Решение № 145 от 10.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20231100114382 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искове, предявени от изпълнителния директор на НАП чрез пълномощника Ю. Т. П. - старши публичен изпълнител при ТД на НАП-София, срещу ответниците „П.-45“ ООД, ЕИК *******, К. С.

З., ЕГН **********, З. П. З., ЕГН ********** и Т. П. Т., ЕГН **********, с които се иска прогласяване недействителността по отношение на държавата на следните сделки:

1. покупко-продажба на недвижим имот, сключена на 21.12.2018 г. с нотариален акт, вписан в АВп. с вх. № 88941/21.12.2018 г., акт № 29, том 211, дело № 65479/2018 г., с който „П.-45“ ООД продава на К. З. следния недвижим имот, собственост на търговското дружество, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на изп. директор на АГКК, находящ се на адрес: гр. София, район Лозенец, ж.к. Лозенец, ул.

*******, намиращ се на етаж -1 в сграда с идентификатор ***, предназначение: гараж, брой нива: 1, с площ 43.39 кв.м., както и съответните ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж: няма, под обекта: нямам, над обекта: самостоятелен обект с идентификатор ***, заедно с 1,96% /едно цяло деветдесет и шест стотни върху сто/ идеални части от правото на собственост върху поземления имот, в който 1 е построена сградата, съставляващ поземлен имот с идентификатор ***, за продажната цена в размер на 17 000 евро, чиято левова равностойност се равнява на 33 249.11 лева, при данъчна оценка на описания имот в размер на 43 712.46 лева.

2. прехвърляне собствеността на недвижим имот като даване вместо изпълнение, сключена на 15.03.2021 г. с Нотариален акт, вписан в АВп. с вх.

№ 14788/15.03.2021 г., акт № 112, том XXXVI, дело № 11031/2021 г., с който К. С. З. и З. П. З., прехвърлят на Т. П. Т. същия гореописан недвижим имот за погасяване на задължението до договор за паричен заем от 30.11.2018г.

Ищецът поддържа, че при втората сделка плащане на цена няма, тъй като прехвърлянето на правото на собственост върху процесния имот е уговорено като datio in solutum по договор за паричен заем, сключен на 30.11.2018 г. между К. З. и З. З. в качеството им на заемополучатели и Т. П. Т. в качеството й на заемодател.

Твърди също, че към 21.12.2018 г. - датата на сключване на първата разпоредителна сделка, ответникът „П.-45“ ООД има непогасени публични задължения към държавата в размер 190 237,34 лева, представляващи незаплатени задължения по подадени от дружеството декларации по образец № 6 по ЗДДФЛ и справки-декларации по ЗДДС, описани в исковата молба.

Счита, че с разпоредителната сделка от 21.12.2018 г. дружеството „П.45“ ООД е отчуждило своя недвижим имот /Гараж № 3, с идентификатор ***/ с цел да затрудни удовлетворяването на държавата в качеството на кредитор. Изтъква, че при извършването и на двете сделки не е имало реално разместване на имуществени блага, тъй като средствата за закупуването на имота от страна на ответника К. З. са й били предоставени с договор за паричен заем от 30.11.2018 г. от ответника Т. Т., която е съпруга на Н.Д.Я. - управител и съдружник в „П.-45“ ООД. Паричният заем бил погасен на 15.03.2021 г. под формата на datio in solutum, чрез прехвърлянето на собствеността върху процесния недвижим имот от К. З. и З. З. на Т. Т., като счита, че по този начин се постигнал увреждащият ефект. Сочи, че Н.Я. и Т. Т., освен като съпрузи, са свързани лица и чрез търговското дружество „П.Р.“ ЕООД, ЕИК *******, в което управител е Н.Я., а едноличен собственик на капитала е Т. Т.. По този начин ответникът „П.-45“ ООД, действащо чрез своя управител и съдружник – Н.Я., успяло да осуети насочването на 2 принудителното изпълнение срещу процесния имот и същевременно да запази собствеността му, придобивайки го чрез своята съпруга Т. П. Т., като по този начин увредило интересите на публичния кредитор, лишавайки го от възможността имотът да послужи за обезпечаване и принудително удовлетворяване на публичните вземания. Ищецът твърди също, че описаните действия били извършени от управителя на „П.-45“ ООД – Н.Я. и от неговата съпруга Т. Т., със знанието че с тях увреждат интересите на публичния кредитор, тъй като в качеството си на управител Н.Я. е знаел за задълженията на дружеството, а знанието на Т. Тонева Янева се предполага, поради наличието на законова презумпция.

