Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2408 от 29.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 1997/2025
Вид
Решение № 2408
Подписан
29.06.2026
Състав
ЕЛЕНА ДИМИТРОВА РОЗАЛИНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2408 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно наказателно дело № 20251110201997 по описа за 2025 година

Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Д. Д. срещу електронен фиш серия К № 10126873 от 21.11.2024 година, с който на основание член 189, ал.4 връзка член 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Р. Д. Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на член 21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

Въззиваемата страна чрез юрисконсулт М. оспорва жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Видно от справка на АИС на КАТ лек автомобил „ ,,***''“, рег. № ,,***'', е собственост на Е.Д.Т.. На 21.11.2025 година около 13.24 часа Р. Д. Д. управлявал автомобила в град София, бул.“Цариградско шосе“ до номер 200 с посока на движение от ул. “Патриарх Герман“ към бул.“Околовръстен път“ с 73 км/ч при ограничение на скоростта 50 км/ч, въведено с пътен знак В 26. Нарушението е установено с АТСС CORDON M2 MD 1192. Приложен е снимков материал като веществено доказателство, от който е видно марката и регистрационния номер на процесното МПС (лист 9 от делото на съда). Собственикът на автомобила се възползвала от разпоредбата на член 188 от ЗДвП и е подала декларация с приложено копие от СУМПС на водача, че на процесната дата и час Р. Д. Д. е шофирал автомобила. С електронен фиш, серия К № 84820232 от 18.12.2023 година на ОДМВР-Ямбол Д. е санкциониран за нарушение на член 21 ,ал.2 от ЗДвП.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложената справка от Български институт по 1 метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесното автоматизирано техническо средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрено съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е минало периодична техническа проверка. Съобразно разпоредбата на чл.

189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния електронен фиш като годно веществено доказателствено средство. От същите се установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 73 км/ч (след приспадане на 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя като възможна техническа грешка).

Служебно е изискан и снимков материал относно местонахождението на АТСС в момента на установяване на нарушението съгласно член 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата на движение по пътищата.

От приложения по делото снимков материал се установява, че процесният участък от платното за движение е бил регулиран с допълнително поставен знак В 26 относно въвеждането на ограничение на скоростта на движение от 50 километра в час, поради което максимално позволената скорост на движение е 50 км/ч съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Приложена е и схема с пътни знаци (л.37 от делото на съда) от СО, удостоверяваща наличието на пътния знак.

Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство, съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.

Видно от справката на Български институт по метрология и техническата спецификация на стационарната система за видеоконтрол, в електронния фиш е приспаднат в полза на нарушителя толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната стационарна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 73 км/ч, което е повече от максимално позволената скорост от 50 км/ч, въведена с пътен знак В 26.

Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е управлявала процесния лек автомобил със скорост от 73 км/ч при ограничение на това място 2 от 50 км/ч въведено с пътен знак В-26, установено съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при форма на вина пряк умисъл.

Съгласно § 6, т.33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Нарушенията на член 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП касаят нарушение на установените в населено място, извън населено място, автомагистрала или скоростен път максимално допустими скорости на движение на МПС от съответната категория или въведени ограничения със съответните знаци. За да е налице повторност е необходимо водачът да извърши в съответния срок същото по вид нарушение, което в настоящия случай е спазено, тъй като с електронен фиш серия К № 84820232 от 18.12.2023 година на ОДМВР-Ямбол за нарушение на член 21, ал.1 от ЗДвП, водачът е санкциониран за същото нарушение – това на член 21,ал1 от ЗДвП.

Възражението на жалбоподателя, че електронният фиш, обуславящ наличието на повторността, не е в достатъчна степен индивидуализиран в обжалвания електронен фиш е неоснователно, тъй като е достатъчно посочване на неговия номер и дата на издаване, а обстоятелството дали той е връчен, съответно влязъл в сила се извеждат от справката от картона на водача.

Съгласно член 182, ал.4, предложение първо от ЗДвП, когато нарушението по член 182, ал.1, т.4 от ЗДвП е извършено повторно размерът на глобата е в двоен размер. Тъй като превишаването на максимално допустимата скорост е от 21 до 30 километра в час предвиденото наказание в член 182, ал.1, т.3 от ЗДвП е 100,00 лева, а при съобразяване на цитираната разпоредба за нарушение, извършено повторно, двойният й размер се равнява на 200,00 лева.

Предвид изхода на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски. На основание член 63д, ал.4 от ЗАНН с оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), съответстващи на 130,00 (сто и тридесет) лева, на основание чл. 37 ЗПП във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 10126873 от 21.11.2024 година, с който на основание член 189, ал.4 връзка член 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Р. Д. Д. е наложено 3 административно наказание глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на член 21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Р. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на СДВР 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), съответстващи на 130,00 (сто и тридесет) лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4