Определение № 2303 от 17.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2303 гр. София, 17.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20248002900256 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца А. И. К., чрез адв.Д. Р. от САК, срещу решение № 943/27.06.2022г. по възз.гр.д.№ 2128/2021г. на САС в частта, с която е потвърдено решение № 261799/17.03.2021г. по гр.д.№ 10700/2018г. на СГС за отхвърляне на иска, с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, против „Юробанк България“ АД за недължимо заплатени на 01.09.2015г. по договор за кредит от 14.08.2015г. суми за погасяване на недължими суми/курсови разлики/ по договор за потребителски кредит от 27.06.2008г. в размер на 157 858.55лв., ведно със законната лихва, и касационна жалба на ответника „Юробанк България“ АД, чрез адв.М. К. от САК, срещу решение № 943/27.06.2022г. по възз.гр.д.№ 2128/2021г. на САС, в частите, с които, след частична отмяна на решение № 261799/17.03.2021г. по гр.д.№ 10700/2018г. на СГС, е прогласена нищожността на чл.6, ал.2 от договора за кредит от 27.06.2008г., в частта предвиждаща служебно превалутиране, и се осъжда „Юробанк България“ АД да заплати на А. И. К., на осн. чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, недължимо заплатени курсови разлики за периода 07.08.2013г. в размер на сумата 29 409.79лв., ведно със законната лихва, считано от 06.08.2018г.

1

В касационната жалба на ищеца са релевирани основанията за касационно обжалване по т.2/недопустимост/ и по т.3 на чл.281 ГПК/неправилност/. Релевирани са доводи за постановяване на решението в обжалваната част при наличие на отрицателна процесуална предпоставка – висящ преюдициален спор относно нищожността на клаузите на чл.2, ал.3, § 1 и § 2 от договора за кредит от 2015г., евентуално - по непредявен иск.

Искането е за обезсилване, евентуално – за отмяна на решението и за уважаване на иска. Претендира за присъждане на разноски.

В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието по чл.280, ал.2, предл.2 – вероятна недопустимост, са въведени основанията едновременно по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение по правен спор при наличие на основание за спиране на съдебното производство по този спор по чл.229, ал.1, т.4 ГПК и следва ли въззивният съд служебно да изследва въпроса за наличието на преюдициално съдебно производство, при положение, че по делото има доказателства, които индикират такова наличие? По този въпрос касаторът се позовава на т.1 на ТР № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС.

2. Представлява ли спогодба върху непозволен договор по см. на чл.366 ЗЗ, независимо, че първоначалният договор не е обявен за нищожен в неговата цялост, определянето на размера на задължението едностранно от банката чрез прилагане на неравноправна клауза от първоначалния договор и сключването на нов договор за кредит, чиято единствена цел е пълно предсрочно погасяване на задълженията по първоначалния договор за кредит, при който нов договор кредитните условия са предопределени от така формирания размер на дълга? Касаторът намира противоречие с решение № 146/01.11.2017г. по т.д.№ 2615/2016г., I т.о.

С писмен отговор насрещната страна, ответникът „Юробанк България“ АД, чрез адв.М.Константинова от САК, оспорва искането за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба на ищеца. Претендира за присъждане на разноски.

В касационната жалба на ответника „Юробанк България“ АД се поддържат касационните основания по т.3 на чл.281 ГПК - материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Оспорва изводите за 2 потребителското качество на ищците при сключването на договора за кредит от 2008г., за неравноправност на клаузата на чл.6, ал.2 от договора от 2008г. и за недължимо заплатени суми за курсови разлики по договора от 2008г.

Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за отхвърляне на исковете. Претендира за присъждане на разноски.

В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията по т.1 и т.2, предл.2 ГПК по следните въпроси:

1. При преценката дали физически лица са сключили договор за кредит в качеството си на потребители, длъжен ли е съдът да вземе предвид всички обстоятелства по делото и да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства, като ги отнесе към въведените в производството допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?

2. Достатъчно ли е, че страната е сключила договора за кредит като ФЛ, за да се приеме за доказано спорното по делото обстоятелство, че договорът е потребителски и страната е легитимирана да се ползва от защитата по ЗЗП?

3. При спор дали физически лица са сключили договор за кредит в качеството си на потребители, може ли съдът да основе извода за потребителско качество на ищцовата страна на обясненията на един от ищците, без да е обсъдил обясненията в съвкупност с останалите относими по делото доказателства- писмени и гласни? Може ли съдът в решението да основе решаващия извод за потребителско качество на страната на обясненията на същата страна, като се има предвид, че отговорите по чл.176, ал.1 ГПК не съставляват изявление за неизгодни за страната факти по спорния по делото въпрос за качеството й при сключване на договора?

4. По спор относно неравноправни клаузи в договор, при положение, че ответникът-търговец своевременно е оспорил качеството „потребител“ на ищцовата страна и като се има предвид, че първата инстанция нито в доклада по делото, нито впоследствие е дала указания за представяне на доказателства във връзка с твърдяното от ищците потребителско качество, а впоследствие е приела това обстоятелство за доказано, следва ли тогава въззивният съд да поправи пропуска на първата инстанция, като включи оспореното обстоятелство в спорния по делото предмет и даде 3 пропуснатите от първата инстанция указания във връзка с приложението на чл.1, във вр. § 13, т.1 ДР на ЗЗП?

5. При оспорване на качеството „потребител“ при сключване на договор за кредит чия е доказателствената тежест за установяване на това спорно обстоятелство - на ФЛ, които твърдят, че са потребители, или на търговеца?