Ето защо, предявява искове процесните сделки да бъдат обявени за недействителни по отношение на държавата, доколкото сделките са извършени с намерение да се увреди публичния кредитор при наличие на публични задължения на „П.-45“ ООД в размер на 190237,34 лева.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „П.-45“ ООД, чрез процесуалния си представител, депозира в срок писмен отговор на исковата молба. Не оспорва, че на 21.12.2018 г. собствеността върху процесния недвижим имот е била прехвърлена от „П.-45“ ООД на К. З., но оспорва иска като неоснователен и недоказан. Излага мотиви, че към датата на сделката върху процесния имот са били учредени и вписани в АВп. две договорни ипотеки в полза на „БАКБ“ АД, което прави правно и житейски нелогично твърдението на ищеца за знание за увреждане.

Оспорва твърдението за наличие на презумпцията за знание за увреждане у третото лице Т. Т. с оглед на факта, че Н.Я. и Т. Т. са били разведени от 27.05.2011 г., т.е. повече от 7 г. преди сделката за покупко-продажба на недвижимия имот, сключена между „П. – 45“ ООД и К. З.. Навежда аргументи, че презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД в настоящия случай е неприложима.

Оспорва като неправилно и твърдението на ищеца за свързаност между Т. Т. и Н.Я. чрез участието им в търговското дружество „П.Р.“ ЕООД, съответно като управител и едноличен собственик на капитала, с аргумента, че Н.Я. е бил вписан като управител на дружеството от 02.06.2021 г., което е четири години след първата сделка, сключена между П. 45 ООД и К. З., и 3 месеца след втората сделка за покупко-продажбата на недвижимия имот.

3

Оспорва твърденията на ищеца за наличие на непогасени публични задължения на ответника „П.-45“ ООД към държавата в размер на 190 237,34 лева към 21.12.2018 г. Отрича да е настъпило увреждане и оспорва активната легитимация на ищеца като кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД с оглед на това, че ищецът не сочи какъв размера на вземането, което се претендира, както и не е изложил твърдения, че ответника „П.-45“ ООД не разполага с друго имущество, от което кредиторът би могъл да се удовлетвори, поради което счита, че не е изпълнен фактическия състав на увреждането и следователно, твърденията на ищеца са неоснователни и моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Ответниците К. З. и З. З., чрез процесуалния си представител, депозират в срок писмен отговор на исковата молба. Правят възражение за изтекла давност за предявяване на иска и молят същия да бъде отхвърлен.

По същество оспорват иска като неоснователен и недоказан.

Не спорят, че между К. З. и Т. Т. е сключен договор за паричен заем за сумата от 17 000 евро, с която сума К. З. е искала да закупи гараж в гр. София, и че на 21.12.2018 г. К. З. е придобила възмездно процесния гараж №3 от „П.45“ ООД, а впоследствие, на 15.03.2021 г. собствеността върху посочения имот е била прехвърлена от К. З. и З. З. на Т. Т. срещу погасяване на парично задължение.

Оспорват обаче твърденията на ищеца втората по ред сделка да е била сключена с цел да се увреди държавата, тъй като към онзи момент НАП не би могла да се удовлетвори от него, поради учредените върху имота две договорни ипотеки в полза на БАКБ АД.

Отричат да са знаели за непогасени публични задължения на „П.-45“ ООД и молят искът да бъде отхвърлен. Претендират разноски.

Ответникът Т. Т., чрез процесуалния си представител, депозира в срок писмен отговор на исковата молба.

