Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 370 от 31.08.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 390/2023
Вид
Протокол № 370
Подписан
31.08.2023
В сила
31.08.2023
Състав
Радка Димова Чолакова, Елена Йорданова Захова, Стоян Атанасов Германов

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 370 гр. Пловдив, 31.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Стоян Ат. Германов

Елена Й. Захова при участието на секретаря Катя Н. Митева и прокурора А. Г. Я.

Сложи за разглеждане докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600390 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:47 часа се явиха:

Съдебното заседание започва по-късно от обявения час, тъй като първостепенният съд не е изпълнил задължението си за уведомяване на Ареста към Затвора П. относно постъпилата частна жалба и необходимостта обвиняемият да бъде доведен пред въззивния съд.

Обвиняемият С. И. А. се явява лично, доведен от Ареста към Затвора П.. Явява се и защитникът му адв. Ж. П..

За Апелативна прокуратура - П. се явява прокурор Я..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Обв. А.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след съвещание, намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик с прочитане на частната жалба на адв. П., в качеството му на защитник на обв. А. срещу 1 определението на Окръжен съд - П., постановено на 24.08.2023 г. по ЧНД № 1771/2023 г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия от „задържане под стража“ по–лека. Твърди се незаконосъобразност на съдебния акт, иска се отмяна на определението и определяне на по-лека по вид мярка за неотклонение.

Адв. П.: Поддържаме жалбата.

Обв. А.: Поддържам жалбата на адвоката си.

Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. искания за отводи на съда.

Нямам

Адв. П.: Нямам искания за отводи на съда и доказателствени искания.

Обв. А.: Съгласен съм с адвоката си. Нямам искания за отводи.

Съдът, след съвещание, с оглед изявленията на страните и наличните по делото доказателства, намира същото за изяснено и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените определението на П. окръжен съд и да измените мярката за неотклонение от „задържане под стража“ на подзащитния ми А. в по-лека.

Съображенията за това ми са следните:

След запознаване с материалите по делото и предявяване на подзащитния ми, считаме, че така повдигнатото обвинение по чл.115 от НК е силно разколебано, поради следните причини: Установява се по делото, че на мястото на деянието са били свидетели очевидци И. М., М. К. и А. А.. Същите заявяват, че подзащитният ми е бил нападнат два пъти. Първият път е с удари в главата и втория път, когато се е върнал на произшествието и е бил повален на земята, и пострадалият С. А. е започнал със силни ударни в главата да му нанася телесни повреди, които са установени със съдебно медицинска експертиза по делото. Нанасяни са удари в главата, което е жизнено важен орган, като най-вероятно целта му е била да бъде умъртвен. Считаме, че така направената квалификация от прокуратурата по чл. 115 от НК е разколебана, 2 не е разследвано в насока затова, че има данни по делото подзащитният ми да е действал при състояние на силно раздразнение, като пострадалият му е нанасял тежки телесни повреди, които по-вероятност е възможно да са били и в по-тежко състояние, което е продължило. Считаме, че обвинението би следвало да бъде както по чл. 118, така и по чл.119 превишаване пределите на неизбежна отбрана, тъй като подзащитният ми е бил нападнат, бил е отдолу, самият А. е многократно по-тежък от подзащитния ми и същият не е могъл да се защитава.

От свидетелите очевидци А., единствено той е видял нож в ръката на подзащитния ми и се е опитал да го вземе, като е избягал. Нито един от свидетелите очевидци не е видял директното намушкване с нож от подзащитния А. в тялото на А., като в тази насока считам, че свидетелите не са разпитани за това каква е причината да избягат от местопроизшествието и да не подадат сигнал до 112.

Относно другите две кумулативни предпоставки - дали има възможност да се укрие или да извърши друго престъпление, считам, че не са налице, тъй като същият е с постоянен адрес, след задържането е оказал съдействие на полицейските органи, има чисто съдебно минало и няма криминални регистрации.

Това е действително по така повдигнатото обвинение, прокуратурата е тази, която преценява за какво престъпление да бъде привлечен подзащитния ми. Да, попада в хипотезата на чл.63 ал.2 т.3, но тя се взема единствено и само когато се взема първоначална мярка за неотклонение „задържане под стража“. Считам, че от така събраните доказателства по делото е видно, че не съществува опасност подзащитният ми да се укрие или да извърши друго престъпление.

Считам, че една по-лека мярка за неотклонение би постигнала целите на чл. 57 от НПК. Благодаря Ви!

Обв. А. за лична защита: Съгласен съм с казаното от адвоката ми.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение жалбата и да потвърдите произнасянето на първата инстанция.

Доколкото разбирам от пледоарията на защитата, претенцията за ревизия на мярката за неотклонение, може да бъде съсредоточено в две насоки.

3

От една страна се твърди възможно по-лека квалификация, свързана с отнемането на живота на пострадалия като предпоставка за вземане на мярката, а от друга страна, де факто, макар и да не беше казано целенасочено се поставя под съмнение въобще причастността на обвиняемия А. към инкриминираната дейност, касаеща престъплението срещу личността, тъй като все пак беше представена пред Вас репликата, че никой не е видял намушкването по отношение на пострадалия, което е отнело живот. Казвайки това фактически защитата претендира и липса на доказателства за участието на неговия подзащитен в тази конкретна инкриминирана дейност.

