Решение № 239 от 12.06.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 118/2024
- Вид
- Решение № 239
- Подписан
- 12.06.2024
- В сила
- 02.04.2025
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Меденка Минчева Недкова, Емилия Атанасова Брусева
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.7 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 9 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.122 · Търговски закон
- чл.129 · Търговски закон
- чл.137ал · Търговски закон
- чл.140ал · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 239 гр. Пловдив, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20245001000118 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №54/30.ХІ.2023год. постановено по т.д.
№22/2023год. Смолянският окръжен съд е приел за установено на основание чл.124ал.1 ГПК по иск на „Ю.“ ЕООД гр.Д., ЕИК ....., представлявано от управителя К.Ф.К., по отношение на „П.К.“ ООД гр.Д., ЕИК ...., представлявано от управителя Н. Д. К. и „Е.“ ООД гр.Д., ЕИК ...., представлявано от управителя К.Ф.К., чрез особения представител адв. М. М., че „Ю.“ ЕООД гр.Д. е съдружник в „Е.“ ООД гр.Д. и притежава членствени права в последното по силата на договор с нотариална заверка на подписите рег.№.... и съдържанието рег.№........ на нотариус ...... по РНК.
ОСЪДИЛ е „Е.“ ООД гр.Д., ЕИК .... и „П.К.“ ООД гр.Д., ЕИК .... да заплатят на „Ю.“ ЕООД гр.Д., ЕИК ..... разноски по делото в размер на 7 590лв..
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№4162/20.ХІІ.2023год. е подадена от „П.К.“ ООД гр.Д., ЕИК ...., представлявано от управителя Н. Д.
1
К., против решение №54/30.ХІ.2023год. по т.д.№22/2023год. на Смолянски окръжен съд, с оплаквания за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност, противоречащо на процесуалноправните и материалноправните разпоредби и необосновано. Сочи, че твърдяната промяна в членствения състав на „Е.“ ООД гр.Д. не е вписана в ТРРЮЛНЦ, като за времето от 2017год. до настоящия момент са постановени 7 поредни отказа за вписване на промени в членския състав на дружеството и два от тези откази са потвърдени с решения на ОС- Смолян и АС- Пловдив, съгласно които транслативния ефект на цитираната сделка не е настъпил и са приели, че „Ю.“ ЕООД гр.Д. не е станал съдружник в „Е.“ ООД гр.Д.. Независимо от тези актове, ОС- Смолян приема, че предявеният установителен иск е допустим и го уважа, в противоречие с предходните съдебни решения.
Съгласно разпоредбата на чл.140ал.4 ТЗ приемането на съдружник в дружество с ограничена отговорност има действие от вписването му в ТР. Т.е. за да породи действие решението от 25.VІІ.2017год. на „Е.“ ООД гр.Д. и да е годно доказателство в настоящия процес, то трябва да е вписано в ТР, а такова вписване липсва. Това означава пълна липса на такова решение в правния мир. Наличието на решение по чл.137ал.1т.2 ТЗ за приемане на нов съдружник в ООД е част от фактическия състав на членствената промяна в едно ООД и липсата на такова валидно решение, пречи на това да бъде довършен фактическия състав на прехвърлителната сделка. Разпоредбите на чл.137ал.1т.2 ТЗ и чл.140ал.4 ТЗ са императивни и не могат да бъдат заобиколени. Освен това към датата на подаване на исковата молба, в правния мир не съществува „П.К.“ ЕООД гр.Д., тъй като то е преобразувано в „П.К.“ ООД гр.Д., след като на 22.VІІІ.2017год. като съдружник е приета Н. К.. От този момент съществува нов правен субект, който не е приел решение по чл.137ал.1т.6 ТЗ за прекратяване на членството на „П.К.“ ООД гр.Д. в „Е.“ ООД гр.Д.. Следователно „Ю.“ ЕООД гр.Д. не е станал съдружник в „Е.“ ООД гр.Д., защото транслативния ефект на прехвърлителната сделка между „П.К.“ ЕООД гр.Д. и „Ю.“ ЕООД гр.Д. не е настъпил. Жалбоподателят счита, че предявеният иск по чл.124ал.1 ГПК е недопустим, поради липса на правен интерес на ищеца от него, защото има друг път на защита за установяване на твърдяното от него материално право. Счита, че ищецът „Ю.“ ЕООД гр.Д. не е титуляр на претендираното право. А исковата молба е нередовна, тъй като не е събрана дължимата ДТ по иска, който според жалбоподателя е оценяем.