Излага аргументи, че предявения от ищеца иск е погасен по давност и моли да бъде отхвърлен.

Не оспорва че с договор за паричен заем е предоставила на К. З. сума в размер на 17000 евро, както и че на 15.03.2021 г. е придобила процесния имот от К. З. и З. З. с нотариален акт за прехвърляне на собственост върху 4 недвижим имот срещу погасяване на парично задължение, с което двамата прехвърлители са погасили задължението си.

Оспорва изцяло иска като неоснователен и недоказан. Оспорва твърдението на ищеца за свързаността й с управителя на „П.-45“ ООД Н.Я., както в качеството им на съпрузи, така и като органи на управление на търговското дружество „П.Р.“ ЕООД, поради което счита презумпцията, предвидена в чл. 135, ал. 2 ЗЗД за неприложима в конкретния случай.

Отрича от разпоредителната сделка да е настъпило увреждане за публичния кредитор и оспорва активната легитимация на ищеца като кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД с оглед на това, че ищецът не е посочил какъв е действителния размер на вземането, което се претендира, както и не е констатирал, че ответника „П.-45“ ООД не разполага с друго имущество, от което кредиторът би могъл да се удовлетвори, поради което счита, че не е изпълнен фактическия състав на увреждането и следователно, твърденията на ищеца са неоснователни и моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Със становище по делото от 04.06.2024г. ищецът оспорва твърдението, че към датата на извършване на атакуваните сделки имотът е бил обременен с вещни тежести. Твърди, че учредената през 2008 г. ипотека в полза на БАКБ АД е била заличена на 02.02.2021г. поради неподновяването й в срок, и то по молба на ответника „П. – 45“ ООД, подадена чрез управителя Н.Д.Я..

Ипотеката, учредена през 2010г. също не е била подновена в законовия срок.

Независимо от изложеното, поддържа, че обременяването на имота с вещни тежести не е пречка за обявяване на сделката за относително недействителна.

На следващо място, оспорва твърденията на ответниците за липса на свързаност между ответника „П.-45“ ЕООД чрез управителя Н.Д.Я. и ответницата Т. П. Т.-Я., като на свой ред твърди, че макар бивши съпрузи, двамата продължават съвместно да управляват и контролират различни дружества, като напр. „Н.“ ЕООД. Твърди, че поредицата от атакувани сделки има за цел да прикрие постигнатия краен резултат – придобиването на имота от свързаното с ответника – търговец лице – бившата съпруга на неговия управител, ответницата Т.-Я..

Ответниците оспорват изложеното, като на свой ред твърдят, че заличаването на ипотеките е осъществено впоследствие и към датата на 5 сключване на първата от атакуваните сделки имотът е бил ипотекиран, поради което не може да се твърди намерение за увреждане на държавата.

Като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът намира следното от фактическа страна:

Видно от приложените доказателства се установява от ответното дружество да са подадени декларации обр.6 и справки декларации по ЗДДС за периода то 19.02.2014г. до 13.11.2018г. за публични задължения на обща стойност 190 237.34 лв.

Сключването на двете оспорени с исковата молба сделки не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото нотариални актове от 21.12.2018г. и 15.03.2021г.

Установява се от представените от ответника „П.-45“ ЕООД писмени доказателства, че с нот. акт №72, том III, рег. №3065, дело №454/ 09.09.2008г. на нотариус С.П. е учредена договорна ипотека в полза на „БЪЛГАРОАМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД върху правото на строеж на множество самостоятелни обекти от Жилищна сграда с офиси и подземни гаражи, която ще бъде построена в имот с адм. адрес гр. София, ул. „*******.

С нот. акт от 15.12.2010г. е учредена втора договорна ипотека в полза на същата банка върху самостоятелни обекти в сградата, построена на етап „груб строеж“.

Ангажирано е влязло в сила Решение от 27.05.2011г. на РС – Елин Пелин, с което е прекратен по взаимно съгласие сключеният между Т. П. Т.-Я. и Н.Д.Я. на 23.06.2001г. брак.