6. При своевременно релевирано оспорване на липса на потребителско качество при сключване на договор за кредит, както и при липса на доказателства, оборващи сключването на договора във връзка с професионалната дейност на кредитополучателите, допустимо ли е, без да се проведе доказване, съдът в решението да приеме, че кредитополучателите са потребители?

7. При постановяване на обжалваното решение и във връзка с твърденията и доводите на всяка от страните длъжен ли е съдът да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи конкретни съображения защо кредитира едни, а други приема за недостоверни?

8. Длъжен ли е съдът при постановяване на въззивното решение да обсъди приетата по делото експертиза, наред с всички доказателства по делото, и да изложи мотиви защо възприема, респ. не възприема екпертното заключение?

9. Отговаря ли на изискването да бъде изразена на ясен и разбираем език договорна клауза от договор за ипотечен банков кредит, която предвижда, че кредитополучателят е свободен да избере дали да набави необходимото количество чуждестранна валута от кредитодателя-банка или от трето лице, ако нейното икономическо съдържание е разяснено чрез друга клауза от договора, с която кредитополучателят е предупреден за валутния риск от сключването на договор в чуждестранна валута, както и за последиците, до които би могло да доведе изменението на валутния курс?

10. Към кой момент следва да се преценява дали дадена договорна клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравноправност между правата и задълженията, произтичащи от договор за ипотечен банков кредит, сключен в чуждестранна валута, съгласно който потребителят може да избере да набави необходимото количество чуждестранна валута 4 за погасяване на кредита както от кредитодателя по договора - банката, така и от трето лице?

11. Може ли съдът да присъди връщането на суми в лева въз основа на неравноправни клаузи в договор за кредит, ако страните са уговорили договор за кредит в чуждестранна валута и погасителншите вноски са плащани в същата валута? По този въпрос ответникът се позовава на ТР № 4/ 2014г. на ОСГТК на ВКС.

С подадените чрез адв.Д. Р. от САК съвместни отговор-възражения и отговор на касационната жалба ищците А. К. и Н. К. се противопоставят решението в обжалваните от ответника части да бъде допуснато до обжалване и оспорват основателността на касационната жалба на ответника.

Претендират за присъждане на направените разноски.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

За да постанови въззивното решение в обжалваната от ищеца А. К. част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за недължимо заплатената на 01.09.2015г. сума от 157 858.55лв. по договора за кредит от 14.08.2015г. за погасяване на недължими суми за курсови разлики по договора за кредит от 27.06.2008г., въззивният съд е приел, че тази осъдителна претенция е обусловена от установителната претенция за прогласяване нищожността на клаузите на чл.2, ал.3, § 1 и § 2 от договора от 14.08.2015г., която е отхвърлена с влязло в сила решение. Същевременно, съставът на апелативния съд е изтъкнал, че договорът за кредит от 2015г., макар и сключен с цел предоставяне на ресурс за предсрочно погасяване на задълженията по първия договор за кредит от 2008г., е самостоятелен договор, сключен според /икономическите/ условия към 2015г., а курсът, по който ще се извърши превалутирането, е ясно посочен Приложение № 1 към договора за кредит от 2015г.

За да постанови въззивното решение № 943/27.06.2022г. по възз.гр.д.№ 2128/2021г. на САС в обжалваната от ответника „Юробанк България“ АД част, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е прогласена нищожността на чл.6, ал.2 от договора за кредит от 27.06.2008г. в частта предвиждаща служебно превалутиране в швейцарски франкове, въззивният 5 съд е обсъдил, но е намерил за неоснователно възражението на банката, че ищците нямат качеството на потребители по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Обсъдени са обясненията на ищеца А. К., дадени по реда на чл.176 от ГПК, и представените от банката справки от имотния регистър и въз основа на съвкупния им анализ е прието, че придобитите от ищците недвижими имоти /с едно изключение – имота в гр.София на ул. „.........“ № 192/ не са били предназначени за тяхната търговска или професионална дейност, а договорите са сключени извън нея. Изтъкнато е, че закупуването на повече имоти не означава, че те са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Направен е краен извод, че ищците имат качеството на потребители по смисъла на §.13,т.1 от ДР на ЗЗП, съответно те се ползват от потребителската защита.

При преценката на договорната клауза на чл.6, ал.2 от договора от 2008г., въззивният състав е приел, че в първата си част, определяща валутата, в която кредитът ще се погасява, клаузата не е нищожна, доколкото се отнася до основния предмет на договора. Счел е, че клаузата на чл.6, ал.2 от договора от 2008г.е нищожна във втората си част, предвиждаща право на банката служебно да превалутира по своя курс „продава“ средствата по сметката на кредитополучателя, тъй като това може да се приравни на едностранна промяна на условията по договора. В тази връзка са изложени съображения, че не са ангажирани доказателства банката да е предоставила на кредитополучателя достатъчна информация, която да му позволява да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск спрямо задълженията му по кредита. Въззивният съд е приел, че подобен извод, не може да се направи от включената в договора клауза, че е възможна промяна на обявения от банката курс и това ще рефлектира върху размера на погасителните вноски в посока повишаване. Изтъкнал е, че банката, като икономически по-силната страна в правоотношението и с оглед експертната си компетентност и познания, е следвало да предостави на кредитополучателите– ФЛ – потребители и икономически по-слабата страна, при спазване на принципа на добросъвестност, достатъчна информация, и то в дългосрочен план, относно прогнозите за промяна в обменните курсове на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, и какви действия кредиторът би могъл да предприеме за минимализиране на валутния риск. Прието е, че банката е нарушила принципа на 6 добросъвестност, и чрез клаузата относно възможността за служебно правалутиране е вменила изцяло в тежест на кредитополучателите риска от повишаване на валутния курс.