2
Ето защо жалбоподателят моли въззивният съд да отмени решението на ОССмолян и постанови ново решение по същество, с което отхвърли като недопустим и неоснователен предявения иск. Претендира за разноските през въззивната инстанция за платената ДТ.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ "Ю.“ ЕООД гр.Д., ЕИК ....., представлявано от управителя К.Ф.К., чрез пълномощника му адв. В. Р., подава отговор на въззивната жалба вх.№342/29.І.2024год., в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Счита постановеното от първоинстонционният съд решение за валидно, допустимо и обосновано, поради което моли въззивния съд да го потвърди, като му присъди направените пред въззивната инстанция разноски.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ „Е.“ ООД гр.Д., ЕИК ...., представлявано от особения представител адв. М. М. подава отговор на въззивната жалба вх.
№316/26.І.2024год., с възражения за нейната неоснователност, като излага подробни съображения за допустимостта на предявения установителен иск по чл.124ал.1 ГПК, който е неоценяем и за неговата основателност и доказаност по делото.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.
Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:
Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано.
Въззивният съд счита, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя за недопустимост на решението на първоинстанционния съд, поради това, че се е произнесъл по недопустим установителен иск, при липса 3 на правен интерес на ищеца, поради наличието на друг правен ред за защита на членствените му права.
Напротив- решението на първоинстанционния съд е допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, защото първоинстанционният съд е разгледал иска на предявеното основание, като е решил спора по същество. Няма спор, че наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.124 ГПК, за да се установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право. Ищецът „Ю.“ ЕООД гр.Д., ЕИК ..... има правен интерес от предявения иск по чл.124ал.1 ГПК, именно защото ответникът „П.К.“ ООД гр.Д., ЕИК ...., действащ чрез управителя Н. К. отрича членственото му правоотношение в „Е.“ ООД гр.Д. и настъпването на транслативния ефект на договора за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на 25.VІІ.2017год., между „П.К.“ ЕООД гр.Д., като продавач и съдружник в „Е.“ ООД гр.Д., и „Ю.“ ЕООД гр.Д., като купувач на 70 250дяла, всеки с номинална стойност 10лв., на обща стойност 702 500лв., представляващи 50% от капитала на „Е.“ ООД гр.Д.. Затова ищецът „Ю.“ ЕООД гр.Д. предявява иск по чл.124ал.1 ГПК, за да установи наличието на членственото му правоотношение в „Е.“ ООД гр.Д., което се оспорва от ответника „П.К.“ ООД гр.Д. и се отказва вписването на това обстоятелство в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Е.“ ООД гр.Д..
Другото възражение на жалбоподателя „П.К.“ ООД гр.Д. е, че правен интерес от установителния иск би бил налице, само когато ищецът няма друг път за защита на материалното му право. В случая този друг ред за защита бил редът за вписване на промени в членствения състав на ООД в търговския регистър. Въззивният съд счита и това възражение на жалбоподателя „П.К.“ ООД гр.Д. за неоснователно. По делото безспорно е установено, че седем пъти са подавани заявления за вписване на промени по партидата на „Е.“ ООД гр.Д., касаещи прекратяване на участието на съдружника „П.К.“ ЕООД гр.Д., който е продал притежаваните от него 70 250 дружествени дяла на новия съдружник „Ю.“ ЕООД гр.Д. и седем пъти е отказвано вписване на тези промени, на първо място- защото имало вписан особен залог върху процесните 70 250дружествени дяла от капитала на „Е.“ ООД гр.Д. от заложния кредитор „У.Б.“ АД гр.София по реда на ЗОЗ, и 4 прехвърлянето на дяловете е извършено без съгласието на заложния кредитор, и на следващо място- защото не било представено решение по чл.137ал.1т.6 ТЗ за прекратяване на членството на „П.К.“ ЕООД гр.Д. в „Е.“ ООД гр.Д..
