Решение № 4341 от 02.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4341 гр. София, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Административно наказателно дело № 20241110210324 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 10-2400062 от 26.06.2024 г., издадено от Д. Х. В., на длъжност Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил /ДИТ-Кюстендил/, с което на „*“ ООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „***, представлявано от управител И. В. Н., е наложена на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 414 ал. 3 от Кодекса на труда/КТ/ имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл. 62 ал. 1 във вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ.

Жалбоподателят чрез адв. В. К., в жалбата си прави искане за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон. Счита, че в АУАН и НП неправилно е определен сключеният между „*“ ООД и лицето Н. В. Н. като прикрит трудов договор, тъй като от данните по делото не може да са налице елементите на прикрито трудово правоотношение, а същите са на основата на гражданското законодателство. Също така навежда твърдения за извършени съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН.

1

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. К. поддържа жалбата и изложените в същата съображения за незаконосъобразност на НП, поради което моли, НП да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна чрез старши инспектор Х. Д., оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че правилно е определена санкцията по вид и размер за повторно нарушение.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършени две проверки на 09.04.2024 г., 10.04.2024 г. и 19.04.2024 г. по документи от Г. И. Г. - главен инспектор към ДИТ-Кюстендил по спазване на трудовото законодателство и при обход по работни места в обекта на контрол „Жилищна сграда с магазин, офис и подземен гараж“, намиращ се в УПИ V- **, кв. 54а, м. „*** 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та част, район „Студентски“, гр. София, изпълняван от „*" ООД е установено, че дружеството в качеството му на работодател е приел на работа лицето Н. В.

Н., ЕГН ********** от гр. Дупница, ул. „***“ № 7. На 10.04.2024 г. в 15:30 часа е констатирано, че Н. Н. е изпълнявал трудовите си задължения, като извършва газопламъчно залепване на битумна хидроизолационна мембрана върху покрива на гаража(цветарник), като за целта използва газова горелка, комплектована с бутилка за пропан-бутан. На 10.04.2024 г. е попълнена декларация от Н. Н., в която заявява, че има определено работно време от 14:00 ч. до 16:30 ч. , получава уговорено трудово възнаграждение в размер на 540 лв.. По време на проверката е бил представен граждански договор № 02 от 01.04.2024 г., като към датата на проверката работодателят не е сключил трудов договор с Н. В. Н..

На 19.04.2024 г. е отправена покана на „*“ ООД за явяване в ДИТКюстендил за съставяне на АУАН на 29.04.2024 г.

Поради неявяване на представител на жалбоподателя, на 30.04.2024 г. е съставен АУАН № 10-2400062 от Г. И. Г. на длъжност „главен инспектор“, с който е повдигнато административно-наказателно обвинение на „*" ООД за извършено нарушение по чл. 62 ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1 ал. 2 от КТ.

2

На 26.06.2024 г. е издадено обжалваното НП № 10-2400062 от 26.06.2024 г. от Д. Х. В. - изпълняващо длъжността директор на ДИТ-Кюстендил, с което на "*" ООД е наложена на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 414 ал. 3 от Кодекса на труда/КТ/ имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл. 62 ал. 1 във вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни- свидетелски показания на св. Г. И. Г., писмени- АУАН № 102400062/30.04.2024 г.; НП № 10-2400062 от 26.06.2024 г., ведно с разписка за връчване, Заповед № 3-0694 от 15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, Заповед № ЧЕ-1102/11.06.2024 г. и Заповед № 3-0864/17.10.2022 г., Заповед № 3-0362/04.04.2024 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, Протокол за извършена проверка № ПР2413917 от 19.04.2024 г., Граждански договор № 02/01.04.2024 г., Писмена декларация по чл. 402 ал. 1 т. 3 от КТ от Н. В. Н. от 10.04.2024 г., Протокол от 29.04.2024 г. за неявяване на управител или друг представител, Покана с изх. № 24031533/19.04.2024 г. и други.

Съдът кредитира показанията на св. Г. И. Г., които оцени като обективни, последователни, безпротиворечиви, логични, съответни на писмените доказателства.

Съдът цени и писмените доказателства, които кореспондират на гласните доказателствени средства и са относими към обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу акт сред предвидените в чл. 58д ЗАНН и от санкционираното юридическо лице. По делото са представени доказателства за датата на връчване на наказателното постановление, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН.

