Решение № 151 от 25.05.2023, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 159/2022
- Вид
- Решение № 151
- Подписан
- 25.05.2023
- В сила
- 27.11.2023
- Състав
- Асима Костова Вангелова-Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 194, ал.2, изр.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.29 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 151 гр. Карлово, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20225320100159 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124 от ГПК.
Ищцовото дружество – „*****” ЕООД гр.С. твърди, че на 06.03.2013г. в гр. П., „******” АД е сключило с В. М. П., в качеството му на кредитополучател и С. Н. П., в качеството й на солидарен длъжник - Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 362/3132/19749770, по силата на който договор банката е предоставила на кредитополучателя банков револвиращ кредит в размер на общо 14 000.00 евро. По силата на сключения договор за кредит кредитополучателят, при солидарната отговорност на солидарните длъжници, се е задължил да върне ползвания кредит, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в договора за кредит срокове. Краен срок за погасяване (издължаване) на кредита съгласно т.7 от договора за кредит - 06.03.2023 г.
Кредитополучателите се задължили да върнат на кредитора в евро или в тяхната левова равностойност по фиксинга на БНБ в деня на плащането при условията на подписания договор. Длъжниците поели задължението да възстановят получената в кредит сума, ведно с начислените лихви, такси и комисионни при условията и сроковете, регламентирани в договора.
Солидарната отговорност била поета, съгласно чл. 16 от договора за кредит, на основание гл.VІ и гл.VІІ от ЗЗД, като изрично било договорено, че всяко едно от солидарно задължените лица отговаря за цялото задължение по договора.
Твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.11.2015г. „******“ АД (универсален правоприемник на „*****“ АД, Банка „*****“ АД и „******“ АД) е прехвърлила вземанията си от В. М. П. и С. Н.
1
П. по процесния Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 362/3132/19749770 от 06.03.2013 г. на „*****” ЕООД, ведно с лихвите и обезпеченията. Предметът на договора за цесия бил прехвърляне на вземания по договори за кредит с физически лица, описани в Приложение №1 към него.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от ЗЗД, длъжниците били уведомени, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия, кредитор спрямо тях по отношение на парично вземане е „*****” ЕООД. Съгласно т.4.3 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни, цесионера - „*****” ЕООД и „И.и Д. Адвокатско дружество“ били упълномощени от - цедента „******“ АД да извършват уведомяване от името и за сметка на цедента. Разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД била осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник, било той и цесионер, не опорочава изпълнението.
Уведомленията били изпратени на посочените в договора и анексите адреси на всеки един от длъжниците. Писмата се врънали в цялост, като на известието за доставка било отбелязано „Непотърсено“. Въпреки това, с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответниците получавали уведомлението изходящо от „******“ АД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като ставали надлежно уведомени за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока. Съдът следвало да зачете този факт по силата на чл.235, ал.3 от ГПК.
„*****” ЕООД пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд - П., за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 07.06.2021г., което било прехвърлено по подсъдност към РС - Карлово. По образуваното ч.гр.д. № 1058/2021г. по описа на Районен съд - Карлово била издадена Заповед за парично изпълнение за притендираните в заявлението суми. Срещу издадената заповед ответникът С. Н. П. подала възражение, в което твърди, че не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. На втория ответник В. М. П. заповедта за изпълнение била връчена в условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Съобщението с дадените указания за предявяване на иск за установяване на вземането било връчено на 05.01.2022 г. Към настоящия момент погасяване на задължението по Договора за кредит не било осъществено. Не им е известно и основание, на което задължението за погасяване на получения кредит да е отпаднало. Във връзка с изложеното мотивира правен интерес за предявяване на иск за установяване на вземането им по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 362/3132/19749770 от 06.03.2013г. за сумата от 1 916.22 евро, от които главница в размер на 1 091.74 евро - частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 30.06.2016г. до 30.03.2017г.включително; договорна лихва от 533.96 евро - частично претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 30.06.2018г. до 30.12.2019г.включително; лихва за забава от 290.52 евро, дължима за претендираната главница.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че В. М. П. с ЕГН ********** и С. Н. П. с ЕГН **********, солидарно дължат на „*****” ЕООД - гр. С., сумата 1 916.22 евро, от които: главница - 1091.74 евро, частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 30.06.2016г. до 30.03.2017г.-включително; договорна лихва - 533.96 евро частично претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 30.06.2018г. до 30.12.2019г.-включително и лихва за забава - 292.52 евро, 2 дължима за претендираната главница за периода от 30.06.2018г. до дата на подаване на заявлението - 08.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по заповедното и исковото производство. Предоставя банкова сметка, по която ответниците могат да заплати исковата сума, а именно - ****** АД, ЮА№ ********, ВГС: *******, по сметка на: „*****“ ЕООД.
