Решение № 285 от 08.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. В.Т., 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20264100500202 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№1444/28.10.2025г. по гр.дело№3385/2024г. на ВТРС, съдът е:

-намалил, на основание чл.30 ал.1 от ЗН, завещателното разпореждане, извършено от М.Я.Д. ЕГН********** със саморъчно завещание от *** с което последната е завещала на внуците си А. М. В. с ЕГН********** и С. М. В. с ЕГН********** първи жилищен етаж в югозападната къща - близнак, построена в държавен парцел - дворище пл.№2115 в кв.324 по регулационния план на В.Т., който етаж се състои от две стаи, дневна, столова, бокс, самостоятелен вход за етажа, 1/2ид.част от избеното помещение, 1/2ид.част от тавана и съответните идеални части от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж, като възстановява запазената част на Н. Н. Д. с ЕГН**********, с адрес: В.Т. ул.„Г." в размер на 1/3ид.част от наследството; признал за установено по отношение на Н. Н. Д. с ЕГН**********, с адрес:

В.Т. ул.„Г." и на М. Н. Д. с ЕГН**********, с адрес: В.Т. ул.„Г.", че А. М. В. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.С. ж.к.“М." и С. М. В. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.С. ж.к.“М.", са собственици 1 на общо

2/3ид.части от самостоятелен обект с идентификатор№*** по КККР гр. В.Т., с адрес на имота: гр.

В.Т., ул. „Г.", който самостоятелен обект се намира на ет.1 в сграда с идентификатор№***, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор№***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, представляващ първи жилищен етаж в югозападната къща близнак, на едно ниво, състоящ се от две стаи, дневна, столова, бокс, самостоятелен вход на етажа, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта няма, над обекта - ***, заедно с 1/2ид.част от избеното помещение, заедно с 1/2ид.част от тавана и заедно със съответните ид.части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор№*** по КККР В.Т.; -отменил, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, нот.акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 98, том IV, рег. № 5754, нот.дело№***. на нотариус Д.Т. в частта, с който Н. Н. Д. с ЕГН**********, с адрес: В.Т. ул.„Г." е признат за собственик на над 1/3ид.част от самостоятелен обект с идентификатор№*** по КККР В.Т., с адрес на имота: В.Т. ул.„Г." ет.1 ап.1, който самостоятелен обект се намира на ет.1 в сграда с идентификатор№***, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор№***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, представляващ първи жилищен етаж в югозападната къща - близнак, на едно ниво, състоящ се от две стаи, дневна, столова, бокс, самостоятелен вход на етажа, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта няма, над обекта ***, заедно с 1/2ид.част от избеното помещение, заедно с 1/2ид.част от тавана и заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР В.Т.; -осъдил, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, Н. Н. Д. с ЕГН**********, с адрес: В.Т. ул.„Г." и М. Н. Д. с ЕГН**********, с адрес: В.Т. ул.„Г.", да заплатят на А. М. В. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.С. ж.к.“М." и С. М. В. с 2

ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.С. ж.к.“М.", общо 2546.85лв. – разноски по гр.дело№3385/2024г. на ВТРС; -осъдил, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, А. М. В. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.С. ж.к.“М." и С. М. В. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.С. ж.к.“М.", да заплатят на Н. Н. Д. с ЕГН**********, с адрес: В.Т. ул.„Г.", сумата 500.00лв. – разноски по гр.дело№3385/2024г. на ВТРС.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба с вх.

№26791/15.12.2025г. чрез ВТРС до ВТОС, подадена от Н. Н. Д. и М. Н. Д.

(двамата чрез адв.Д. Ф.П. от ВТАК). Считат, че така постановеното решение е незаконосъобразно, неправилно, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. ВТРС, признавайки завещателното разпореждане, по никакъв начин не бил кредитирал, че същото било изготвено в далечната 1978г., че от откриването му до завеждане на иска били изминали повече от 10 години, че А. М. В. и С. М. В. по никакъв начин не са показали и или уведомили другите наследници на М.Д., че в тяхна полза има разпореждане с описания по-горе имот. Същото не била сторила и тяхната наследодателка Д. Н.а В.а. Наследници по закон на М.Я.Д. са: Н. Н. Д.(син) и Д. Н.а В.а(дъщеря -починала на ***, като нейни наследници са А. М. В. и С.

М. В.. Твърдят, че процесният имот никога не бил ползван, владян от Д. В.а, а своен от ответниците-въззивници, тъй като от построяването му единствено М.Д., а още преди смъртта и - единствено Н. Д. владял и стопанисвал имота, тъй като майка им му е предала владението на имота. Считат, че завещание, което не било обявено надлежно в срок от 10 години от откриване на наследството по аргумент от противното на чл.44 ал.1 от ЗН(искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с ..., във всеки случай с изтичането на десет години от откриването на наследството…), реално не можело да породи правни последици(нямало как да се противопостави на владеещите имота, които нито са знаели за това завещателно разпореждане, нито ищците-въззиваеми предявявали претенции за придобиване на собственост на основание това завещание…). След смъртта на наследодателката М.Я.Д., Д. Н.а В.а не проявявала интерес към имота и всички местни данъци и такси били плащани единствено само от Н. Д..