Жалбата по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали 3 правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че:

АУАН № 10-2400062/30.04.2024 г. е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната му и териториална компетентност. Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ, актовете за нарушения на трудовото законодателство се съставят от държавни контролни органи, каквито съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ са ИА "Главна инспекция по труда" и нейните подразделения, включително „ДИТ – Кюстендил“, чийто служител е св. Г. И. Г., съставила акта за установяване на административно нарушение, за което има издадена Заповед № З-0362 от 04.04.2024 г..

Обжалваното наказателно постановление също е издадено от териториално и материално компетентен орган. Съгласно Заповед № 30864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда" и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, директорите на съответните териториални инспекции по труда са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушенията, установени от инспектори при съответната дирекция.

При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по чл.

34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, съдът установи предписаното съдържание в чл. 42 от ЗАНН. Спазени са изискванията на ЗАНН за съставяне и връчване на акта по чл. 40, ал. 1 и по чл.

43, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е съставен от оправомощено длъжностно лице, в кръга на възложените му функции с длъжностна характеристика.

Съдът намери, че от жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение.

Съгласно чл. 61 ал. 1 КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От показанията на св. Г. Г. и от писмените доказателства - декларация от Н. В. Н. от 10.04.2024., се установява, че на 10.04.2024 г. Н. е полагал труд, като извършва газопламъчно залепване на битумна хидроизолационна мембрана върху покрива на гаража(цветарник), като за целта използва газова горелка, 4 комплектована с бутилка за пропан-бутан в гр. София, „Жилищна сграда с магазин, офис и подземен гараж“, намиращ се в УПИ V- **, кв. 54а, м. „*** 1ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та част, район „Студентски“.

В саморъчно попълнената декларация Н. е посочил, че работи в "*" ООД. От попълнената от Н. декларация и от показанията на св. Г. И. Г. се установява, че към 10.04.2024 г. между Н. Н. и "*" ООД не е имало сключен трудов договор, като по делото няма данни да е бил сключван след това такъв.

Не се споделят първата група възражения в жалбата, а именно, че се касае за гражданско правоотношение по договор за изработка. Съществените елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в чл. 66 КТ.

Решаващо значение за определяне характера на договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната дейност. И при трудовия договор, и при договора за изработка по чл. 258 - 269 ЗЗД, едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. При трудовия договор се дължи престиране на работна сила в рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа. По гражданския договор се дължи т. нар. овеществен труд - постигане на определен трудов резултат. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя - на установен трудов ред и трудова дисциплина, докато при гражданския договор изпълнителят е независим от възложителя и му дължи само престиране на уговорен резултат.

В случая от събраните доказателства - както гласни, така и писмени, се установи, че правоотношението, възникнало между "*" ООД и Н. Н. е трудово. От попълнената от Н. декларация се установява, че той е имал определено работно място -„Жилищна сграда с магазин, офис и подземен гараж“, намиращ се в УПИ V- **, както и определено работно време от 14:00 часа до 16:30 часа, с почивни дни през събота и неделя, не определени от него самия.. Н. Н. не се е задължил да престира на въззивника определен резултат, а е поел задължение да престира именно работна сила, изпълнявайки уговореното. Отново от декларацията от 10.04.2024 г. се установява и че дължимото на Н. Н. възнаграждение не се определя в зависимост от изработеното, а е договорено възнаграждение в размер на 540, 00 лева месечно. Ето защо съдът намира, че се касае именно за отношения по предоставяне на работна сила, които работодателят е следвало да оформи като 5 трудови, сключвайки трудов договор с Н. В. Н., преди постъпването му на работа.

Като не е сторил това, работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 61 ал. 1 КТ, за което нарушение законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Предвид факта, че отговорността на юридическите лица е обективна /безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана. Нарушението е извършено на 10.04.2024 г., когато лицето е полагало труд в обекта, стопанисван от въззивника, без преди това между нея и "*" ООД да е бил сключен трудов договор. Нарушението е извършено на мястото, където Н. Н. е престирал работна сила, без преди това между него и жалбоподателя, да има сключен писмен трудов договор, а именно - в „Жилищна сграда с магазин, офис и подземен гараж“, намиращ се в УПИ V- **, кв. 54а, м. „*** 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та част, район „Студентски“. Изцяло се споделят изводите на наказващия орган, че не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 415в КТ, тъй като в ал. 2 от предметния й обхват изрично са изключени нарушенията на чл. 61 ал. 1 от КТ.

По отношение на наказанието съгласно разпоредбата на чл. 414 ал.

3 КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В случая на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 лева, като съдът счете, че е правилно наложена предвид липсата на предходни нарушения от страна на жалбоподателя.

При изложените съображения, НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.