана в Дневникът за продажби и Справка ДДС за месец юни 2021г в счетоводния регистър на „И. Т.“

ЕООД,представлявано от подсъдимия.

В изпълнение на поетите договорни задължения за доставка на желязо от Иран, подсъдимият предприел действия по комуникация със заводи в Иран чрез консулството на Иран в Република България,които го насочили да се обърне към фирма „Зафар“ в Иран,занимаща се с желязо. По този начин подсъдимият осъществил контакт с фирма „Зафар“ в Иран, като изпратил писмено запитване по електронна поща дали могат да му изпратят желязо със съответни сертификати, изисквани от св.Ж. и св.Щ..След като получил положителен отговор по електронната си поща изпратил заявка за договореното със св.Ж. количество арматурно желязо на 19.07.2021г ,видно от 3 представени извлечения от електронна поща на подсъдмия,като разговарял и с директора ,лице от женски пол на име Х.. По електронната поща на „И. Т.“ ЕООД подсъдимият получил проформа фактура, издадена от завода „Зафар“ с дата 07.08.2021 г. за доставка на 48 тона желязо на стойност 31920 долара, които е следвало да бъдат заплатени в брой, като това било отразено и във фактурата.

Предвид съществуващи ограничения за банкови преводи на парични суми между Иран и Република България, подсъдимият предприел срещи с ирански граждани, които живеят в страната, за да уговори предаване на сумата в брой в завода в Иран,защото такова било изискването за заплащане на стоката от продавача на желязо.В този смисъл показанията на св.Ж.,че нямало пречка паричната сума да се преведе в Иран от страна извън Европейския съюз по банков път са ирелевантни и не доказват липсата на изначално намерение на подсъдимия на осъществи сделката.Условието на фирмата в Иран отразено изрично в приложената проформа фактура по делото е било плащането са се извърши в брой, а не по-банков път. Подсъдимият осъществил контакт със свидетеля К. Х., *** гражданин, който живеел в гр.

София и се занимавал с търговска дейност чрез регистрирано търговско дружество „К.Ф.“ ООД. Подсъдимият и свидетелят Х. се разбрали подсъдимият да му даде парите за желязото, а други лица- ирански граждани, в Иран ще предадат същата сума на фирмата „Зафар“. За да уредят отношенията си подсъдимият и свидетелят Х. посетили свидетелката Б. З., която обслужвала счетоводно представляваното от свидетеля Х. търговско дружество „К.Ф.“ ООД. В изпълнение на уговорката подсъдимият предал на свидетеля Х. в своя офис в гр. София парична сума представляваща цената на 48 тона желязо съгласно изпратената фактура от завода в Иран. При предаване на сумата подсъдимият не получил документ от свидетеля Х..

Същевременно свидетелят Х. искал да закупи товарен автомобил и подсъдимият му предложил да му съдейства, като го запознае с лице, което продава автомобили. На 06.08.2021 г. подсъдимият, свидетелят Х. и неговото семейство посетили гр. Бургас, като се срещнали със свидетеля С.П..

Свидетелят П. заявил, че не разполага с автомобили за продажба, но предложил да свърже свидетеля Х. с трето лице, което може да му съдейства за закупуване на автомобил. След срещата подсъдимият си тръгнал за гр.

4

София, а свидетелят Х. и семейството му останали да пренощуват в гр.

Бургас.

След известно време подсъдимият разбрал, че парите не са били предадени на г-жа Х. в Иран-директор на фирма „Зафар“ /завода за желязо/, поради което доставката на 48 тона желязо не била реализирана.

Подсъдимият се опитал да се свърже със свидетеля К. Х., но не успял да осъществи контакт с него.

Дружеството „К.Т. 2000“ ЕООД предявило срещу „И. Т.“ ЕООД граждански иск за осъждането му да заплати сумата от 65985.41 лева, платена по фактура № 2000010005 от 24.06.2021 г. С решение от 31.03.2022 г. ,влязло в законна сила ,състав на Окръжен съд- Бургас уважил предявената претенция и „И. Т.“ ЕООД било осъдено да заплати на „К.Т. 2000“ ЕООД претендираната сума, ведно със законната лихва и направените по делото разноски,което обстоятелство доказва по безспорен начин,че гражданският съд е приел със сила на присъдено нещо ,че между подсъдимия в качеството на представляващ фирмата „И. Т.“ ЕООД и св.Т. Ж. чрез фирмата„К.Т. 2000“ ЕООД са съществували договорни /облигационни / отношения във връзка с настоящия предмет на делото.

След задълбочен анализ на събрания доказателствен материал,настоящият съдебен състав споделя изцяло правният извод на БРС,че по делото не е установено по категоричен и несъмнен начин,че подс.

Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 209, ал. 1 НК, тъй като от доказателствата и според настоящия състав може да се направи категоричен извод, че изначално при водените със свидетеля Ж. разговори при постигане на договорките за доставка на 48 тона желязо от Иран, подсъдимият е имал намерение да изпълни поетите договорни задължения,т.е.липсва субективния елемент на престъплението „измама“. При анализ на доказателствата правилно първоинстанционният съд е констатирал липса на безспорни доказателства, че подсъдимият умишлено е въвел в заблуждение свидетеля Ж. да се разпореди със сумата от 65985.41 лева в полза на представляваното от него търговско дружество „И. Т.“ ЕООД.

Безспорно е установено по делото и няма спор ,че подсъдимият е получил процесната сума на база договорно/облигационно/ основание,който 5 факт е потвърден и с влязъл в сила съдебен акт-Решение №76/31.03.22г постановено по по т.д № 486/2021г по описа на БОС. Съдебната практика при ползване на договорното основание за получаване чрез измама на имотна облага от дееца изисква стриктно изследване на фактическите му действия за квалифицирането й като наказателноправна, а не като усложнения в развитието на гражданскоправни взаимоотношения на страните по даден договор,довело до вреда за едната страна.Не съществува спор ,че за извършване на измамата може да се използват договорни отношения,като разграничителният критерий между престъплението по чр.209 НК и обикновеното неизпълнение на договорните задължения следва да се търси в изначалното намерение и възможността на деееца да изпълни задълженията си. При измамата деецът изначално ,още към момента на сключване на договора/който може и да е в устна форма/ ,няма намерение да изпълни поетите ангажименти,като се съблюдава и обективната му възможност да стори това.При неизпълнение на облигационно задължение по смисъла на ЗЗД и ТЗ неизправната страна по договора се задължава с намерението да престира уговореното,но впоследствие по една или друга обективна или субективна причина не съумява да стори това.В този случай неуредените отношения се регулират от гражданското право, а споровете между страните се решават по реда на ГПК, както е станало и в конкретния случай.

Съблюдавайки гореизложеното и изследвайки фактическите действия на подсъдимия във връзка с уговореното задължение да достави арматурно желязо,съдът констатира,че Ш. е извършил поредица от обективни хронологични действия ,които удостоверяват по несъмнен начин,че той изначално е имал намерение при сключване на договорните отношения със св.Ж. да изпълни сделката по доставка на арматурното желязо от Иран.