Протокол № 200 от 06.02.2023, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 200 гр. Пазарджик, 03.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова

Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Наказателно дело частен характер № 20225220200563 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Частният тъжител Т. П. – редовно уведомена от предходното съдебно заседание, явява се лично.

Явява се повереника адв. П. редовно упълномощен да я представлява като неин повереник.

Подсъдимият Й. М. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, явява се лично. За него се явява адв. К. П. назначен в качеството на служебен защитник.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ намира, че следва да бъде предявен на страните изпратения от РЦ 112- Кърджали диск съдържащ аудио записи, поради което и по аргумент на чл. 284 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕДЯВЯВА на страните полученият диск от РЦ 112- Кърджали чрез 1 изслушване на аудио записите от този диск.

АДВ. П. – Представям и моля да приемете ТЕЛКОВО решение на едно от децата и акт за раждане на бебето, което е на няколко месеца.

АДВ. П. – Не възразявам да се приемат, но няма пряко отношение относно деянието, по–скоро може да има значение за индивидуализиране на наказанието.

СЪДЪТ счита, че следва да бъдат приети представените в днешното съдебно заседание от защитата документи, поради което О П Р Е ДЕ Л И:

ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал днес представените от защитника на подсъдимия документи, а именно експертно Решение на ТЕЛК и акт за раждане на детето Денис Луков.

АДВ. П. – Представям доказателства за сторени разноски и два броя фактури с фискални бонове за обща сума от 1200 лева.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и представените в днешното съдебно заседание документи за извършени разходи от тъжителката Ташкена П..

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Нямаме други искания. Да се приключи делото.

СЪДЪТ счете, делото за изяснено от фактическа страна, затова О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЮЛЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

АДВ. П. – Моля да постановите присъда, с която да признаете подсъдимият Й. Г. М. за виновен по повдигнатите му две обвинения конкретно формулирани в тъжбата да не ги преповтарям. Както често се случва по подобен род дела от ЧХ и по настоящето се обособиха две групи свидетели, които твърдят различна фактическа обстановка. От една страна това са посочените от тъжителката свидетели - Г. П. и А.А., от друга страна са посочените от защитата - М. Л., Г. М., С. Т. и Д. Ц., който е полицейския служител и неговите показания следва да бъдат обсъждани като 2 незаинтересовани. Аз ще Ви моля да приемете, че фактическата обстановка изложена от първата група свидетели е реална такава и да кредитирате техните показания и да оставете без кредитиране втората група свидетели.

Аргументите за това са не един или два най- вече следва, че изложеното от тях Й. е отишъл в дома в с. Д. около 21.00 часа, нанесъл е удари в лицето на Г. П., опитал се е да нанесе удар с метална тръба, а след това е нанесъл и юмручни удари и срещу Т. П. е действителната фактическа обстановка, защото между двамата свидетели няма вътрешно противоречие по отношение на нито един основен факт. Всеки за себе си излага логични и последователни събития, които са и житейски достоверни.Тези показания в крайна сметка се подкрепят и от доказателства, както писмени, така и веществени. На първо място като официални и безпротиворечиви документи сочим тези издадени от МБАЛ- Пазарджик, в които се констатират наранявания по лицата и на двамата пострадали един от които е тъжителката Т. П. в настоящето производство. Два дни по- късно тя се е сдобила със СМУ, което по-детайлно описва нейните наранявания посочвайки се, че давността и описанието им отговарят да са получени така както сочи Т. П. пред съдебен медик. Обърнете внимание, че казаното от свидетелите посочени от тъжителката се потвърждава и от днес и с предявения ни и изслушан компакт диск с 3 броя телефонни обаждания по телефон 112. Това са обаждания непосредствено след побоя и все още в момент, в който Й. не си е тръгнал. Към онзи момент, когато не може да се предполага ще има ли някакво дело, А.А. съобщава, че те се намират вътре, а отвън Й. продължава да троши колата и го е страх да излезе при него, за да не получи наранявания и той. Същевременно показанията на свидетелите посочени от защитата не обясняват от къде се появяват тези наранявания и по отношение на П. и Г. П..

