Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 613 от 02.05.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 293/2023
Вид
Определение № 613
Подписан
02.05.2023
В сила
26.05.2023
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Николай Илиев Уруков

Цитирани разпоредби

  • чл.631 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11, ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 613 гр. С.З., 02.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20235500500293 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.2 74, ал.1, т.1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба на П. Б. П., с адрес: с. Г.С., обл. С.З., ул.

„******, действащ чрез адв. Д. М., против протоколно определение от 26.01.2023 г. постановено по гр.д. № 309/2022 г. на Районен съд - К., с което е спряно производството по делото до приключването на дело С-714/22 по описа на Съда на Европейския съюз.

Изложени са съображения, че обжалваното определение е неправилно и се претендира неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока за отговор на частната жалба ответникът „К.“ ЕАД е подало такъв, с който я е оспорил като неоснователна и е заявил искане за потвърждаване на обжалваният съдебен акт.

Настоящият въззивен съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните и събраните доказателства по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Частната жалба е процесуално допустима, т.к. е подадена от процесуално-легитимирана страна, в предвидения срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – К. е образувано по искова молба на П. Б. П. срещу „К.“ ЕАД, с която са предявени искове за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит, евентуално на конкретна договорна клауза от същия договор.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил твърдения 1 за нищожността на договора за потребителски кредит, основани на нарушение на чл.11, ал.1 т.10 от Закона за потребителският кредит, а именно липсата на посочен в договора годишен процент на разходите /ГПР/.

С обжалваното протоколно определение първоинстанционният съд е спрял на основание чл.633 и чл.631 от ГПК производството по делото, т.к. е установил, че пред Съда на Европейския съюз е образувано дело С-714/22 по отправено от С. районен съд преюдициално запитване, относимо към начина на определяне на ГПР по договорите за потребителски кредит и последиците при неправилно посочен размер на ГПР.

С оглед на тези обстоятелства въззивният съд намира, че правният извод на първоинстанционния съд за наличието на основание за спиране на производството по делото е правилен.

Съобразно разпоредбата на чл.631 от ГПК при отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз националният съд е длъжен да спре производството пред себе си до приключване на делото на компетентната да тълкува правото на Съюза юрисдикция.

Съгласно чл.633 от ГПК решенията на Съда на Европейския съюз е задължително за всички съдилища в България.

Съвместното тълкуване на двете разпоредби обуславя извод, че наличието на отправено от български съд преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за начина на тълкуване и прилагане на общностното право се явява основание за спиране на делата пред всички съдилища в страната, чийто предмет бива засегнат от приложението на подлежащия на тълкуване акт.

В конкретният случай предмет на спряното производство е твърдяна нищожност на договор за потребителски кредит, а едното основание, обуславящо тази нищожност според ищеца се отнася до начина на определяне на посоченият в договора ГПР по кредита.

Предмет на тълкуване от Съда на Европейския съюз по дело С-714/22 са норми от общностното право, касаещи начина на определяне на ГПР по договорите за потребителски кредит и последиците от неправилно определен и посочен в договора ГПР.

Налице е обусловеност на конкретният правен спор, предявен за разглеждане пред Районен съд – К., от тълкувателният акт на Съда на Европейския съюз, т.к. съда следва да установи дали ГПР по кредита е бил правилно определен и посочен в договора и в случай, че не е – да прецени какви правни последици влече този порок.

Ето защо обжалваното протоколно определение се преценява за правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 278, ал.4 и чл.271, ал.1, пр.1-во от ГПК, Окръжен съд – С.З.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 26.01.2023 г. постановено 2 по гр.д. № 309/2022 г. на Районен съд - К., с което е спряно производството по делото до приключването на дело С-714/22 по описа на Съда на Европейския съюз.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3