Решение № 3380 от 12.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3380 гр. София, 12.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110216079 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от КР. ЦВ. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Д-р С С“ №, ет., ап., против наказателно постановление №21-4332011801/14.06.2021 г., издадено от Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят навежда доводи, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което иска неговата отмяна. Навежда доводи за некоректно и точно всички данни на свидетеля и актосъставителя.

Оспорва извършването на вмененото нарушение, като сочи, че на процесното кръстовище е навлязал на зелен светофар. Позовава се на обстоятелството, че от мястото, на което са се намирали полицейските служители, не е било възможно да се определи с точност дали управляния от него автомобил е преминал на червен сигнал, тъй като не са били в тази 1 равнина на видимост.

В допълнително представени писмени бележки, наименовани „уточняваща жалба“, чрез надлежно упълномощен процесуален представител-адв.Нанси Дахабре от САК, се навеждат доводи за допуснати нарушения на разпоредбите на чл.40 и чл.42, ал.1, т.7 и т.8 от ЗАНН, при съставяне на акта, изразяващи се в непосочване в АУАН на двама свидетели, а само на един, за който липсва ЕГН, както и че в акта не са вписани възраженията на жалбоподателя, свързани с факта, че е преминал съобразно допълнителната секция за десен завой на светофара със светещ зелен сигнал.

Навежда доводи за допуснатие нарушения на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, при издаване на процесното НП, изразяващи се в липса на описание на нарушението, мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

Твърди, че в процесното НП са посочени четири улици, но това не изяснява посоката на движение и на кое точно кръстовище се твърди, че жалбоподателят е извършил нарушението, което от своя страна е нарушило правото му защитата. Сочи, че ако се приеме, че става въпрос за десен завой на бул.“Мадрид“, посока към ул.“Черковна“, то на това кръстовище има допълнителна секция за завой на дясно, която е светела в зелено при преминаването на жалбоподателя.

Счита, че полицейските служители не са имали видимост към светофарната уредба за десен завой на бул.“Мадрид“, ако са се намирали на ул.“Черковна“. Излага предположения, че при подобни режими на светофарите е възможно, когато главния сигнал за движещите се в посока направо да свети чеврено, а допълнителната секция за завой надясно – да свети зелена в същото време, и обратно. Във връзка с горното прави доказателствени искания, като моли съда да приеме, че ако главната секция на светофара е светела в зелен разрешителен режим, това е заблудило жалбоподателя, който се е намирал в лентата за завиване на дясно, и макар формално изпълнителното деяние да е осъществено, то липсва субективната страна на вмененото нарушение.

Алтернативно, и в случай, че процесното НП бъде преценено, като законосъобразно, моли съда да го измени, като редуцира размера на наложеното наказание.

2

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител-адв.Дахабре от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното НП на посочените основания.

Допълнително навежда доводи, че вмененото нарушение на жалбоподателя не се доказва от събраните по делото доказателства. Сочи, че ангажираните писмени доказателства в хода на съдебното следствие, опровергават показанията на свидетелите по отношение на режима на сигналите.

Претендира присъждане на разноски в настоящото производство, за които представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Ответната страна по жалбата: ОПП-СДВР, надлежно призована, не се представлява в съдебно заседание. Не взема становище по наведените възражения от жалбоподателя и по същество на делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да го обжалва и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 02.11.2021 г., а жалбата против него е подадена на 05.11.2021 г., т.е. в законоустановения срок за обжалване, считано от датата на връчване на НП, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя е започнало със съставяне на АУАН, Серия GA, бл.№256574, на 16.05.2021 г., от компетентно длъжностно лице – СП. ЦВ. СП., заемащ длъжността: мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР, в присъствието на един свидетелочевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, също длъжностно лице: мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР – Т. БЛ. Н., за това, че:

На 16.05.2021 г., в 23:25 часа, в гр.София, по бул.“Мадрид“, управлява собственият си лек автомобил „Ш А“, с рег.№ с посока на движение от ул.“Васил Друмев“ към кръстовището с ул.“Черковна“, където навлиза и 3 преминава на забранен червен сигнал на работещата в нормален режим светофарна уредба, с маневра десен завой по ул.“Черковна“ към ул.“Франсис Де Пресансе“, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на датата на неговото съставяне – 16.05.2021 г., срещу подпис, с отбелязването, че има възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и представил пред наказващия орган писмени възражения против съставения АУАН в законоустановения 3-дневен срок, считано от датата на връчване, в които навел аргументи, аналогични на тези в жалбата – че не е извършил нарушението с уточнение, че на светофара има секция за десен завой, на която е светел зелен сигнал, а от позицията на патрула в сенките на ул.“Черковна“ преди моста, не е имало добра видимост; не е вписано в акта ЕГН-то на свидетеля Н.; не е полагал подпис върху АУАН; не е посочен свидетел на връчването на АУАН.

