Решение № 47 от 10.02.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Плевен, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря Ж. Н. С. като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Гражданско дело № 20244400100424 по описа за 2024 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

124 ал. 1 и чл. 537 ал. 2 от ГПК.

Постъпила е искова молба от ОБЩИНА Б. против „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД гр. София. В молбата се твърди, че с решение № 236, т. 420/ 13. 04. 2007 год. на Министерски съвет на Република България е бил утвърден като общински и включен в IV- то класна пътна мрежа път с номер PVN1003/ III- 5202, Д.- Б./- ХТК Б.. Твърди се, че съгласно чл. 56 ал. 2 от ЗОС за общинските пътища не се съставят актове за общинска собственост и съответно не подлежат на вписване в Агенцията по вписване.

Твърди се, че година и три месеца по- късно с констативен нотариален акт № 2, том 11, рег. № 6838, дело № 1276/ 2008 год. ответното дружество е било признато за собственик на общинския път, който съставлява десет поземлени имоти с идентификатори, подробно описани в исковата молба. Твърди се, че за девет от горните имоти е налице съдебно решение, с което е признато, че Община Б. е собственик на същите. Твърди се, че предмет на настоящото дело е правото на собственост върху имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Б., част от път PVN1003/ III- 5202, Д.- Б./- ХТК Б.. Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с което признае за установено правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот и отмени съставения констативен нотариален акт в частта му досежно процесния имот.

1

Ответникът „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД гр.

София ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Безспорно по делото е, че с решение № 236/ 13. 04. 2007 год. на Министерски съвет на Република България на основание чл. 3 ал. 4 от Закона за пътищата е бил утвърден списък на общинските пътища съгласно приложението, като е включен в IV- то класна пътна мрежа и път с номер PVN1003/ III- 5202, Д.- Б./- ХТК Б..

Безспорно по делото е, че с констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 2, том 11, рег. № 6838, дело № 1276/ 2008 год. по описа на нотариус Х. К. с район на действие Левченския районен съд ответникът„Национална електрическа компания“ ЕАД гр. София е бил признат за собственик на 25 поземлени имота, подробно описани в нотариалния акт, между които и поземлен имот в землището на гр. Б., м.

„***“, с площ от 16 141 кв. м., който имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със заповед № РД- 18- 58/ 24. 09.

2007 год. на изпълнителния директор на АГКК представлява имот с идентификатор ***. В отговора на исковата молба ответникът посочва, че представените пред нотариуса документи за издаване на констативния нотариален акт се отнасят до съществуващата през 80- те години Генерална инвеститорска дирекция за изграждане на Хидротехнически комплекс „Никопол- Турну Мъгуреле“, чийто правоприемник първоначално се явява Инвестиционно предприятие „Атомна Енергетика“ гр. Б., а последното е част от стопанските организации, които формират „НЕК“ ЕАД при учредяването му през 1991 год.

От представеното по делото решение № 152 от 17. 07. 1979 год. на Министерски съвет на НРБ за отчуждаване и предоставяне на земи за държавни нужди е видно, че за строителството на обект Хидротехнически комплекс „Никопол-Турну Мъгуреле“ на Министерството на енергетиката са били предоставени 120 дка. земя, ползвана от СЕП „Водно стопанство“Плевен, 1 079 дка. земи от Държавния горски фонд, отчуждени са били в 2 полза на същото министерство 873 дка земи на АПК „Дунав“-Б., предоставени са били на същото министерство за временно ползване земи, собственост на АПК „Дунав“-Б..

Безспорно по делото е, че с акт за въвеждане във владение от 03. 11. 1986 год. на основание горепосоченото решение № 152 от 17. 07. 1979 год. на Министерски съвет на НРБ инвеститорът ГИД–ХТК „Никопол- Турну Мъгуреле“ е бил въведен във владение в площите за строителство на Хидротехническия комплекс „Никопол-Турну Мъгуреле“ за отчуждените 884 дка земя- обработваема, собственост на АПК „Дунав“ гр.Б..

Безспорно по делото е, че с акт за въвеждане във владение от 03. 11. 1986 год. на основание горепосоченото решение № 152 от 17. 07. 1979 год. на Министерски съвет на НРБ инвеститорът ГИД–ХТК „Никопол- Турну Мъгуреле“ е бил въведен във владение в площта за строителство на Хидротехническия комплекс „Никопол-Турну Мъгуреле“ на 120 дка. отчуждена площ от съществуващата дига, собственост на СЕП „Водно стопанство“- Плевен.

Безспорно по делото е, че с решение № 237 от 06. 12. 1990 год. на Министерски съвет на НРБ е била прекратена от 01. 12. 1990 год. Генералната инвеститорска дирекция за Хидро- техническия комплекс „Никопол- Турну Мъгуреле“, като активите и пасивите й по баланса към 30. 11. 1990 год. се поети от Инвестиционно предприятие „Атомна енергетика“- Б..

Безспорно по делото е, че с решение от 28. 12. 1991 год. по ф.д. № 29869/ 1991 год. на СГС е било регистрирано Еднолично дружество с държавно имущество с фирма „Национална електрическа компания“ гр. София, което е поело всички активи и пасиви на множество предприятия и комбинати, сред които е и Инвестиционно предприятие „Атомна енергетика“- Б.. Представена е счетоводна справка за заведените в баланса на дружеството към 30. 06. 2024 год. дълготрайни материални активи, от която е видно, че по баланса е заведен от 31. 12. 1998 год. актив- Обходен път към ХТК Б.. От същата справка е видно, че от 01. 05. 1986 год. се води като актив площадка ХТК, а от 30. 06.

