Решение № 2716 от 31.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2716 гр. Пловдив, 31.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330120056 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени главни и евентуални искове с правна квалификация чл. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР , вр. с 187, ал. 3, вр. с ал. 7 ЗМВР и член 86 ЗЗД.

Ищецът Й. Х. Д., ЕГН:**********, от с. Ч., обл. П., ул. „****“ № ***, чрез пълномощника адв. С. П., е предявил срещу Главна дирекция „Жандармерия, СОБТ“ на МВР на РБ, БУЛСТАТ: 129011017, с адрес: гр. София, ул. „Патриарх Герман“ № 202, представлявана от ВПД Директор гл. комисар Н. Н., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 933, 72 лева - главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 125, 84 часа в периода 20.11.2021 г.- 30.04.2024 г., получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1.143, както и сумата в размер на 150 левамораторна лихва върху главницата за периода от 26-то число на съответното тримесечие, начиная от 20.11.2021г., до 30.04.2024 г., до завеждането на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба- 21.11.2024 г. до окончателното погасяване.

Претендира разноски.

В съдебно заседание от 20.02.2025г. е поискано от ищеца и е допуснато от съда изменение на тези искове, като искът за главница е увеличен от сумата от 933, 72 лева на сумата от 2 128, 65 лева (две хиляди сто двадесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки) – главница за периода 20.11.2021 г.- 30.04.2024 г., а искът за лихва е увеличен – от 150 лева на 461, 40 лева (четиристотин шестдесет и един лева и четиридесет стотинки), за посочените в заключението на 1 вещото лице брой часове и период на лихвата, а именно - с начална дата на забавата 26.01.2022г., до 21.11.2024 г., съобразно заключението на вещото лице, за изчислените от експертизата 180 часа изв. труд в процесния период 20.11.2021 г.- 30.04.2024 г.

Ищецът твърди, че работел в системата на МВР от 2017 г., като към момента заемал длъжността „******“ в група „*********“ в сектор „******************“ при ************* – гр. П. Съгласно нормата на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР той бил със статут на държавен служител.

Предвид характера на заеманата длъжност, ищецът полагал труд и през нощта (за времето от 22.00 часа до 06.00 часа), съгласно утвърдени графици, като отработеното време му се изчислявало сумарно, но часовете нощен труд не се преобразували в дневен и не му се изплащало възнаграждение за това. Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР БТВ на служителите в МВР се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, сред които и това за извънреден труд по чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР. Относими по въпроса били още нормите на чл. 187 ал. 3, ал. 7 и ал. 10 от ЗМВР. В периода 01.04.2015 г.- 30.04.2024 г. действали няколко Наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждали реда за организация и разпределение на работното време и неговото отчитане, отдих и почивки, като в някои от тях се предвиждало, че при сумарно отчитане на работното време нощните часове се превръщали в дневни със съответен коефициент. Доколкото в Наредбите от 2016 г. и 2020 г. нямало такава изрична норма, субсидиарно се прилагала общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в чл. 9 на която се предвиждал коефициент от 1, 143 за превръщане на нощните часове в дневни. С специалните Наредби на МВР действала подобна норма от 2014 г., като там коефициентът бил 0, 143. С промяната на нормата на чл. 187 ал. 1 и 4 от ЗМВ (в сила от 10.07.2020 г.) вече се предвиждал изрично коефициент 1, но по този начин се получавало законово неравенство с НСОРЗ, където коефициентът бил 1, 143 и така служителите на МВР се поставяли в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители. По практиката на ЕС не се допускало подобно неравноправно третиране и в тази връзка изменената норма не следвало да се прилага, защото не се основавала на обективен и разумен критерий. В тази връзка, следвало да се прилагат правилата, действали преди измененията от 2020г., като поради празнота в уредбата следвало да се прилага чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и нощният труд да се заплаща, като се приравнява към дневния, умножен с коефициент 1, 143.

За периода 20.11.2021 г.- 30.04.2024 г. ищецът изпълнявал дневни и нощни смени, съгласно утвърден месечен график при сумирано отчитане на работното време, като нощният труд се отчитал за период от три месеца. За процесния период на ищеца се дължала като главница сумата от 933, 72 лева, за общо положените 125, 84 часа извънреден труд, ведно с лихва за забава от 150 лева, за периода от 26-то число на всяко тримесечие в периода 20.11.2021г. – 30.04.2024г., до завеждането на иска, в който смисъл се моли за осъждане на ответника. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който искът се счита за неоснователен. На първо място се възразява за изтекла погасителна давност за всички суми, претендирани за периода до 21.11.2021г., като счита същите да се погасяват с кратката тригодишна давност.

На следващо място се твърди исковете да са изцяло неоснователни. Твърди се, че за ищеца бил приложим е само и единствено ЗМВР, а не ЗДС, КТ и НСОРЗ. В ЗМВР изрично се уреждали допълнителните възнаграждения на тези държавни служители от системата на МВР, като статутът им бил различен от останалите държавни служители и за тях не се допускало преизчисляване на положения нощен труд с коефициент от 1, 143, което се предвиждало в НСОРЗ.