Ще започна с това, че няма по същество да навлизам в анализ по същество относно правната квалификация на деянието, свързано с посегателство срещу личността, защото дали се касае за акт по чл.115 или хипотетично за превишаване пределите на неизбежна отбрана е въпрос по същество и в случая, с оглед конкретиката на фактите, няма как да е определящ за характера на действащата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение. Това е така, тъй като във всички случаи се касае за умишлено отнемане на човешки живот.

По-важното е ситуацията, при която се е стигнало до това. Очевидно, че след първоначална разправия между пострадалия и обвиняемия, последният се е върнал на мястото на инцидента и то, въоръжен с хладно оръжие, което е било видяно от свидетел очевидец и именно затова и другите лица, които са били на място са избягали.

Започнала е физическа конфронтация между пострадалия и извършителя, вследствие на което и настъпва смъртта на А., именно вследствие на причиняване на травми с хладно оръжие, т.е. това обрисува личността на обвиняемия А. като такава с по-агресивна насоченост, тъй като въпреки наличието на първоначален конфликт, същият се е върнал на място, за да раздава справедливост и то въоръжен. Независимо от това как и по какъв начин пострадалият е допринесъл за развитието на инцидента, то все пак тази специфика на поведението на обвинение, няма как да бъде дистанцирана от реалността на фактите по делото, а именно, че същият е довел до кулминация на инцидента, връщайки се на място, въоръжен с нож.

Очевидно това е определящо за личността на обвиняемия като такъв със значително завишена степен на обществена опасност, акцентирайки върху 4 него, че е личност без особени задръжки да влиза в конфронтационни отношения. Що се касае до заявеното от страна на защитата, че никой не е видял самото намушкване, искам да отбележа, че не е обичайно по всички престъпления да имаме свидетели очевидци, които да свидетелстват как виждат извършването на самото престъпление. Фактите са тези, които споменах в началото. Пострадалият влиза в конфликт с обвиняемия, последният се връща на мястото на инцидента, въоръжен с нож, за което са налице безпристрастни свидетелски показания, настъпва физически конфликт между двамата, свидетелите които са били на място от самото държане на ножа се уплашват и избягват, и впоследствие на мястото на инцидента е открит пострадалият, умъртвен именно с хладно оръжие, т.е. като това средство, с което е дошъл на мястото на инцидента обвиняемият.

При тези факти и при липсата на каквито и да е сведения някое лице, което да се е явило на място, трето, което да се е намесило и да е причинило смъртта на А. няма, поради което и твърдението за непричастност на А., което фактически се извежда от казаното от страна на защитата, считам, че е произволно и не кореспондира на обективната същност на доказателствата по делото.

Относно заявеното от страна на защитата за наличие на опасност за живота на обвиняемия А. при този инцидент е достатъчно да погледнете естеството на травмите, които са причинени на пострадалия и на обвиняемия.

По пострадалият извън смъртоносното са причинени значителни травми, причинени от сблъсъка с обвиняемия, докато по отношение на А. са установени едни леки телесни наранявания, които очевидно няма как да бъдат свързани с някаква непосредствена опасност за неговото здраве и живот.

Характеристиките на тези травми, болки и страдания, определено не са в състояние да причинят твърдяната от страна на обвиняемия загуба на съзнание, вследствие на конфликта между него и А.. Очевидно е, че подобно състояние не е настъпило, тъй като не може да бъде свързано с характера на установените по него травматични увреждане.

Ето защо и като отчетете всички обстоятелства, моля да приемете, че на първо място по отношение на обвинението по чл.115 от НК продължават да съществуват, изискуемият обем от доказателства, формиращи обоснованото предположение за участие на А. в извършването на това престъпление, и на 5 следващо място, и с оглед описаните по-горе от мене характеристики на поведението на самия обвиняем във връзка с развитието и кулминацията на инцидента, че съществува и реална опасност от извършване на престъпление, което е свързано с личностовите особености на това лице.

Солидарен съм с казаното от страна на съда и по отношение на реалната опасност от укриване, той като това се извежда от обстоятелствата, при които е бил открит от органите на МВР

В заключение, макар и деянието по чл. 194 ал. 1 от НК, поради своето естество да е неводещо при това наказателно производство и за това деяние продължават на съществуват всички тези факти, които са обосновали наличието на обосновано предположение за участието на обвиняемия в тази дейност, като отново се придържам към казаното от страна на окръжния съд за естеството на тези доказателства, изводими, както от гласни, така и писмени източници на доказателствени факти.

Ето защо и моля да се оставите без уважение жалбата.

Съдът, след съвещание

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:

Обв. С. А.: Ако има възможност да ме освободят. Нещо по-леко. Ако ме пуснете винаги ще се явя по делото като получа призовка. Аз това убийство не съм го направил, нищо не помня.

Съдът се оттегли на съвещание.

Съдът, след проведено тайно съвещание, намери за установено следното:

Производство е по реда на чл. 65, ал. 8 - 9 от НПК.