Решение № 3461 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3461 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20261100504933 по описа за 2026 година установи следното:

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Ц. К. Б., ЕГН **********, подадена срещу Разпореждане от 18.11.2025 г. на ЧСИ Н.М., рег. № 841, постановено по изпълнително дело № 20178410408252, с което е отказано да се прекрати производството по принудително изпълнение спрямо Ц. К. Б., ЕГН **********.

В жалбата се излагат съображения за това, че Ц. К. Б. е длъжник по изпълнителното дело в качеството си на наследник на С.Л. Б.. Твърди се, че бащата на жалбоподателката – К.С.Б., е бил сънаследник, но е извършил отказ от наследството на С.Л. Б.. Поддържа се, че по изпълнителното дело е подадена съвместна молба от жалбоподателката и баща й за прекратяване на производството по принудително изпълнение. Твърди се, че не са получавани от жалбоподателката достоверни и валидни съобщения и покани за доброволно изпълнение, както и съобщения за предприемане на изпълнителни действия. Твърди се, че в случая давността не е прекъсвана нито за жалбоподателката, нито за баща й, който е направил отказ от наследството на майка й на 23.09.2022 г. Предвид изложеното се моли съдът да отмени отказа на съдебния изпълнител и да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като са изминали повече от две години, през които взискателят не е предприел изпълнителни действия.

Взискателят по изпълнителното дело – „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че жалбата на Ц. К. Б. е нередовна. Поддържа, че жалба е насочена срещу действия, които не подлежат на съдебен контрол. Твърди, че съдебният изпълнител не може да извършва преценка за това дали притезанието е погасено по давност, тъй като тази преценка може да се извърши само от съда в рамките на състезателно исково производство. Поддържа, че е невярно твърдението, че не са извършвани 1 изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Сочи, че с молбата за образуване на изпълнителното дело са поискани изпълнителни действия, като своевременно съдебният изпълнител е упълномощен по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Твърди, че са депозирани от взискателя молби за извършване на действия през 2019 г., 2021 г., 2024 г., 2025 г. Сочи, че изпълнителното дело е спряно по силата на закона поради смъртта на длъжника, като в този период давност и перемпция не са текли. Предвид изложеното се моли да се остави жалбата без разглеждане, а евентуално – без уважение. Претендират се разноски по делото.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Н.М. излага съображения, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна. Твърди, че давността се прекъсва с предприемане на изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител.

Твърди, че в случая по молби на взискателя, както и на основание чл. 18 ЗЧСИ са предприемани многократни изпълнителни действия, като няма основание за извод, че взискателят се е дезинтересирал от делото. Поддържа, че от смъртта на първоначалния длъжник изпълнителното дело е било спряно по силата на закона до конституиране на наследниците. Твърди, че едва след конституиране на наследниците по отношение на тях е започнал да тече перемпционният срок. Предвид изложеното съдебният изпълнител моли да се остави без уважение жалбата.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

На 15.09.2017 г. е подадена молба от „Топлофикация София“ ЕАД за образуване на изпълнително дело срещу С.Л. Б.. С молбата съдебният изпълнител е упълномощен да извършва по реда на чл. 18 ЧСИ действия по принудително изпълнение.

С Разпореждане от 15.09.2017 г. ЧСИ Н.М. е образувал изп.д. № 8252/2017 г. и е разпоредил да се изпрати запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД. Насрочил е опис на движимо имущество на длъжника С.Л. Б. за 31.10.2017 г.

Запорно съобщение е изпратено на 03.10.2017 г. и е получено от „Уникредит Булбанк“ АД на 06.10.2017 г.

С Разпореждане от 30.10.2017 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимо имущество на длъжника С.Л. Б. за 30.11.2017 г.

С Разпореждане от 27.03.2018 г. съдебния изпълнител е насрочил опис на движимо имущество на длъжника С.Л. Б. за 30.05.2018 г.

С Разпореждане от 19.11.2018 г. съдебния изпълнител е насрочил опис на движимо имущество на длъжника С.Л. Б. за 30.01.2019 г.

На 30.08.2019 г. е подадена молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е поискано да се извърши проверка в НАП и да се наложи запор върху трудовото възнаграждение или пенсията на длъжника, както и да се насрочи опис на движимото имущество на длъжника.

С Разпореждане от 22.10.2020 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на С.Л. Б. по сметки в „Банка ДСК“ ЕАД. Запорното съобщение е изпратено на 22.10.2020 г. и е получено от банката на 27.10.2020 г. На 29.10.2020 г. е получено съобщение от „Банка ДСК“ ЕАД, с което се съобщава, че не са установени налични банкови сметки на С.Л. Б..

На 07.10.2021 г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е поискано да се извърши справка в РБСС и да се наложи запор върху сметките на 2 длъжника. Поискано е и да се извърши справка в НОИ и да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. При липса на банкови сметки и трудови договори е отправена молба да се извърши опис и оценка на движими вещи на длъжника с цел изнасянето им на публична продан.

С Разпореждане от 25.10.2021 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимо имущество на длъжника С.Л. Б. за 26.11.2021 г.

С Разпореждане от 10.10.2023 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимо имущество на длъжника С.Л. Б. за 31.01.2024 г.

На 17.01.2024 г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е поискано да се извърши справка за новооткрити банкови сметки на длъжника и при наличие на такива да се наложи запор върху същите. Моли са да се наложи запор върху пенсията на длъжника. Моли се при липса на недвижими имоти да се опишат и оценят движимите вещи на длъжника. На 15.04.2025 г. е подадена от „Топлофикация София“ ЕАД молба с идентично съдържание.

