Решение № 5009 от 18.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5009 гр. София, 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20251100107580 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на К. Ц. Д. и К. Е. Д. с предявен против „ЕОС Матрикс“ ЕООД отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата 171852,54 лв. - остатък от главница по договор за банков кредит от 08.09.2008г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, предмет на изп.д. № 20168440403459/2016г. по описа на ЧСИ С.Я., с район на действие СГС.

Твърденията на ищците са, че по ч.гр.д. № 10308/2010г. по описа на СРС, 79 състав, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист против тях за солидарното им осъждане да заплатят дължими суми по договора за кредит, в т.ч. 148813,37 евро за главница и последващи лихви, наказателни лихви, съдебни такси и разноски. По сключения банков кредит е учредена в полза на банката договорна ипотека – н.а. № 1, том 3, рег. № 4363, дело 369/11.09.2008г. Въз основа издадения изпълнителен лист на 29.04.2010г. било образувано изп.д. № 20107890400145/2010г. по описа на ЧСИ Н.К.. Впоследствие изпълнителното дело е прехвърлено за образуване в кантората на ЧСИ С.Я. и е образувано изп.д. № 20168440403459/2016г. В хода на изпълнителното производство е проведена публична продан на ипотекирания в полза на банката имот и на 05.05.2017г. с Постановление за възлагане на недвижим имот същият е възложен на купувача Т.В.Б. за сумата от 120320 лв., от които на банката са изплатени 119 455,26 лв.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД се конституирал по изпълнителното дело като взискател на 15.04.2019г. въз основа сключен с първоначалния взискател „Банка ДСК“ ЕАД договор за цесия от 27.11.2018г.

Ищците твърдят, че не са били уведомявани за цесията, както и, че преди 1 прехвърляне на вземанията на ответника ипотечния кредит е бил погасен чрез плащане посредством извършената публична продан на ипотекирания недвижим имот. С оглед изложеното твърдят недължимост на посочената в удостоверение изх. № 8933/12.02.2025г. на ЧСИ С.Я. дължима остатъчна сума по главницата в размер на 171 852,54 лв. и молят съда да постанови решение, с което да уважи така предявения отрицателен установителен иск.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва иска с доводи, че се явява кредитор на ищците с право да проведе принудително изпълнение за събиране на вземанията по изпълнителния лист. Навежда, че цесията е била съобщена на ищците преди предявяване на иска, но в случай, че съдът намери друго с отговора сочи, че уведомяването по чл.99, ал.3 ГПК настъпва с връчване препис от него и приложенията.

Оспорва вземанията да са били погасени чрез реализиране на публичната продан на ипотекирания в полза на банката имот, доколкото същата е за сума, недостатъчна да покрие целия размер на вземането по издадения изпълнителен лист, в частност остатъка от главницата.

Предявен за разглеждане e иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, с който ищците – солидарни длъжници по горепосоченото изпълнително дело оспорват изпълнението, считайки, че след като взискателя е насочил изпълнението върху ипотекирания имот, респ. същият е осребрен в хода на принудителното изпълнение, то и правото на принудително изпълнение за вземанията по изпълнителния титул се е погасило; наред с това оспорват да са били уведомявани за цесията.

Не е спорно между страните, а се установява и от събраните писмени доказателства, в т.ч. и приобщеното дело по изпълнителното производство, че по ч.гр.д. № 10308/2010 г. по описа на СРС, 79 състав са били издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 20.04.2010г., по силата на които ищците по делото К. Ц. Д. и К. Е. Д. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД следните суми: 148 813,37 евро – главница по договор за банков кредит от 08.09.2008г., 24 317,78 евро /лихва от 29.04.2009г. до 04.03.2010г./, ведно сьс законната лихва, считано от 05.03.2010г. до окончателното изплащане, както и направениге по делото разноски за дьржавна такса в размер на 6772,30 лв. и за юрисконсултско вьзнаграждснис в размер на 3836,15лв., като между страните не е спорно и че в законоустановения срок длъжниците не са подали възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, с оглед което и същата е влязла в сила. , като длъжникът /ищец по делото/ не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед което и същата е влязла в сила.

Въз основа на листа и заповедта за изпълнение първоначалният титуляр на вземането „Банка ДСК“ ЕАД е поискал с молба от 29.04.2010 г. от ЧСИ Н.К. да образува изпълнително дело и да предприеме действия по събиране на вземането. Образувано е изпълнително дело № 20107890400145/2010г. по описа на ЧСИ Н.К..

Въз основа на писмена молба от взискателя „Банка ДСК“ ЕАД делото е препратено на ЧСИ С.Я. за продължаване на изпълнителното производство, като същото е преобразувано под нов № 20168440403459.

2

По сключения банков договор е учредена в полза на банката договорна ипотека – н.а. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 1, том 3, peг. № 4363, дело 369 от 11.09.2008г. С разпореждане от 21.03.2017г. на ЧСИ е насрочена публична продан на ипотекирания в полза на Банката недвижим имот за периода 04.04.2017г.-04.05.2017г. На 05.05.2017г. с Постановление за възлагане на недвижим имот ипотекираният в полза на „Банка ДСК“ ЕАД недвижим имот е възложен на купувача по провелата се публична продан Т.В.Б. за сумата от 120 320 лв.