1997 год. са заведени следните активи-Производствена площадка, Обединено разтоварище-ХТК, ПП Бази-10 бр. ХТК и Битов Техн.Район-Хидрострой-ХТК 30 дка.

За изясняване на обстоятелствата по делото в хода на съдебното дирене е 3 назначена съдебно- техническа експертиза. От заключението на последната се установява, че път № PVN1003/ III- 5202 е изграден в периода 1986 год.- 1990 год. с изграждане на Хидро- техническия комплекс „Никопол- Турну Мъгуреле“ от Генералната инвеститорска дирекция за Хидро- техническия комплекс „Никопол- Турну Мъгуреле“ гр. Б.. Вещото лице е посочило, че пътят започва от третокласен път от републиканската пътна мрежа ІІІ-5202 с.

Д.-гр. Б. и завършва на ХТК Б.. Съгласно заключението процесният поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Б. попада изцяло върху треакторията на път № PVN1003/ III- 5202. В заключението е отразено, че в счетоводната документация на „НЕК“ ЕАД гр.София като ДМА е заведен обходен път към ХТК Б., с дата на капитализация 31. 12. 1998 год. и с отчетена балансова стойност на същия към 31. 12. 2024 год.

При така изложените безспорни обстоятелства съдът приема, че възникналият спор, свързан с конкуриращи с е права на собственост по отношение на процесния недвижим имот, следва да бъде разрешен в полза на ищцовата община. Това произтича от приложението на § 7 ал. 1 т. 4 от ПЗР на ЗМСМА /в сила от 17. 09. 1991 год./. Съгласно посочената разпоредба с влизането в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти- локалната пътна мрежа от четвърти клас, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. С изменението на нормата от 1995 год. /ДВ, бр. 49/ е предвидено, че това са „местните пътища“, а през 2000 г од. /ДВ, бр.

26/- „общинските пътища“. В конкретния случай се касае за местен път, който е отворен за обществено ползване и осигурява транспортна връзка с местно значение. По силата на закона същият е станал собственост на Община Б., което е препотвърдено и с включването му в списъка на общинските пътища през 2007 год. Не е налице изключението на § 7 ал. 2 о т ПЗР на ЗМСМА, според което не преминава в собственост на общините имущество по ал. 1, което е включено в капитала, в уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество към момента на влизане в сила на закона. Това е така, доколкото по делото не са представени доказателства, че към момента на влизане в сила на ЗМСМА в капитала на Инвестиционно предприятие „Атомна енергетика“ е бил включен и процесният имот. Няма и данни имотът да е бил част от активите на Генерална инвеститорска дирекция и при прекратяването й да е преминал в 4 патримониума на Инвестиционно предприятие „Атомна енергетика“.

Записването на актив „Обходен път“ при ответното дружество, считано от 31.

12. 1998 год., е ирелевантно за предмета на спора, доколкото е извършено далеч след влизане в сила на ЗМСМА и при неяснота относно наличие на предпоставката на § 7 ал. 2 о т ПЗР на ЗМСМА. Казано с други думи, при липсата на категорични доказателства процесният имот да е бил включен в капитала, в уставния фонд или да се е водил по баланса на търговско предприятие, фирма или дружество с държавно имущество към влизане в сила на ЗМСМА на 17. 09. 1991 год., следва да се приеме, че същият е придобит от Община Б. по силата на закона- § 7 ал. 1 т. 4 от ЗМСМА- и е станал публична общинска собственост /чл. 8 ал. 3 от ЗП/, като последващото записване в баланса на „Национална електрическа компания“ ЕАД не може да произведе правно действие и да легитимира ответното дружество като собственик.

В заключение може да се обобщи, че предявеният от Община Б. положителен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК.

Този иск има акцесорен характер и основателността му се обуславя от основателността на главния иск. Същият следва да бъде уважен, като констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 2, том 11, рег. № 6838, дело № 1276/ 2008 год. по описа на нотариус Х. К. следва да бъде отменен в частта му, в която ответникът „Национална електрическа компания“ ЕАД гр. София е бил признат за собственик на поземлен имот в землището на гр. Б., м. „***“, с площ от 16 141 кв. м., който имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със заповед № РД- 18- 58/ 24. 09. 2007 год. на изпълнителния директор на АГКК представлява имот с идентификатор ***.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса върху уважените искове в размер на 530, 49 лв.

По тези съображения Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

5

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „НАЦИОНАЛНА

ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД гр. София, че ОБЩИНА Б. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., част от път с номер PVN1003/ III- 5202, Д.Б./- ХТК Б..

ОТМЕНЯ констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 2, том 11, рег. № 6838, дело № 1276/ 2008 год. по описа на нотариус Х. К. с район на действие Левченския районен съд, в частта му, в която ответникът „Национална електрическа компания“ ЕАД гр. София е бил признат за собственик на поземлен имот в землището на гр. Б., м. „***“, с площ от 16 141 кв. м., който имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със заповед № РД- 18- 58/ 24. 09.

2007 год. на изпълнителния директор на АГКК представлява имот с идентификатор ***.

ДАВА на основание чл. 115 ал. 2 от ЗС на ОБЩИНА Б. шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение, в който да извърши отбелязване на същото в Служба по вписванията гр. Левски.

ОСЪЖДА „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД,

ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул. „Триадица“ № 8, представлявано от изпълнителния директор М. И. Г., да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на 530, 49 лв.

Решението може да се обжалва пред Великотърновския апелативен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.