Определение № 199 от 13.08.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 199 гр. Бургас, 13.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Светла М. Цолова

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20252000600152 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.249 ал.3 вр. ал.2, във връзка с чл.341 ал.2 и следващите от НПК.

Образувано е по частен протест на К. К., прокурор в Окръжна прокуратура - Русе, против протоколно определение № 544, постановено в проведеното на 20.05.2025г. разпоредително заседание по НОХД № 414/ 2025г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което състав на първоинстанционния съд констатирал допуснати при изготвяне на обвинителния акт отстраними съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия Й. З. Б., поради което на основание чл.249 ал.1 вр. чл.248 ал.1 т.3 от НПК прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на процесуалните нарушения.

В протеста се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, мотивирали връщане на делото на прокурора, като са изложени съображения, че не са налице констатираните в оспореното определение непълноти и противоречия между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт по отношение на определени огнестрелни оръжия и боеприпаси за огнестрелни оръжия; пропускът определено количество патрони да бъде включено в постановлението за привличане на Б. в качеството на обвиняем било отстранено чрез включване на тези боеприпаси в обвинителния акт; упоменатите в определението множество оръжия не били включени в цитирания пасаж, тъй като според заключението на балистичната експертиза те били технически неизправни поради повреди или липса на определени части, но все пак се приемали за огнестрелни оръжия въпреки неизправностите, и били включени в обхвата на обвинението по чл.339 от НК; поради грешка определени огнестрелни оръжия били упоменати в обстоятелствената част на обвинителния акт при възпроизвеждане на едно от експертните заключения, но не били включени в диспозитива, нито в обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като 1 не били предмет на обвинението; огнестрелните оръжия и разрешения за всяко от тях брой боеприпаси изрично били посочени в обвинителния акт и също не попадали в обхвата на обвинението по чл.339 ал.2 вр. ал.1 от НК Най-сетне се твърди, че в досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт били спазени в пълна степен всички предвидени в НПК, ЕКПЧ, Директива № 2013/48/ЕС на ЕП и на Съвета относно правото на достъп до адвокат и Директива № 2012/13/ЕС на ЕП и на Съвета относно правото на информация в наказателното производство, процесуални права и гаранции по отношение на обвиняемия, т.е. не са били допуснати посочените от окръжния съд съществени нарушения на процесуални правила. Претендира се отмяна на оспореното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането му по същество.

Съгласно депозираното писмено становище на прокурор в Апелативна прокуратура – Бургас, частният протест е процесуално допустим, но неоснователен, тъй като включването на допълнителен елемент към обвинението с обвинителния акт, без този елемент да е бил посочен в постановлението за привличане в качеството на обвиняем, винаги ограничава съществено правото на защита на обвиняемия, тъй като последният не е могъл да се защити в досъдебното производство срещу посочените едва в обвинителния акт нови факти. Понататък, посочването в обстоятелствената част на обвинителния акт на предмети, класифицирани веднъж като огнестрелни оръжия и боеприпаси, а след това – не като такива, при условие, че са посочени в диспозитивната част на акта като част от обвинението, не съставлява очевидна фактическа грешка, а води до неяснота, препятстваща обвиняемият да разбере в какво точно от фактическа гледна точка се състои и включва обвинението, за да ангажира съответна защита. По мнението на въззивния прокурор, посочването в обвинителния акт на оръжията и боеприпасите, за които подс. Б. е притежавал надлежно разрешително не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като тези вещи са изключени от повдигнатото му обвинение. Предлага се оспореното първоинстанционното определение да бъде потвърдено.

Частният протест е подаден в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от процесуално легитимирана страна – наблюдаващия досъдебното производство прокурор, който е автор на обвинителния акт, и пред компетентния съд. Поради това, протестът е процесуално допустим, но неоснователен по същество.