Праводателката на ищците-въззиваеми не била подавала декларация за наследството и не била откривана партида за заплащане на данъци в законовите срокове. При това обстоятелство било налице явно и спокойно 3 владение от Н. Н. Д. до предявяване на настоящия иск/искове. При предадено владение от наследодателя на един от наследниците приживе, не било необходимо демонстриране пред другите наследници при липса на тяхно лично притезание към наследствения имот повече от 10 години. Не било доказано, че Н. Н. Д. не бил демонстрирал владение на имота спрямо Д. Н.а В.а, а напротив от събраните гласни доказателства по несъмнен начин се установявало, че дъщерята Д. В.а нямала интерес към този имот и по никакъв начин не била търсила до смъртта си дела ог наследството на М.Я.Д., както и не била противопоставила на владелеца изготвеното в полза на нейните деца завещателно разпореждане. При изложените обстоятелства и липсата на факти за оспорването на владението Н. Н. Д. нямало как да се приемело, че нот.акт за обстоятелствена проверка бил недействителен. Считат, че в случая не следвало да бъде приложена презумпцията на чл.69 от ЗС, тъй като същият не демонстрирал пред ищците промяна в намерението да свои идеалните им части чрез действия, които отричат правата им. „Ако наследодателят приживе бил изразил воля да предаде владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността(Решение№32/08.02.2016г. по гр.дело№4591/2015г. – Iг.о. ВКС;

Решение№3/25.01.2016г. по гр.дело№3973/2015г. – Iг.о. ВКС), „в което е прието, че когато владението е установено по този начин /чрез предаване от предишния собственик или владелец/ или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл.69 ЗС и на чл.83 от ЗС - приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване“. Молят съда да отмени решението на ВТРС и да отхвърли предявения иск. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание въззивниците Н. Н. Д.(чрез адв.Д. Ф.П. от ВТАК) и М. Н. Д.(чрез адв.Д. Ф.П. от ВТАК и адв.К.С. от ВТАК) поддържат изцяло въззивната жалба и молят да бъде уважена, респ. обжалваното първоинстанционно решение отменено изцяло. Претендират разноски за първоинстанционното и въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна А. М. В., С. М. В. и М. С. В.(чрез 4 адв.Н. Хр.К. от САК). Счита, че решението на първоинстанционния съд е обосновано, законосъобразно, постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба. Чрез въззивната жалба се правел опит да се омаловажи правното действие на представеното по делото саморъчно завещание на наследодателката М.Я.Д.(починала на ***), с аргумента, че то било обявено едва през 2024г. и следователно правата по него били погасени по давност.

Съгласно чл.13 и сл. от ЗН при универсалното завещание правата и задълженията преминават върху заветниците към момента на откриване на наследството — т.е. към датата на смъртта на завещателя. Обявяването на саморъчното завещание от нотариус(чл.27 от ЗН) има единствено констативно и доказателствено значение, но не и конститутивно действие. Считано от *** А. В. и С. В. били станали собственици на процесния имот ex lege.

Закъснението в обявяването на завещанието не погасява правата на наследниците. Неприложа е давността по чл.44 ал.1 от ЗН за обявяване на завещание. Нормата на чл.44 ал.1 от ЗН урежда давността за предявяване на конститутивен иск за унищожаване на завещание при пороци във волята(неспособност, грешка, измама, насилие - чл.43 от ЗН) и не въвежда давностен срок за обявяване на валидно саморъчно завещание по реда на чл.27 от ЗН, нито ограничава във времето възможността за позоваване на неговия вещно-транслативен ефект - чл.13 от ЗН. Правото на собственост не се погасява по давност, а обявяването на завещанието е охранително производство с констативен характер, което не е ограничено със срок. Твърди, че липса на фактическия състав на придобивната давност - чл.79 от ЗС. ВТРС правилно приел, че ответниците не били доказали субективния елемент (интерверсията) на държането във владение. Независимо от какво юридическо основание е, щом като фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита, за да стане владелец, приемателят трябва да демонстрира промяна в намерението за държане на имота, която да отблъсне владението на собственика(Тълк.решение№1/06.08.2012г. по тълк.дело№1/2012г. – ОСГК на ВКС)липсвало

„явно“ демонстриране на промяна в намерението(интерверсия) и изрично признаване на правата на ищците. От свидетелските показания(в т.ч. и тези на свидетелите, доведени от самите ответници) безспорно се установявало, че между страните са били водени разговори, в които въззивниците са предлагали "да им изкупят дела". Това 5 изявление представлявало недвусмислено признание на собствеността на ищците. свидетелските показания разкриват, че ответникът е предявявал претенции към ищците за заплащане на част от "общите" разходи по имота — за ремонт на покрива, подмяна на тръби и други общи части. Подобно поведение било абсолютно несъвместимо с твърдението за упражняване на фактическа власт с намерение за придобиване по давност. Лице, което се счита за единствен собственик и отрича чуждите права, не търси от „несобствениците“ финансово участие за поддръжката на имота на база съсобственост. Намерението за своене, ако изобщо било възникнало такова у въззивниците, е било проявено „тайно“ и скрито, като е обективирано за пръв път едва с едностранните им действия по иницииране на производство за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2024г.(респ. края на 2023г.). Владението, обаче трябвало да е явно и несъмнено. Тайното намерение не пораждало вещноправни последици. От удостоверението за данъчна оценка е безспорно установено, че имотът се водел на името на А. В., С. В. и М. В. в регистрите на Общ.В.Т.. Плащането на данъци от трето лице не го прави собственик(това действие можело да се тълкува като изпълнение на чужд дълг, изпълнение на нравствен дълг или др.). Твърдението на наследодателката М.Д. за изразена воля да „предаде владението“ върху имота на своя родственик - сина си Н. Д. било преклудирано и недопустимо – чл.266 ал.1 от ГПК. Страните не могат да твърдят нови обстоятелства във въззивното производство, които са могли да посочат пред първоинстанционния съд.