Безспорно е в правната теория и съдебната практика, че регистърните производства са вид охранителни производства, доколкото вписването на акта в съответния регистър създава изгодни правни последици за заявителя, без да се засяга чужда правна сфера. При обжалване на отказ за вписване на заявени обстоятелства, съответният окръжен съд разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание, като съдът проверява дали са били налице основанията за постановяване на отказа по чл.24ал.1 ЗТРРЮЛНЦ и дали отказът е съобразен с изискванията на ТЗ, ЗЮЛНЦ, както и другите закони, уреждащи подлежащи на вписване обстоятелства. Когато обаче се оспорва действителността на заявени за вписване обстоятелства, т.е. съществуването на право или правно отношение със съответните правни последици, е налице спор за материално право по смисъла на чл.124 ГПК, който може да бъде разрешен от съда само по реда на исковото производство.
Двете производства- регистърното и исковото, имат различни цели и предназначение, затова е абсолютно неоснователно твърдението, че регистърното производство е друг ред за защита на членствени права, изключващ исковия ред. При отказ за вписване на прехвърлянето на дружествените дялове не може да се породи противопоставимост спрямо третите лица. Вписването на промени във вече вписани обстоятелства се постановява в охранителното /регистърното/ производство, а когато охранителният акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Ето защо въззивният съд счита, че правилно и законосъобразно Смолянският окръжен съд е приел, че е налице правен интерес от иска по чл.124ал.1 ГПК за ищеца „Ю.“ ЕООД гр.Д. , който твърди, че е придобил членствени права в „Е.“ ООД гр.Д. по силата на договор за прехвърляне на дружествени дялове от съдружника „П.К.“ ЕООД гр.Д., когато е налице отказ за вписване на промяната в търговския регистър, а напусналият съдружник /“П.К.“ ООД гр.Д./ оспорва иска.
По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато 5 съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.
Предмет на делото е предявен от ищеца „Ю.“ ЕООД гр.Д., ЕИК ....., представлявано от управителя К.Ф.К. срещу ответниците „П.К.“ ООД гр.Д., ЕИК ...., представлявано от управителите К.Ф.К. и Н. Д. К. и „Е.“ ООД гр.Д., ЕИК ...., представлявано от управителя К.Ф.К. иск с правно основание чл.124 ГПК– за установяване в отношенията между страните, че „Ю.“ ЕООД гр.Д. е съдружник в „Е.“ ООД гр.Д. и притежава членствени права на основание договор за продажба на дружествени дялове по реда на чл.129 ТЗ с нотариална заверка на подписите рег.№.... и на съдържанието рег.
№........ по описа на нотариус ...... по РНК.
Ищецът твърди в исковата молба, че ответника „П.К.“
ЕООД гр.Д. бил съдружник в „Е.“ ООД гр.Д. до 25.VІІ.2017год., като притежавал 70 250 дружествени дяла, всеки с номинална стойност 10лв., на обща стойност 702 500лв., представляващи 50% от капитала на това дружество. С договор за продажба на дружествени дялове от 25.VІІ.2017год. по чл.129 ТЗ, с нотариална заверка на подписите рег.№4533/25. VІІ.2017год. и на съдържанието рег.№4534 /25.VІІ.2017год., том ІІ, акт №61/25.VІІ.2017год. по описа на нотариус ...... по РНК, съдружникът „П.К.“ ЕООД гр.Д. продал на ищеца „Ю.“ ЕООД гр.Д. всички притежавани от него 70 250 дружествени дяла, с номинална стойност 10лв. всеки, на обща стойност 702 500лв., представляващи 50% от капитала на „Е.“ ООД гр.Д., като по този начин ищецът придобил качеството съдружник в това дружество. Преди да продаде дружествените си дялове в „Е.“ ООД гр.Д. на 25.VІІ.2017год., едноличният собственик на капитала на съдружника „П.К.“ ЕООД гр.Д. К.К. взел решение за продажба на същите на „Ю.“ ЕООД гр.Д., което решение е с нотариална заверка на подписа рег.№4536/25. VІІ.2017год. по описа на същия нотариус.