Въз основа на направените в АУАН констатации, компетентно длъжностно лице, заемащо длъжността: Началник Група към СДВР, ОППСДВР, издал процесното НП, против жалбоподателя, в което след като възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка и приел подадените възражения за неоснователни, му наложил основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите С. и Н., които съдът кредитира с доверие, като изхождащи от лица, даващи показания за личните си възприятия при изпълнение на служебните си задължения, без данни за пряка или косвена тяхна заинтересованост от изхода на делото; от приобщените писмени доказателства: процесните АУАН и НП; писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН; справка картон на водач КР. ЦВ. Б.; Заповед №8121з515/14.05.2018 г. и Заповед №8121к-1340/29.10.2019 г., и двете издадени от министъра на вътрешните работи, ведно с акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. на наказващия орган; удостоверение от Столична община, ведно 4 с копие от проект за разположението на светофарната уредба на кръстовището, между бул.“Мадрид“ и ул.“Черковна“.

Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, са издадени от компетентни длъжностни лица, съобразно заеманата от тях длъжност, съгласно приложените два броя заповеди на министъра на вътрешните работи, ведно с акт за встъпване в длъжност. И двата акта са съставени в предписания от закона ред, в писмена форма и при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални наршения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, поради което да съставляват основания за цялостна отмяна на санкционния акт.

Съдът намира направените възражения в допълващата жалба, относно допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН, за неоснователни. АУАН е съставен при условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, а именно: в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В случая, актосъставителят е вписал само един свидетел – длъжностното лице Т.Н., в качеството й именно на свидетел-очевидец на извършеното нарушение. В тази хипотеза законът не поставя никакво изискване за броя на свидетелите.

Такова изискване е налице в хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, а именно:

АУАН да се състави в присъствието на двама други свидетели, в случаите когато липсват въобще свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие.

Относно релевираното възражение за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.42, т.7 от ЗАНН, съдът намира следното. Законът не поставя изискване в АУАН да се изписва ЕГН-то на свидетеля, а да се посочи датата на раждане. В случая, вписаният един свидетел е посочен с лични данни - три имена и служебен адрес, т.е. по начин, който позволява да бъде индивидуализиран по несъмнен начин и призован за разпит в образуваното съдебно производство, по повод подадената жалба срещу издаденото НП, въз основа на съставения АУАН, какъвто е вложения смисъл в това законово изискване. С оглед на горното, липсата на дата на раждане на вписания 5 свидетел не съставлява съществено по тежест нарушение на процесуалните правила, тъй като не е попречило на нарушителя да организира адекватно защита си по фактите, предмет на доказване в настоящото производство, в който кръг не попада посоченото обстоятелство.

Относно релевираното възражение за допуснато нарушение на чл.42, т.8 от ЗАНН, съдът намира следното. Вярно е, че в съставения АУАН е отразено, че нарушителят има възражения по направените в него констатации, но не е посочено в какво се изразяват те. Същият, обаче, е разполагал с правото да възрази писмено по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, което същият е сторил в законоустановения срок. Следователно е осъществил правото си на защита в пълен обем.

Неоснователно е направеното възражение за допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Видно от процесните АУАН и НП е, че нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани по достатъчно ясен и недвусмислен начин, дващ възможност на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е санкциониран, кога и къде го е извършил. Следва да се отбележи и факта, че в двата акта са посочени изчерпателно, както мястото, така и механизма на извършване на нарушението: при управление на процесното МПС в гр.София, по бул.“Мадрид“, с посока на движение от ул.“Васил Друмев“ към кръстовището с ул.“Черковна“, с маневра десен завой по ул.“Черковна“ към ул.“Франсис Де Пресансе“.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

Жалбоподателят принципно не оспорва факта, че е управлявал процесното МПС на посочените дата, час и място, т.е. не оспорва авторството на деянието. Последният оспорва извършването на вмененото нарушение, като сочи, че не е преминал на червен сигнал на светофарната уредба.

Ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства, не само не оборват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, но са изцяло в нейна подкрепа. Непротиворечиви, последователни и логични са показанията на разпитаните свидетели С. и Н., относно непосредствените им възприятия от поведението на водача на движещият се пред тях лек автомобил, индивидуализиран по марка, модел и регистрационен номер, а именно: на 6 кръстовището с ул.“Черковна“, с маневра десен завой по ул.“Черковна“ към ул.“Франсис Де Пресансе“, преминал на червен сигнал на работещата в нормален режим светофарна уредба. От показанията на свидетеля С. се установява посоката на движение на патрулния автомобил по време на констатиране на нарушението - по ул.“Черковна“, с посока от бул.“Владимир Вазов“ към бул.“Мадрид“. Същият твърди, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е преминал пред служебния автомобил, след като преди това е направил десен завой към ул.“Черковна“ на червен сигнал на светофарната уредба. Показанията на свидетеля С. се подкрепят от показанията на свидетелката Н., в които последната заявява същите обстоятелства: автомобилът, управляван от жалбоподателя, явяващ се дясностоящ на техния, спрямо посоката на движение на двете МПС-та, направил десен завой по ул.“Черковна“, като преминал на червен сигнал на сигнал на светофарната уредба, и то по такъв начин, че ако патрулният автомобил е преминал малко по-рано, управляваният от жалбоподателя е щял да се удари в техния.