Твърдят, че самият Й. е получил наранявания, но те от своя страна не са удостоверени по никакъв начин и това е едно твърдение. Ще се спра по конкретно върху показанията на свидетелите на защитата, защото в тях се наблюдават противоречия в самите тях, а и обсъдени с доказателствата събрани по делото. Цялата защитна теза в настоящето производство се гради на едно единствено условие, че случилото се не е от 21.00 часа нататък, а се е развила около 18-18:30 часа. Какво е значението на това изместване на времето? Значението е, че всеки ден или през ден по едно и също време линейка на хемодиализа се връща в селото, за да докара бащата на Й. или 3 други лица. Това придава достоверност на присъствието на свидетеля Г. М. и С. Т., които за първи път след проведено ДП, след проведено производство по тъжба на Г. П. се споменава в настоящето производство. До сега тези двама свидетели никъде не са сочени. По настоящето производство се събраха достатъчно данни от които можем да направим извод, че те не са възприели лично това което казаха в съдебната зала вчера. Ето какви са аргументите ми в тази насока. Най първо моля да имате предвид, че в приобщеното към настоящето производство ДП, макар да не могат едно към едно да се ползват показанията дадени там, все пак отбелязвам, че при разпитите си на лист 4 по отношение на М. и на лист 45 по отношение на Й. те съобщават, че случилото се е в 21.00 часа, когато са отшили в дома на Т.. В НЧХД № 564/2022 г. в протокола от 22.10.2022 г., който беше приет като доказателство по настоящето дело, М. Л. отново сочи, че отиването в дома у Т. е към 21.0022.00 часа. Личи явното противоречие в показанията на М. Л. и в частност на обвиняемия дадени в предходни различни производства. Интересното е, че в две други производства дават други данни и само в настоящето казват съвсем нов час. Това е красноречив аргумент за това, че в сегашното производство те не излагат истината. Такива данни се разкриват и у показанията на Г. М.. Тук се забелязва следното: Той твърди, че заедно с шофьора С. Т., който го е довел в града са пристигнали около 18.00-18.30 часа, видели са тълпата, върнали са се пеша до дома на Т., за да видят какво се случва, наблюдават случващото се около 5-10 минути, след което когато Й. успява да избяга те си тръгват, като баща му Г. се прибира в къщи. Стана ясно от показанията на този свидетел, че те живеят в един двор, и също така стана ясно, че той е разбрал за дошлите по- късно полицаи, които са търсили Й.. Обаче какво казва той, кога са дошли тези полицаи. Точните му думи са „половин- един час след като се прибрах“. Ако трябва да направим една проста математическа сметка, ако в 18.30 са били пред дома на Т. 10 минути са наблюдавали случващото се, след което си е тръгнал в къщата си намираща се на 70-80 метра, това няма да му е отнело 20 минути и общия сбор е 20 минути да кажем, че е половин час. От 18.30 ще е 19.30 часа, ако половин- един час е дошла полицията това означава, че трябва да е дошла в 20.00 часа, а обаждането на А. е в 21,33 часа и излиза по думите на Г., че полицията е дошла преди изобщо да е била сигнализирана. Това разкрива неистинността в показанията на Г., който сам обективира невъзможността да е присъствал в 4

18-18.30 часа на случилото се. По същата тази причина няма как да са верни показанията на свидетеля Т., че е присъствал в този период там и че на него Г. му бил казал по- късно, че към 21- 21 нещо часа са били дошли полицаите, тъй като те не са били сигнализирани все още. Тези двама свидетели, че не говорят истината личи и от други факти. Свидетелят М. разказва подробно как Т. П., А. и Г. – тримата заедно и отделно са пребивали синът му. Това се е случило в двора. По делото мисля, че няма спор, че в този двор е имало и автомобил, защото той е бил установен и от полицаите. Че този автомобил е бил там личи и от снимките приложени с тъжбата. Че този автомобил е бил изпотрошен също мисля, че е безспорно. Да, обаче наблюдаващия пет минути случилото се Г. М. не е видял как възникват повредите по колата. Как е възможно това, ако е бил там. Той се опита да аргументира невъзможността си, че колата била по-близко до пътя, а пък боя се развивал по навътре в двора, което изключва неговата логика, защото колата е била по- близо до него, бидейки той на пътя. Значи той вижда по- ясно побоя, а не вижда автомобила- това е алогично.