Ответницата - С. Н. Щ. счита, че предявеният иск е процесуално допустим, но по съществото си същият е изцяло неоснователен. Оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Оспорва всички твърдения, посочени в исковата молба, оспорва твърдението, че има задължения към „*****“ ЕООД. Твърди, че е изправна страна по договора и не е имала никакви задължения към „******“ АД на основание договор за банков потребителски кредит. Оспорва твърдението, че по силата на представения към исковата молба Договор за цесия, третото лице „*****“ ЕООД е придобило каквито и да било права спрямо нея. Оспорва наличието на валиден Договор за продажба на вземания (цесия) от 23.11.2015г. Прави възражение за недължимост, прекомерност и нищожност на процесната неустойка по договора. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на нея по отношение на претендираните от ищеца суми по представения с исковата молба договор за банков потребителски кредит.
Счита, че от представените с исковата молба писмени доказателства не може да се направи заключение за наличието на каквито и да било задължения към ищцовото дружество. Твърди, че не е била уведомена за извършените прехвърляния на вземания и няма никакви отношения с ищеца. Съгласно чл.
99, ал. 4 от ЗЗД, цесията има действия за длъжника от момента на съобщаването на нейното извършване. Такова съобщаване очевидно не било извършено, поради което цесията се явявала недействителна по отношение на нея. С оглед на изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения от „*****” ЕООД срещу С. Н. Щ. с ЕГН **********, иск като неоснователен и недоказан. Моли да й присъди адвокатско възнаграждение за оказване на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер не по-нисък от минималния такъв съгласно чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения по ч.гр.д. 1058/2021г. по описа на КрлРС. Моли да й присъди адвокатско възнаграждение за оказване на безплатна правна помощ в настоящото производство, на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата в размер не по-нисък от минималния такъв съгласно чл. 7, ал. 2 и чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Ответникът - В. М. П. чрез назначения му по реда на чл. 47 от ГПК особен представител, в лицето на адв. Р. И., намира предявените искове по чл.422 от ГПК за допустими, но неоснователни. Оспорва всички обстоятелства на които се основават предявените искове. Твърди, че В. П. не е уведомяван за твърдяното прехвърляне на вземането. За да породи действието си извършената цесия по отношения на длъжника, съгласно изричното правило на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, същата следва да му бъде съобщена. Твърди, че връчването на исковата молба, ведно с приложенията към нея на ответника не може да се приеме, че представлява уведомление за извършено прехвърляне на вземането по реда на чл.99 , ал. 3 от ЗЗД.
3
Цитира, като съдебна практика на съдилищата - Решение № 782 от 05.08.2020г. по в.гр.д. № 318/2020г. на V състав на Окръжен съд П., съгласно което - „за да произведе действие извършената цесия, на основание чл.99 ал.4 от ГПК, е необходимо уведомлението за нея да е достигнало до длъжника.
Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване лично на длъжника (поради невъзможността му да доведе до знанието на длъжника цесията), нито на връчване на упълномощен от него адвокат (поради връзката на доверие, която се предполага по силата на договорно основание между длъжник и пълномощник). Представителната власт на назначения с акт на съда, особен представител спрямо отсъстващата страна е ограничена на основание чл.29 ал.5 във вр.с чл. 34 ал.5 от ГПК и той не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна на материално-правното отношение. С договора за цесия се променя една от страните - кредитора. Освен това, изискването за съобщаване на цесията на длъжника има и още една функция - цесионерът да е сигурен, че вземането не е цедирано на трето лице, доколкото е възможно един кредитор да е прехвърлил вземането си по отношение на длъжника на няколко други лица, като конкуренцията между правата на новите кредитори се урежда с правилото, че титуляр на вземането е цесионерът, за който е съобщено най -напред на длъжника. В този случай, назначеният особен представител няма как да направи възражение в тази насока, защото няма знание за останали осъществени цесии. Съобщаването не е елемент от фактическия състав, тъй като правата по цесията преминават върху цесионера с постигане на съгласие между страните (договорът за цесия е консенсуален, неформален и каузален), но уведомяването има значение, за да може цесията да породи действие, както за длъжника, така и за третите за договора лица, респективно в тази връзка е и необходимост за целите на правната сигурност, с оглед на императивния характер на разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД. В този смисъл е и съдебната практика - Определение № 567/18.09.2018г. на ВКС по т.д.№ 3153/2017г., IIт.о., с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 74/27.07.2017г. на Апелативен съд - Бургас по в.т.д.№ 154/2017г.;
Решение № 65/15.01.2020г. на Окръжен съд - П., IX гр.с., по възз. гр. д.№ 1221/2019г., с което е потвърдено Решение № 1134/22.03.2019г. на Районен съд -П., IXгр.с. по гр.д.№ 3495/2018г., както и влязло в сила Решение № 4136/03.12.2018г. на Районен съд - П., IIIгр.с., по гр.д.№ 3853/2018г.“ Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 1058/2021г. по описа на КрлРС, от което се установява, че на 08.06.2021г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответниците, в условията на солидарност за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите по заявлението, а именно:
- 1 091.74 евро – главница, дължима по Договор за банков потребителски кредит за физическо лице № 362/3132/19749770 от 06.03.2013г., частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 30.06.2016г. до 30.03.2017г.-включително;
Разпечатката съдържа 27 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eda2cd13-a194-45f3-8609-7a39ab517732