На 01.08.2025 г. по делото е постъпило удостоверение за наследници на С.Л. Б., от което е видно, че същата е починала на 08.09.2021 г. Наследници по закон са преживелият съпруг К.С. Б. и дъщерята Ц. К. Б..

На 13.08.2025 г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която се моли да се конституират като длъжници по делото наследниците на С.Л. Б.. Моли се да се извърши справка за банковите сметки на длъжника и при наличие на такива да се наложи запор.

С Разпореждане от 20.08.2025 г. са конституирани като длъжници по делото Ц.

К. Б. и К.С.Б., наследници на С.Л. Б..

С молба от 25.09.2025 г. Ц. К. Б. е поискала да се прекрати изпълнителното дело по отношение на К.С.Б. поради отказ от наследство. Към молбата е приложено удостоверение от СРС за вписан отказ от наследство в особената книга на СРС.

С молба от 02.10.2025 г. К.С.Б. е поискал да се прекрати изпълнително дело.

С Разпореждане от 23.10.2025 г. съдебният изпълнител е изискал информация от СРС за това вписан ли е от К.С.Б. отказ от наследството на С.Л. Б.. На 13.11.2025 г. е постъпил отговор от СРС, с който се съобщава, че не е установен вписан отказ на К.С.Б. от наследството на С.Л. Б..

На 13.11.2025 г. е постъпила молба от Ц. К. Б. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Молбата е оставена без уважение с Разпореждане от 18.11.2025 г. Препис от разпореждането е връчен на страната на 23.01.2025 г. На 29.01.2026 г. е постъпила жалба от Ц. К. Б. срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело.

При така установеното от фактическа страна съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу акт на съдебен изпълнител, подлежащ на съдебен контрол съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 2 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява, ако в продължение на две години не са извършвани изпълнителни действия. В този случай производството се прекратява ex lege, без да е необходим акт на съдебния изпълнител 3

– така т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ако е издадено постановление за прекратяване, с него съдебният изпълнител единствено констатира вече настъпилото прекратяване по силата на закона.

Двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 се изчислява считано от последно извършеното изпълнително действие по делото или от последното поискване да се извършат изпълнителни действия, когато същите не могат да се приложат по причини, за които взискателят не отговаря – така Решение № 48/17.09.2018 г. по гр.д. № 76/2018 г. на IV Г.О. на ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на IV Г.О. на ВКС.

Съобразявайки доказателствата по делото, въззивният съд намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнително дело № 20178410408252 по описа на ЧСИ Н.М. по отношение на Ц. К. Б.. След образуване на изпълнителното дело и до момента на смъртта на наследодателката С.Л. Б., починала на 08.09.2021 г., не е изтекъл период от две години, в който взискателят да е бездействал и да се е дезинтересирал от изпълнителното дело. Още при образуване на изпълнителното дело на 15.09.2017 г. кредиторът „Топлофикация София“ ЕАД е упълномощил съдебния изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ сам да определя начина на принудителното изпълнение. На 03.10.2017 г. е изпратено съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД за налагане на запор върху банковите сметки на С.Л. Б..

Преди да изтекат две години от образуването на изпълнителното дело, на 30.08.2019 г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е прекъснал перемпционния срок, като е подал молба до съдебния изпълнител за извършване на справка, налагане на запор върху трудовото възнаграждение или пенсията на длъжника, както и извършване опис на движимото имущество на длъжника. Водещо значение за прекъсване на перемпционния срок има поведението на взискателя. Дори и искането на взискателя за предприемане на действия да не е изпълнено от съдебния изпълнител по независещи от взискателя причини, двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се прекъсва надлежно. В случая няма данни молбата на „Топлофикация София“ ЕАД да не е била изпълнена поради поведението на дружеството взискател. Тоест с молбата от 30.08.2019 г. е прекъснат перемпционният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Около година по-късно, на 22.10.2020 г., упълномощеният по реда на чл. 18 ЗЧСИ съдебен изпълнител е изпратил съобщение до „Банка ДСК“ АД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника С.Л. Б.. По този начин перемпционният срок отново е бил прекъснат. Този извод не се разколебава от обстоятелството, че „Банка ДСК“ АД е заявило, че С.Л. Б. няма разкрита банкова сметка там. Изпращането на запорно съобщение до банката представлява действие по налагането на запор, дори и в случаите, в които е върнато уведомление по чл. 508 ГПК, че длъжникът не разполага със сметка в банката – така Решение № 448/04.07.2024 г. по гр.д. № 3976/2022 г. на IV Г.О. на ВКС.

Преди да изтекат две години от изпращането на запорно съобщение до „Банка ДСК“ АД, С.Л. Б. е почина. Това се е случило на 08.09.2021 г., като от този момент на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК изпълнителното дело е било спряно по силата на закона. Акт на съдебния изпълнител за спиране не е бил необходим. Спирането на изпълнителното производство е продължило до конституирането на основание чл. 429, ал. 2 ГПК на наследниците на С.Л. Б. с Разпореждане от 20.08.2025 г. на ЧСИ Н.М.. До 20.08.2025 г. жалбоподателката Ц. К.

4

Б. не е била страна по изп.д. № 20178410408252 по описа на ЧСИ Н.М.. Едва след 20.08.2025 г. по отношение на Ц. К. Б. като длъжник по изпълнителното дело е започнал да тече двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Очевидно е, че от 20.08.2025 г. до момента не е изтекъл двугодишен срок от време, в който да не са извършвани изпълнителни действия спрямо Ц. К. Б.. Поради това правилно ЧСИ Н.М. е отказал да прекрати изпълнителното дело спрямо Ц. К. Б.. Предвид изложеното погоре жалбата на Ц. К. Б. следва да се остави без уважение.

Разпечатката съдържа 47 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eda7794d-3393-48be-b628-3b8f50b5340a