Решение № 1631 от 12.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1631 гр. Варна, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д. като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20243110107874 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.

Oбразувано e по предявени от „И. ф.“ ЕООД срещу Ж. П. М. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, както следва:

1) с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 300 лева – главница по Договор за кредит № 272803 от 15.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.10.2023 г. до окончателно изплащане на задължението;

2) с правно основание чл. 33, ал. 1 ЗПК за сумата от 94.30 лева – обезщетение за забава, начислено по договора за кредит за периода от 20.10.2020 г. до 01.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 12911/2023 г. по описа на ВРС.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

Първото по делото заседание е проведено на 25.04.2025 г., като редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически 1 твърдения:

Между „И. ф.“ ЕООД и Ж. П. М. по реда на ЗПФУР е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 272803 от 15.11.2019 г., по силата на който ответникът е получил сума в размер на 300 лева. Същата следвало да бъде върната чрез шест вноски в размер от по 50 лева с падеж на последната вноска – 13.05.2020 г.

Ищецът заявява, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за заем. Обосновава правния си интерес от предявените искове с твърдения, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ответникът не е оспорил тези твърдения.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на исковата претенция, ищецът е ангажирал доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на исковете.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и предявените по реда на чл. 422 ГПК искове следва да се уважат по този ред.

С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ размер от 75 лева /за заплатена държавна такса от 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50 лв./, както и сторените в исково производство разноски в размер от 375 лева /за заплатена държавна такса от 75 лв., депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200 лева и юрисконсултско възнаграждение от 100 лв./. Не следва в тежест на ответника да бъдат възлагани разноски за назначаване на особен представител.

Възнаграждение в полза на последния не се дължи, тъй като не е извършил каквито и да било процесуални действия по делото. Поради това и внесеният от ищеца депозит за назначаването му подлежи на връщане.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ж. П.

М., ЕГН **********, от гр. *******, ДЪЛЖИ на „И. ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, СЛЕДНИТЕ СУМИ: сумата от 300 /триста/ лева – главница по Договор за кредит № 272803 от 15.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.10.2023 г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 94.30 лева /деветдесет и четири лева и тридесет стотинки/ – обезщетение за забава, начислено по договора за кредит за периода от 20.10.2020 г. до 01.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 12911/2023 г. по описа 2 на ВРС.

ОСЪЖДА Ж. П. М., ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на „И. ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

*******, СУМАТА ОТ 75 /седемдесет и пет/ лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Ж. П. М., ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на „И. ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

*******, СУМАТА ОТ 375 /триста седемдесет и пет/ лева, представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3