Решение № 162 от 03.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Пловдив, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20235001000225 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 25, ал. 4, изречение второ от ЗТРРЮЛНЦ.

С решение № 80 от 24.02.2023 година, постановено по т. дело № 102/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 20230217104737, подадена от ОМоИ-П.“, чрез избрания за Председател Б. А. Б., срещу отказ рег. № ******** година на АВ – ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление вх. № ******** година за вписване на новоучредено Сдружение с нестопанска цел „О. М. о. И - П.

Срещу решението на ОС – Пловдив е подадена жалба от Б. А. Б., ЕГН **********, в качеството му на избран за Председател на новоучреденото сдружение с нестопанска цел „ О. М. о. И - П.

В жалбата се поддържа, че решението на ОС –

Пловдив и потвърденият с него отказ на длъжностното лице от А. по в. са незаконосъобразни. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на отказа за вписване на сдружението поради противоречие на идеите, целите и средствата за постигането им, които то си 1 поставя, с чл. 44, ал. 2 от Конституцията на Република България, респ. за наличието на предпоставки за прилагане на изключенията, предвидени в ал. 2 на чл. 11 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и в чл. 22, ал. 2 от Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран и в сила за България от 1976 година. Жалбоподателят поддържа, че отказът за регистрация представлява пряка дискриминация на етническа основа срещу членовете на сдружението, основана на етническата принадлежност на учредителите и свързаните с това цели на сдружението – защита на правата на македонците в България и като такъв е постановен в нарушение на Закона за защита от дискриминация, по-конкретно на чл. 4 и чл. 3, ал. 2 от него. Поддържа се, че целите на сдружението не противоречат на чл. 44, ал. 2 от Конституцията на Република България. Липсвали мотиви за това по какъв начин македонската идентичност на членовете на сдружението и правото им на сдружаване застрашавали обществения ред в държавата, поради което решението било необосновано, тъй като такава опасност въобще не съществувала, липсвали такива данни и доказателства.

Приетото от съда било в нарушение на чл. 14 във връзка с чл. 11 от КЗПЧОС. Отказът за регистрация на сдружението представлявал намеса в упражняване правото на свободата на сдружаването на физически лица заради тяхното македонско самосъзнание и самоопределение. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се постанови А. по в. да извърши исканото вписване по заявление вх. № ******** година, като се присъдят на жалбоподателя направените разноски за производството по делото.

Срещу жалбата е подаден писмен отговор от А. по в. чрез И. И. юрисконсулт в дирекция „ПОЧРД“. В отговора се изразява становище за нейната неоснователност, респ. за законосъобразност на обжалваното решение на ОС - Пловдив. Поддържа се, че исканото вписване не може да бъде извършено по причините, изложени в мотивите на длъжностното лице по регистрацията, касаещи непосочване на председателя на сдружението като негов орган в поле 12г от заявлението, наред със заявените за вписване като органи Общо събрание и Управителен съвет.

Излагат се доводи за законосъобразност на отказа за регистрация на сдружението поради това, че то си поставя политически цели в нарушение на чл. 12, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и че целите и средствата за постигането им не са съобразени с чл. 44, ал. 2 от Конституцията. Изразява се 2 становище за правилност на извода на съда за наличие на предпоставките за прилагане на предвидените в чл. 11, ал. 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи ограничения на правото на сдружаване с оглед формулираните идейни и фактически положения, цели и средства за постигането им. Искането е за потвърждаване на решението на ОС – Пловдив и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на А. по в. за производството по делото пред АС – Пловдив в размер на 150 лева.

Апелативният съд, като се запозна с жалбата и доказателствата по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е срещу решение на Окръжния съд по чл. 25 ал. 4 от ЗТР, за което законът е предвидил обжалване пред Апелативния съд. Спазен е предвиденият в цитираната разпоредба седемдневен срок за подаването . Съобщението за решението на Пловдивския окръжен съд е получено от жалбоподателя на 06.03.2023 година, а жалбата срещу него е с вх. № 7501 от 07.03.2023 година.

По същество съдът намира, че жалбата срещу решението, с което е потвърден отказът на длъжностното лице по регистрацията да впише новоучреденото сдружение с нестопанска цел, е неоснователна.

Съображенията на съда са следните:

Отказът на длъжностното лице от А. по в.

№ ******** година, потвърден с обжалваното по настоящото дело решение № 80 от 24.02.2023 година на ОС – Пловдив, е постановен по заявление с вх. № ******** година, подадено от Б. А. Б. в качеството му на Председател на Сдружение с нестопанска цел „О. М. о. И - П. С цитираното заявление образец А15 е поискано вписване на новоучреденото сдружението в частна полза с посоченото наименование.

Единият от мотивите за отказ на длъжностното лице от А. по в. да впише новоучреденото сдружение с нестопанска цел, е свързан с това, че в подаденото заявление за регистрация образец А15 в поле 12г са заявени за вписване като органи на сдружението Общото събрание и Управителният съвет, но не и Председателят на сдружението, на когото съгласно чл. 10 от приетия Устав били възложени функции да ръководи заседания и да представлява сдружението пред държавни органи, обществени и международни организации.

3

Настоящият съдебен състав не споделя този мотив за отказа за регистрация на новоучреденото сдружение. Председателят на сдружението действително не е посочен като негов орган в раздел 12г - „Органи“ в подаденото заявление, а като такива са посочени Общото събрание и Управителният съвет. Избраният председател Б. А. Б. обаче е посочен в раздел 10а – „Представляващи“ в подаденото заявление. В раздел 12д от заявлението – „Органи за управление“ е посочен Управителният съвет като орган за управление, като са изброени поименно тримата му членове, сред които и Б. Б..