Неоснователно било подобно препращане по аналогия, а и с измененията на чл. 187 от ЗМВР изрично вече бил предвиден коефициент 1. Моли за отхвърляне на иска, защото на ищеца било редовно изплащано дължимото му възнаграждение. Счита за изцяло неоснователна претенцията на ищеца поради това, че същият не е работил извънредно, а посоченият от ищеца ред за преизчисляване на нощни часове в дневни е неотносим за него. Цитира съдебна практика от 2019г. насам в тази връзка. Позовава се на Тълкувателно решение от 15.03.2023г. по Тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ и следва да се прилагат правилата на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови НА. Сочи се, че това 2 тълкувателно решение съгл. чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително за съдилищата и за органите на изп. власт. Цитира Решение на СЕС от 24.02.2022г., като счита, че нормативната уредба и тълкувателното решение са изцяло съобразени с него. Сочи, че в случая според него изобщо не се касае за полаган извънреден труд, а нощен такъв, положен в рамките на нормалната продължителност на раб. време и вече заплатен, поради което счита искането за преизчисляване с посочения коефициент за изцяло неоснователно.

Взема се становище по доказателствата, моли се за отхвърляне на исковете, претендират се разноски.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа становището си. Ищецът е изменил исковете си съобразно приетата по делото ССчЕ. Ответната страна оспорва исковете и в първоначалния, и в изменения им размер.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Не се спори между страните и от изслушаното заключение на вещото лице М., както и представените от ответника платежни бележки и фишове се установява, че за процесния период ищецът работи като служител на МВР на длъжност „************“ в **************** – П. при Дирекция Жандармерия – ГДЖСОБТ, както и че за процесния период е работил, като е полагал дежурства при сумарно изчисляване на работното време.

По делото е изслушано заключение на вещото лице З. М., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установяват помесечно положените часове нощен труд, часовата ставка, дължимата сума съгл. ЗМВР и подзаконовите актове по неговото приложение, вкл. и относимите за процесния период заповеди на Министъра на вътрешните работи, както и че всички суми, изчислени по този ред, са заплатени. Изчислени по този ред, ищецът е положил общо 789 часа извънреден труд, които са му заплатени.

В случай, че се приложи увеличаващ коефициент от 1, 143 % съгласно нормативната уредба, която ищецът счита, че следва да бъде приложена, но според вещото лице не е била прилагана за процесния период, то на ищеца допълнително биха се полагали за целия период 20.11.2021 г.- 30.04.2024 г. - 2 128, 65 лева (две хиляди сто двадесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки) – главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 180 часа в периода 20.11.2021 г.- 30.04.2024 г., получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1.143, както и сумата в размер на 461, 40 лева (четиристотин шестдесет и един лева и четиридесет стотинки) - мораторна лихва върху главницата за периода от 26-то число на месеца, следващ съответното тримесечие, начиная от 26.01.2022г., до 21.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба- 21.11.2024 г. до окончателното погасяване.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, на база на събрания доказателствен материал по делото и на база относимата нормативната уредба, като заключението е всеобхватно и всестранно и обхваща всички възможни хипотези.

По искане на ищеца е бил задължен ответника да представи доказателства какви специални придобивки за процесния период са заплатени на ищеца на основание това, че полага нощен труд. В изпълнение на задълженията си ответната страна е представила доказателства за изплатеното възнаграждение за полаган нощен труд, както и суми за безплатна храна, за периода м.11.21г. – м. 04.2024г., като видно от същите, за целия период на ищеца е заплащано възнаграждение за нощен труд и безплатна храна, ежемесечно.

3

По делото други доказателства не са събирани.

При така установените факти от значение за спора съдът намира следното:

В случая страните не спорят нито досежно заеманата от ищеца длъжност, нито, че е полагал труд на смени – дневни и нощни 12 часови дежурства с отчитане на работното време при сумирано изчисляване на работното време – тримесечно, нито досежно броя часове положен от него нощен труд. Същите в случая спорят единствено досежно това кой ред за изчисление и заплащане на положения нощен труд е приложим – дали специално предвидения в ЗМВР и подзаконовите НА по неговото прилагане или този на КТ и подзаконовите НА по прилагането му, предвиждащи по-благоприятна уредба на заплащане на положените часове нощен труд, налице ли е/налице ли е била празнота в законовата и подзаконовата уредба, позволяваща в периода на съществуването й да бъде запълнена същата със субсидиарното прилагане на КТ и НСОРЗ, и следва ли положеният от държавните служители в МВР нощен труд да се заплаща, като часовете нощен труд се превръщат в дневни с коефициент от 1, 143 % съгл. НСОРЗ и действалата до 01.04.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143 КТ). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР ), като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумарно за тримесечен период (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР). Сумарното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. Съгласно чл.187, ал. 7 от ЗМВР, предишни ал. 5 и 6, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187, ал. 10 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.