По отношение на колата направи ни впечатление как свидетелят Т. не я видял нито в двора, нито отвън. Друг аргумент е, че се описва един така сензационен побой от трима души над един човек продължаващ 5-10 минути и след който побой няма никакви медицински данни за получени наранявания. Няма и оплаквания в полицията, няма жалба, няма сигнал до бърза помощ. Аргумент, че такива наранявания не са получени и че няма как свидетелите М. и Т. да не са видели получавания на такива наранявания. Прави впечатление, че по думите на бащата на подсъдимия два дни по- късно той е дал обяснения пред кварталния. Два дни по- късно всички тези наранявания все още са видими да не кажа, че тогава са още по видими отколкото вечерта на случката. Ако кварталния полицай е видял такива наранявания и Й. се е оплакал, как ги е получил, то неговото задължение е било сам да сезира органите на реда за извършване на проверка за това нещо иначе би извършил дисциплинарно нарушение да не съобщи такова нещо. В случая ние нямаме данни за такъв случай. Прави впечатление, колко нелогично излиза впечатлението на един баща и неговия син в ситуация първо бащата вижда как синът му го бият трима души и той не казва нищо словесно и не се намесва лично. Второ бил избягал, когато го търсили полицаите и се бил крил в с. А.. Това не се прави, ако е бил пребит и е бил жертва. Много държах да се чуе записа на телефон 5

112 понеже е служебно известно от другото дело и там ясно се вижда в една обстановка, как А. съобщава, че всички те се намират вътре, а Й. все още е отвън и чупи колата Първият аргумент, че Й. е този който чупи колата и второ, че той не е избягал гонейки го с тояги и камъни и трето, че в двора на Т. той не е бил държан, защото те са били вътре в стаята. Всички тези аргументи сочените в подкрепа на тях доказателства мисля, че аргументират в достатъчна степен сочат виновността на подсъдимия по повдигнатите му обвинения. От правна страна считам, че с нанесените на Т. П. удари и удостоверените по лицето на тези увреди безспорно доказват извършеното престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Това аргументира и основателност на гражданския иск за обезщетение на вредите. Пот тази стратегия и в тази насока, моля да имате предвид, че на Т. П. по-трудно са заздравели и са отшумели нараняванията в сравнение с един здрав човек, защото тя е възрастна жена, защото има предишни заболявания касаещи сърдечна недостатъчност, кръвно налягане, уврежданията на нервните коренчета, където сме представили медицински документи със самата тъжба. От разпита на нейният син на внук и А. става ясно, че тези наранявания са отшумявали в период от 2-3 седмици, което затруднява храненето заради травмата на челюстта. Всичко това аргументира извода, че предявения иск от 5000 лева не е прекомерен, за да обезщети болката и страданията, които е претърпяла Т..

По отношение на второто повдигнато обвинение считам, че също следва да се приеме за доказано по престъплението по чл. 170, ал. 1 от НК.

Това престъпление не е толкова често срещано, но в доктрината и практиката има достатъчно основополагащи постановки кога е извършено. Ясно е, че това престъпление е в два акта, като единия от двата акта е проникване в дома на лицето, което не желае да има такова проникване и второто е улесняващ акт. В случая по думите е за използване на сила и заплашване. Мисля, че по делото се събраха достатъчно данни да се аргументи, че сила и заплашване са употребени. Обстоятелствата в тази насока, че М. влиза през три врати. Една на пътя, една на къщата и една в помещението, което са спели двамата Т. и Г..