Подаденото заявление с описаното по-горе съдържание е съобразено както с приложения към него Устав, приет и подписан от учредителите, така и с разпоредбите на ЗЮЛНЦ. В чл. 7 от устава е посочено, че върховен орган на сдружението е Общото събрание, а негов управителен орган е

Управителният съвет. Приетият устав в тази си част е съобразен напълно с разпоредбата на чл. 23 от ЗЮЛНЦ, според която органите на сдружението са два - Общото събрание като върховен орган и Управителният съвет като управителен орган. Председателят не е самостоятелен орган на сдружението, а е един от членовете на УС, видно от разпоредбата на чл. 30 от ЗЮЛНЦ, на когото с чл. 10 от Устава са възложени конкретни функции, сред които и представителни, в съответствие с разпоредбата на чл. 31, т. 1 от ЗЮЛНЦ.

Тази разпоредба предвижда, че Управителният съвет представлява сдружението, както и определя обема на представителна власт на отделни негови членове. От анализа на нормативната уредба и на приложения към заявлението Устав е видно, че Председателят, избран измежду членовете на Управителния съвет, не е самостоятелен орган на сдружението, поради което незаявяването за вписването му като орган, а само като представляващ сдружението, само по себе си не би могло да обоснове отказ за вписване.

В този смисъл липсва формална пречка за вписване на сдружението, свързана със съдържанието на заявлението, с което е сезирана А. по в..

Въпреки това обаче не са налице законовите предпоставки за вписване на сдружението, доколкото въз основа на представените към заявлението доказателства може да се направи извод за несъответствие на заявените за вписване обстоятелства с изискванията на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗТРРЮЛНЦ се постановява отказ 4 за вписване, когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 от същия закон изисквания. Сред тях е и въведеното в т. 5 на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ изискването за установяване съществуването на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона, което се преценява въз основа на представените към заявлението документи.

В случая, въз основа на представените към заявлението документи, по-конкретно на представения Устав, приет от шестимата учредители на проведеното учредително събрание на 29.01.2023 година, в частите, касаещи идейните и фактически положения, от които изхожда сдружението при оформянето на своите цели и задачи/ чл. 4, ал. 1/, основните идеи и цели на сдружението / чл. 4, ал. 2/ и средствата за постигане на целите / чл. 5/, може да се направи извод, че заявените за вписване цели и средства за постигането им не съответстват на изискванията на чл. 44, ал. 2 от Конституцията на Република България.

Това е основание да се откаже вписването на новоучреденото сдружение с нестопанска цел, до каквито изводи са достигнали длъжностното лице по регистрацията, както и първоинстанционният съд.

Чл. 44, ал. 2 от Конституцията на Република България забранява организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите.

Изводът за несъответствие на целите на сдружението и средствата за постигането им с цитираната разпоредба от Конституцията на Република България се основава на първо място на чл. 4, ал. 1 от Устава на сдружението, според който: „При оформянето на своите цели и задачи сдружението изхожда от следните идейни и фактически положения:

- несъмнения и очевиден факт, че македонско малцинство в България е реалност повече от 100 години, било е официално признато, имало е свои права включително на изучаване македонски език и история;

-същото е регистрирано с хиляди на всички преброявания през последните 84 години;

-че съществуването или не на едно малцинство е от областта на правото на самоопределение не може да бъде суспендирано с правителствени, 5 съдебни или други институционални решения;

-че държавата има задължението да се съобразява с волята и самоопределението на гражданите, а не същите да ги ограничава;

-че македонците доказаха своята решимост да оцелеят като отделна етническа група, минавайки със стотици през българските затвори по времето на комунизма и борейки се 30 години с политиката на отричане и дискриминация в демократична България, нещо довело до 13 осъдителни решения в Европейския съд по правата на човека в Страсбург;

-че правата на македонското малцинство бяха отнети, а самото малцинство отречено от една диктатура, поставила си за цел да асимилира малцинствата чрез политика на "възродителни процеси";

-че отричането на македонското малцинство и дискриминацията на гражданите на България със македонско самосъзнание се явява последната тоталитарна комунистическа политика в Европейския съюз и че като такава е неприемлива и срамна за страната;

-че всички човешки, включително и малцинствени права са индивидуални, но могат колективно да се упражняват;

-че приемането на истината за македонското малцинство е важно условие за демократизацията и европеизацията на България.“ Формулировката на основните идейни положения на сдружението, наред с поставените цели в чл. 4, ал. 2 от Устава, първата от които е официално признаване съществуването на македонско национално/етническо малцинство в България, за което се твърди, че е отречено и подложено на систематични репресии и асимилация, както и посочените в чл. 5 от Устава средства за постигане на целите, сред които са и публично застъпничество за отмяна на дискриминационните държавни актове, превърнати в правна основа за отричане и дискриминиране на македонското малцинство в България: Декларация на Народното събрание от 06.03.1990 година, Решение № 1 на Конституционния съд от 29.02.2000 година, Рамкова позиция на Правителството на Република България от 09.10.2019 година и декларация на Парламента от 10.10.2019 година, дават основание да се приеме, че се иска вписване на сдружение с нестопанска цел, забранено от чл. 44, ал. 2 от Конституцията на Република България, доколкото уредената с Устава му дейност е насочена към подкопаване на 6 единството на българската нация и създаване на предпоставки за етническо противопоставяне в страната. Става дума за поставена цел, насочена към официално признаване на съществуването в България на македонско национално/етническо малцинство, като в Устава са предвидени действия, насочени включително към отмяна на приети актове на държавни органи – Парламент, Правителство и Конституционен съд по този въпрос.