Въз основа на влязло в сила Разпределение от 06.07.2017г. на получената от проведената публична продан сума, на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД е преведена сума в общ размер на 119 455,26 лв. за погасяване на вземанията по описания по-горе изпълнителен лист.

Въз основа на писмена молба вх. № 17810/15.04.2019г. и на основание чл. 429, ал. 1 ГПК като взискател по делото е конституирано дружеството „ЕОС Матрикс“ ЕООД /впоследствие преобразувано в ООД/ с ЕИК 131001375. С молба вх. № 16490/12.02.2025г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е представил справка за актуалния размер на задължението по делото, част от който е и главница в размер на 171 852,54 лв. – предмет на настоящото производство.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по отрицателния установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право - в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради удовлетовряване на взискателя /ипотекарен кредитор/ с продажбата на ипотекирания за обезпечение на вземанията имот, както и наличие на правен интерес от провеждане на исковете - неприключил изпълнителен процес за събиране на процесните суми, при който взискателя не е напълно удовлетворен.

В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, в.ч. уведомяване за цесията.

На първо място, с оглед изложеното в исковата молба, следва да се даде отговор на въпроса дали с погасяване на ипотечното право посредством неговото реализиране взискателят и кредитор по материалното правоотношение следва да се счита напълно удовлетворен независимо дали вземането му е било погасено изцяло или само частично.

Доводите на ищците, че след като ипотекирания недвижим имот е бил продаден в хода на изпълнителното производство, респ. сумата от продажбата му е била разпределена за погасяване на вземането на ипотекарния кредитор, то и се е погасило вземането на взискателя и в неговата неудовлетворена част, не могат да бъдат споделени. Подобен извод не следва от никоя разпоредба на закона. Публичната продан има за последица погасяване на 3 обезпеченото вземане - частично, когато получената при публичната продан цена е недостатъчна да покрие целия размер на вземането; а изцяло само когато получената при публичната продан цена е достатъчна да покрие целия размер на вземането /така Решение № 6 от 21.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2361/2015 г., III г. о., ГК/.

Съгласно нормата на чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.

В конкретния случай е установено, че след продажбата на недвижимия имот на публична продан взискателят не е бил напълно удовлетворен - вземанията по процесния изпълнителен лист не са били изцяло погасени. Следователно и е било налице основание за продължилото принудително изпълнение и извършените впоследствие принудителни действия следва да бъдат зачетени.

На второ място - по отношение на уведомяването на длъжниците за извършената цесия съдът намира следното:

По изпълнителното дело молба от ответника за конституирането му като взискател е постъпила на 15.04.2019г. Същият се е легитимирал като кредитор на ищеца въз основа на договор за цесия от 07.12.2018 г. Съдът намира за необходимо да посочи, че от материалите по изпълнителното дело се установява, че ЧСИ Я. е изпратил на длъжниците съобщение за конституирането на взискателя цесионер. С Решение № 209 от 28.11.2018 г. на ВКС по т. д.

№ 2530/2017 г., I т. о., ТК, е даден отговор на поставения пред касационната инстанция въпрос относно значението на уведомяването на длъжника за настъпила в хода на изпълнителното производство цесия в следния смисъл: без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор/ цесионер/ е установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал.

4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. В конкретния случай от материалите по изпълнителното дело е видно, че несъмнено ищците са узнали за цесията, запознали са се с приложените документи /договор, приложение, потвърждение от цедента за извършената цесия, пълномощно и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД/. Следва да се допълни, че смисълът на изискването за уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането е последният да е информиран кому дължи изпълнение, като несъмнено в случая, че ищецът се е уведомил за цесията, доколкото е подал жалба срещу акта на съдебния изпълнител, с който ответникът е конституиран като взискател в производството. Следователно доводите за ненадлежно уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземанията по листа не могат да обосноват извод за липса на право на принудително изпълнение по отношение на процесните вземания, за които иска е предявен.

Отделно от горното следва да се има предвид, че към отговора на исковата молба ответникът е представил както препис от договора за цесия, така и уведомление на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД от Банката, действаща чрез цесионера, адресирано до 4 длъжниците, пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от името на стария кредитор длъжника за прехвърлянето на вземането с договора за цесия.

Съгласно константната практика, обективирана в решение № 123/24.06.2009 г. по т. д.

№ 12/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., ТК, решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т.д. № 362/2015 г., II т.о. и решение № 126/310.2020 г. по т.д. № 2049/2019 г. на ВКС, II т.о. и др./, уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба /респ. отговора на исковата молба, както е в случая/ на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Формирана е константна практика, че съобщението може да бъде направено и от цесионера като пълномощник на цедента и в този случай има уведомителен ефект - решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 156/30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.