Определение № 35 от 16.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35 гр. Велико Търново, 16.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500546 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

С определение № 1845 / 12.12.2025 г. по гр. д. № 387/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е повдигнат спор за подсъдност, на основание чл. 122 ГПК, между Окръжен съд – Велико Търново и Районен съд – Горна Оряховица, за разглеждане на искова молба, подадена от П. Д. К. и Д. К. К.

(починал в хода на съдебното производство, като на негово място е конституирана П. Д. К.) срещу „Билтрейдинг“ ООД.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Производството по гр. д. № 9/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано по искова молба на П. Д. К. и Д. К. К. срещу „Билтрейдинг“ ООД. В исковата молба ищците излагат твърдения, че техният наследодател И. Д. К. в продължение на 15 години е полагала труд по трудово правоотношение с ответното дружество на длъжността „чистач“ и че при и по повод изпълнението на възложената й работа, в работно време и на работното й място, е претърпяла трудова злополука, вследствие на която е починала.

Искането на ищците до съда е да бъде осъден ответникът да им заплати обезщетения: за неимуществени вреди (болки и страдания) от по 200 000 лева за всеки от тях, настъпили вследствие смъртта на наследодателя им И. Д. К. в резултат на трудовата злополука, както и за имуществени вреди (неизплатено последно трудово възнаграждение) от по 509 лева, ведно със законните лихви върху тях от датата на подаване на исковата молба в съда до изплащането им.

С определение № 31/07.01.2025 г. по гр. д. № 9/2025 г. по описа на 1

Окръжен съд – Велико Търново, окръжният съд е приел, че се касае до претенции с правно основание чл. 200 КТ и компетентен да ги разгледа е РС Горна Оряховица, поради което и на основание чл. 118, ал.2 ГПК е изпратил делото на този съд.

Образувано е гр. д. № 161/2025 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица. С разпореждане от 21.01.2025 г. съдията – докладчик по това дело е разпоредил да бъде изготвена служебна справка за трудови договори на И.

Д. К. и е изискал справки от Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново и от ТП на НОИ - Велико Търново. Въз основа на събраната информация от тях, решаващият състав на РС – Горна Оряховица е приел, че злополуката не е трудова, поради липса на трудов договор между починалата и ответника и липса на разпореждане на НОИ, с което злополуката да е била призната за трудова, и с определение № 136/23.01.2025 г. е повдигнал спор за подсъдност между него и ОС – Велико Търново, приемайки, че предявените искове не са с правно основание чл.200 КТ, както твърдели ищците в исковата молба, а намират своето правно основание в чл.49 ЗЗД и с оглед цената им, компетентен се явявал окръжният съд.

По така повдигнатия спор за подсъдност, с определение № 52/03.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 31/ 2025 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, е прието, че компетентният съд да разгледа предявените искове е РС – Горна Оряховица. В мотивите на определението на апелативния съд е посочено, че видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, са предявени искове с правно основание чл. 200 КТ, като районният е нарушил служебното начало по чл.7 ГПК, като е събрал служебно доказателства за установяване на елемент от фактическия състав, обуславящ ангажирането на отговорността на работодателя за причинени на работника/служителя вреди, които били относими към основателността на исковете.

След връщане на делото на РС – Горна Оряховица, производството по делото е продължило под номер 355/2025 г., като районният съд е разпоредил извършване на процедурата по чл. 131 ГПК. Междувременно е постъпила молба от ищците, с която изрично са заявили, че с оглед новоузнатите от тях факти за липса на трудов договор между наследодателя им и ответника и за липса на разпореждане, с което злополуката да е приета за трудова, изменят основанието на исковете, като претенцията им е за ангажиране на отговорността на ответника, като възложител на работа, по реда на чл. 49 ЗЗД.

С определение № 215/18.02.2025 г. по гр. д. № 355/2025 г. районният съд е допуснал изменение на основанието на исковете за заплащане на сумите от по 200 000 лева – обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на И. Д. К., настъпила не в резултат на трудова злополука, а като така настъпила вследствие непозволено увреждане - чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД. Със същото това определение, с оглед цената на исковете, районният съд е прекратил производството по гр. д. № 355/2025 г. и е изпратил делото на родово компетентния съд - Окръжен съд - Велико Търново.

2

Делото е образувано под номер 387/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. Решаващият състав на този съд с нарочно определение от 28.04.2025 г. е конституирал на мястото на починалия в хода на процеса ищец Д. К. К. неговият наследник П. Д. К., а след това с разпореждане от 13.10.2025г. е разпоредил да бъде изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК.

След това с определение № 1845/12.12.2025 г. по гр. д. № 387/2025 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново е повдигнал настоящия спор за подсъдност, на основание чл. 122 ГПК, между Окръжен съд - Велико Търново и Районен съд - Горна Оряховица, с изложени мотиви за неправилно допуснато от районния съд изменение на основанието на иска без привеждане на обстоятелствената част на исковата молба съобразно изменението и без вземане на становището на ответника, непроизнасяне по искане по чл. 83, ал.2 ГПК и несъбиране на дължима държавна такса, поради което е приел, че компетентен да продължи разглеждане на делото „поне към момента“ е РС Горна Оряховица.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира:

В случая е осъществена хипотезата на чл. 104, т. 2 и т. 4 ГПК, съгласно които исковете за парични вземания над 25 000 лева по граждански дела, както и съединените с тях в една обща искова молба искове, независимо от тяхната цена, са родово подсъдни на окръжните съдилища. Не е налице предвиденото в т. 2 от тази разпоредба изключение за трудови спорове, с оглед предприетото от ищците (последващо по време първото произнасяне по чл.