Прегледът на материалите по делото разкрива от фактическа и правна страна следното:

Съдебното производство по НОХД № 414/ 2025г. по описа на Окръжен съд – Бургас е образувано въз основа на обвинителен акт на прокурор в Окръжна прокуратура – Русе, с който против Й. З. Б. са повдигнати обвинения за престъпление по чл.339 ал.2 вр. ал.1 от НК, осъществено на 11.08.2014г. в гр.Бургас, в землището на община Несебър и в КК „Слънчев бряг“, област Бургас, както и за престъпление по чл.278 ал.6 предл. второ от НК, осъществено на 11.08.2014г. в КК „Слънчев бряг“, област Бургас.

След подробно запознаване със съдържанието на обвинителния акт и проучване на 2 материалите по досъдебното производство, въззивният съд счита за напълно законосъобразно оспореното определение на Окръжен съд – Бургас за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на допуснатите в досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия.

Напълно безспорно, във фактическото описание на деянието по чл.339 ал.2 вр. ал.1 от НК, налично в последното по време постановление за привличане на Б. в качеството на обвиняем от 21.02.2025г. (том XI, л.22 от досъдебното производство), в обект № 130 са включени следните боеприпаси: 59 бр. патрони кал. 7,92 х 57 (МАУЗЕР); 27 бр. патрони кал.

22/5.6 мм; 19 бр. патрони кал. 8 х 57 JS; 19 бр. патрона кал. 45 AUTO; 50 бр. патрони кал. 9 х 19, и 40 бр. патрони кал. 9 х 21. Същите боеприпаси са надлежно описани на л. 31-33 от обвинителния акт, но към тях, отново като част от обект № 130, са добавени още 25 бр. патрони кал. 7,65 мм, които липсват в цитираното постановление за привличане на дееца в качеството на обвиняем. Възможно е този пропуск да се дължи на недоглеждане, предвид големия брой огнестрелни оръжия и боеприпаси, включени в предмета на това обвинение, или на недостатъчно ефективен прокурорски контрол по реда на чл.219 ал.1 от НПК, но във всички случаи е безспорно (а се признава и в протеста), че повдигнатото с обвинителния акт обвинение надхвърля от гледна точка на брой и вид боеприпаси обвинението, предявено на Б. с постановлението за привличането му като обвиняем. Няма как да бъде споделена тезата, че пропускът въпросните 25 бр. патрони кал. 7,65 мм да бъдат в включени в постановлението за привличане на обвиняем, е било отстранено с включването им в обвинителния акт, тъй като повдигнатото пред съда окончателно обвинение, макар при същата правна квалификация, всъщност не съвпада, и фактически надхвърля известното на подсъдимия обвинение. В резултатът от този подход на прокурора, подсъдимият е поставен в положение едва при връчване на обвинителния акт да узнае включените в него нови факти, които не са му били известни по време на досъдебното производство, и срещу които не е имал обективна възможност да се брани било чрез даване на обяснения, чрез представяне, или изискване да се съберат допълнителни доказателства. В тази връзка в съображенията по т.2, изложени ТР № 2/ 2002г. на ОСНК, ВКС, изрично е указано, че:

„Когато се разкрият основания да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, или да се включат в обвинението нови престъпления или нови лица, следователят е длъжен да измени обвинението. На практика това става чрез извършване на процесуалните действия по чл.207 и чл.209 НПК (отм.)“, съответстващи на разпоредбите на чл.225 вр. чл.219 от действащия НПК. На практика, разглежданият тук случай съответства на хипотезата на приложение на закон за същото престъпление, при съществено изменение на фактическите обстоятелства, произтичащо от необходимостта процесните 25 бр. патрони кал. 7,65 мм да бъдат включени в обвинението по чл.339 ал.2 вр. ал.1 от НК по предвидения за това процесуален ред – чрез ново привличане на обвиняемия.

Това не е било сторено преди изготвяне на обвинителния акт.

