Определение № 428 от 07.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 428 гр. Благоевград, 07.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20251200500326 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 4490/21.02.2025 г. е подадена от адв.А. П. М., като пълномощник на ДГ №2 „С.Б.“-Благоевград, против определение №285/07.02.2025 г. по гр.д.№1327/24г. по описа на РС-Благоевград.

С частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските като се твърди, че е неправилно. Сочи се, че за осъщественото от ответната страна процесуално представителство по делото са направени разноски за адвокатско възнаграждение които първата инстанция е отказала да присъди съобразно с отхвърлената част от исковете. Като неправилен се определя извода на районния съд, с който е приел, че издадената фактура № 46/20.06.2024 г. от Адвокатско дружество „М. и Л.“ за осъществяване на процесуално представителство по гр. дело №1327/24 г. по описа на БлРС за сумата от 940 лева, както и извлечение от банковата сметка на дружеството за извършено плащане на ответника по издадената фактура, не представляват надлежни доказателства за извършено реално плащане. Сочи се, че към фактурата е приложено извлечение от банковата сметка на дружеството, което е надлежно доказателство, тъй като има референтен номер, както следва: 8397601 с дата на вальор - 21.06.2024 г. и това е образецът на платежно нареждане на обслужващата банка на дружеството, с което се обосновава искането за отмяна на определението, с което е отказано присъждане на ответника на разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е подала отговор.

1

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д.№ 1327/2024г. по описа на РС Благоевград е образувано по искова молба от В. Борисова А., с която срещу Детска градина № 2 „С.Б. – Благоевград“ е предявен установителен иск за признаване за установено спрямо ответника дължимостта на различни вземания по КТ, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 972/2024г. по описа на РС Благоевград.

Ответната страна е представлявана от процесуален представител чрез представяне на пълномощно на л.198 – РС, от което се установява, надлежно учредяване на представителна власт на Адвокатско дружество „М. и Л.“ , представлявано от адв.А. М. и адв.М. Л. да представляват детската градина като ответна страна по делото до приключването му пред всички инстанции и извършване на всички необходими действия. Липсва представено доказателство за договор за правна защита, в който изрично страните да са уговорили конкретен размер на дължимо адвокатско възнаграждение, както и начина му на плащане.

До приключване на устните състезания по делото на 15.11.2024г. доказателства за уговорено възнаграждение, начин за плащане, както и доказателства , че реални такива разноски от ответната страна са били направени, не са представени.

С постановеното по делото решение № 950/13.12.2024г. исковете са уважени частично.

Съобщението за постановеното решение е получено от ответника на 06.01.2025г.

С молба с вх.№ 1375/20.01.2025г. ответната страна е поискала изменение на решението, в частта за разноските и присъждане на такива на ответника, в съответствие с отхвърлената част от иска. Към молбата са приложени доказателства за издадена фактура № 46/20.06.2024г. от АД „М. и Л.“ за осъществяване на процесуално представителство по делото за сумата от 940 лв., както и извлечение от банковата сметка на дружеството за извършеното плащане на ответника по издадената фактура.

С определение № 285/07.02.2025г., по реда на чл.248 ГПК молбата на ответника, за изменение на решението, в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска, е оставена без уважение.

Молбата е счетена за процесуално допустима, подадена от страна по делото и в срока за обжалване на решението, но по същество за неоснователна. Основният мотив на съда да остави искането за изменение на решението ,в частта за разноските, без уважение е, че доказателства за реално договорен размер адв.възнаграждение и за направени такива по основание и размер не са били доказани от страната в преклузивния за това срок – до приключване на устните състезания. Прието е, че такива са представени едва с искането за изменение на решението, което е недопустимо и е цитирана и съдебна практика в тази насока. Като допълнителен аргумент да отхвърли искането съдът е изложил съображения, че представената фактура сама по себе си не представлява убедително доказателство за реално плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, ако липсва представен договор за правна помощ и защита по делото, като и този довод е обоснован със съдебна практика, вкл.

2 и ТР.

Частната жалба е подадена в законовия срок, против акт, подлежащ на обжалване, от легитимирана страна, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество:

В производството като настоящото, освен служебно да следи за допустимостта и валидността на обжалвания акт, съдът дължи пълна проверка на законосъобразност му, като не е обвързан от конкретните доводи на жалбоподателя.

Във всяко производство, по което съдът се произнася по съществото на спора или същото окончателно приключва на страните се дължат разноски – арг. чл.81 ГПК. Такива има право на получи всяка от страните с оглед изхода от спора – ищецът, съобразно уважената, а ответната страна, съобразно отхвърлената част от исковете – чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.

Адвокатското възнаграждение, което е заплатила страната на своя пълномощник, е вид разноски и следва да се присъди по този ред.

Основните принципи за присъждане на разноски, установени и от съдебната практика са, че се присъждат само тези, които са доказани от страните за реално направени по основание и размер /т.1 от ТР № 6/13 г. на ОСГТК на ВКС/, както и когато доказателствата за това са представени в преклузивния за това срок – приключване на устните състезания. След този срок за страните настъпва преклузия за сочене на доказателства, вкл. и за направени разноски, освен ако това не се дължи на допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. След този преклузивен срок за страните настъпва забрана да извършват каквито и да било процесуални действия, вкл. и по сочене на доказателства за направени разноски / Определение № 490 от 19.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2474/2017 г., III г. о., ГК; Определение № 171 от 19.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1280/2021 г., II т. о., ТК/. След като жалбоподателят е пропуснал да представи доказателства за реално договорено адвокатско възнаграждение и за реалното му заплащане до приключване на устните състезания, то съдът е постановил правилен и законосъобразен акт, като е отказал на това основание да изменение решението в частта по разноските. Аргументите, изложени от районния съд във връзка с това дали представените към молбата за изменение доказателства са годни и установяват реално заплащане на разноски не следва да се обсъждат, тъй като същите не са основния мотив за постановяване на обжалваното определение. Същите биха били предмет на проверка за законосъобразност само ако съдът се позовал само на тези съображения, както и ако страната бе представила доказателства за заплащане на разноски до устните състезания и въпреки това съдът отхвърли искането като отрече доказателствената им стойност по установяване на факта за реално направени разноски.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а оспорваното определение правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 285/07.02.2025г., постановено по гр.д.№ 1327/2024г. по описа на РС Благоевград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4