122 ГПК от Апелативен съд – Велико Търново) изменение в основанието на първоначално предявените искове с правно основание чл. 200 КТ, обуславящо нова правна квалификация по чл. 49 ЗЗД.

Ищецът изменя иска си по основание тогава, когато се позовава на нов юридически факт, от който произтича претендираното с исковата молба материално право. Новият факт може да бъде въведен наред с първоначалния или ищецът да се позовава на новия юридически факт вместо заявения с исковата молба, както е в случая. Предприемането на такова процесуално действие, съставляващо изменение на обстоятелствата, на които се основава искът, е свързано със спазване на предвидените в ГПК преклузивни срокове – най – късно в първото заседание за разглеждане на делото в общия исков процес / чл.214, ал.1, изр.1 ГПК/. По валидно предприето от ищеца изменение на основанието на иска, съдът дължи произнасяне с изрично определение и то след преценка доколко изменението на основанието е уместно с оглед защитата на ответника. В правомощието на съда е да определи дали се касае за уточнение на исковата молба или до искане за изменение на иска, като преценката е винаги конкретна /решение №178/18.10.2016г. по гр.д.

№1624/2016г, І г.о./. Предприетите до връчване препис от исковата молба на ответника поправки в основанието и петитума не са ограничени от въведените от законодателя процесуални условия за последващо изменение на иска, а съставляват поправка на исковата молба /решение №116/28.11.2012г. на ВКС 3 по т.д. № 102/2011г., ІІ т.о./. За тези поправки не важат ограниченията на чл.214 ГПК за изменение на иска и на чл.228 ГПК за заменяне на страна.

Дали е допуснал процесуални нарушения районният съд, на когото по реда на чл. 122 ГПК, е било изпратено делото за разглеждане, при постановяване на определението си за допускане на изменение в основанието на първоначално заявените искове, а именно не взел становище на ответника по делото преди това, дали е събрал държавна такса и дали се е произнесъл по искане по чл. 83, ал. 2 ГПК, са въпроси ирелевантни за преценката на подсъдността на делото, на които се е позовал Окръжен съд - Велико Търново в определението си, с което е повдигнал препирня за подсъдност.

Нещо повече, решаващият състав на Окръжен съд – Велико Търново е приел за разглеждане делото, като е извършил съдопроизводствени действия – конституирал е страна на мястото на починал ищец, разпоредил е нова процедура по чл. 131 ГПК с оглед защитата на ответника по изменените по основание искове и едва половин година по – късно е отрекъл компетентността си да разгледа спора, приемайки, че „поне към момента“ компетентен да разгледа делото е РС - Горна Оряховица.

С оглед предприетото изменение в основанието на исковете, в преклузивния по чл. 214, ал. 1 ГПК срок, с нарочна молба от ищците, допуснато с нарочно определение от РС - Горна Оряховица (в отговора на ответника липсва оплакване срещу това), то следва да се приеме, че предявените от единственият понастоящем ищец П. Д. К., искове намират своето правно основание в чл. 49 ЗЗД, като тези касаещи претенциите за неимуществени вреди са с цена над 25 000 лева, поради което родово компетентен да разгледа исковете е Окръжен съд - Велико Търново. В случай, че окръжният съд счита, че с оглед допуснатото изменение в основанието на исковете, исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, т.4 и т. 5 ГПК и чл. 128, т.2 ГПК, то разполага с правомощие по чл. 129, ал.2 ГПК, а не да повдига препирня за подсъдност.

Водим от горното и на основание чл. 122 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл. 122 ГПК, ОПРЕДЕЛЯ, по повдигнат спор за подсъдност с определение № 1845/12.12.2025 г. по гр. д. № 387/2025 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, за родово компетентен да разгледа предявените с искова молба, Вх. номер 160/06.01.2025 г., искове от П. Д. К. (Д.

К. К. е починал в хода на съдебното производство, като на негово място е конституирана П. Д. К.) срещу „Билтрейдинг“ ООД - Окръжен съд - Велико Търново.

ИЗПРАЩА делото за разглеждане на Окръжен съд - Велико Търново.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати и на Районен съд - Горна Оряховица за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35 гр. Велико Търново, 16.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500546 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

С определение № 1845 / 12.12.2025 г. по гр. д. № 387/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е повдигнат спор за подсъдност, на основание чл. 122 ГПК, между Окръжен съд – Велико Търново и Районен съд – Горна Оряховица, за разглеждане на искова молба, подадена от П. Д. К. и Д. К. К.

(починал в хода на съдебното производство, като на негово място е конституирана П. Д. К.) срещу „Билтрейдинг“ ООД.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Производството по гр. д. № 9/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано по искова молба на П. Д. К. и Д. К. К. срещу „Билтрейдинг“ ООД. В исковата молба ищците излагат твърдения, че техният наследодател И. Д. К. в продължение на 15 години е полагала труд по трудово правоотношение с ответното дружество на длъжността „чистач“ и че при и по повод изпълнението на възложената й работа, в работно време и на работното й място, е претърпяла трудова злополука, вследствие на която е починала.