3

По-нататък, обективно вярно и в съответствие с правомощието си по чл.249 ал.2 вр. ал.1 от НПК контролираният съд е констатирал наличието на противоречиви фактически твърдения, касаещи част от инкриминираните оръжия. Според твърдението на л.35 от обвинителния акт, вещите, обозначени като обект № 24, 25, 27, 30, 32, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 45, 46, 53, 54, 57, 58, 61, 65, 66, 68, 70, 71, 75, 76, 77, 80, 86, 87, 88, 89, 92, 93,

94, 95, 97, 98, 100, 120, 121, 122, 123, 125, 132, 133, 134, 138, 139, 159, 165, 166, 167, 192, 193,

197 и 198, представляват оръжия по смисъла на ЗОБВВПИ, които са технически изправни, няма видими причини да не възпроизведат изстрел при наличието на съответния боеприпас, като същевременно не са обезопасени от нежелателен достъп и сработване по предназначение. В цитираното изброяване очевидно не фигурират предметите, включени в обекти с № 15, 26, 28, 29, 31, 33, 44, 62, 63, 64, 69, 116, 140, 155, 157, 164 и 178, за които обаче в обстоятелствената част на обвинителния акт също е изрично посочено, че представляват огнестрелни оръжия по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗОБВВПИ, като сред тях са включени и вещите, попадащи в обекти с № 98, 100, 122, 123, 134 и 138. Прави впечатление непонятното за този съдебен състав схващане на прокурора (гърба на л.4 от протеста), че освен обстоятелствена и заключителна част, обвинителният акт очевидно съдържа и друга, междинна част, в която например се обсъжда и пресъздава съдържанието на изготвените експертизи. Според пределно ясния регламент на чл.246 ал.2 и ал.3 от НПК, извън заключителната част, съдържаща данни за самоличността на обвиняемия, правната квалификация на деянието, наличието на основания за приложение на чл.53 от НК и за трансфер на наказателното производство, дата и място на съставяне, и името и длъжността на съставителя, цялото останало съдържание на обвинителния акт представлява неговата обстоятелствена част, която следва да съдържа посочените в чл.246 ал.2 от НПК фактически и правни съображения, обосноваващи повдигнатото обвинение. Няма никакво съмнение, че предметите, включени в обекти с № 98, 100, 122, 123, 134 и 138, изрично упоменати като огнестрелни оръжия, са отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт (поради грешка - според твърденията в частния протест), но не фигурират в заключителната му част, поради което обосновано окръжният съд е заключил, че в обвинителния акт е допусната неяснота относно точния предмет на обвинението чл.339 ал.2 вр. ал.1 от НК. По този начин е ограничено правото на подс. Б. да узнае точните параметри на обвинението за това престъпление, и в частност конкретните предмети, включени в обвинението.

Упоменатите дотук противоречия и слабости ограничават гарантираното съгласно чл.55 ал.1 от НК право на всеки подсъдим да узнае всички аспекти на повдигнатото му обвинение като факти и право, за да е в състояние на ангажира адекватна и пълноценна защита срещу него. Внесеният за съдебно разглеждане обвинителен акт не отговаря на стандартите за формулиране на обвинението, установени в чл.246 ал.2 и ал.3 от НПК и ТР № 2/ 2002г. на ОСНК, ВКС, и с актуалното си съдържание не е годен да изпълни в изискуемата степен процесуалната си функция – да очертае ясно, еднозначно и изчерпателно предмета на доказване от гледна точка на установените в чл.102 от НПК задължителни елементи. Наред с това, установените съществени нарушения на процесуални правила несъмнено са отстраними по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 предл. първо от НПК, и следва да 4 бъдат преодолени чрез законосъобразно повторение на опорочените процесуални действия – ново привличане на Б. в качеството на обвиняем с пълно и изчерпателно посочване на всички оръжия и боеприпаси, включени в предмета на обвинението по чл.339 ал.2 вр. ал.1 от НК, разпит на обвиняемия по новото обвинение, и ако не се налага друго – предявяване на разследването, последвано от осъществяване на правомощията на прокурора по чл.242 – чл.246 от НПК.