Решение № 118 от 19.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. София, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

К.расимир Машев като разгледа докладваното от К. Машев Касационно търговско дело № 20238002901580 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България” АД срещу решение № 155/09.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 226/2023 г. по описа на ОС-Хасково, 2 с-в, с което е потвърдено решение № 18/26.01.2023 г., постановено по гр. д. № 355/2022 г. по описа на РС-Димитровград, с което изцяло са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Юробанк България” АД срещу К. Г. С. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, и чл. 86, ал.

1 ЗЗД за заплащане на следните суми по договор за потребителски кредит № FL792688/11.12.2015 г.: 1) 5668,73 лв. - предсрочно изискуема главница, ведно със законната мораторна лихва от 04.06.2019 г. до окончателното заплащане; 2) 509,95 лв. - възнаградителна лихва, изтекла за периода от 11.04.2018 г. до 19.03.2019 г.; 3) 341,84 лв. – мораторна лихва, изтекла за периода от 11.04.2018 г. до 26.05.2019 г. и 4) 154 лв. – такси за периода от 1

11.04.2018 г. до 26.05.2019 г., за които е издадена на 06.06.2019 г. заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 995/2019 г. по описа на РС-Димитровград.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като то е необосновано – въпреки че процесната нотариална покана, с която кредитополучателят е бил уведомен за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем, да е била надлежно връчена на ответника, окръжният съд е достигнал до фактически извод, че предсрочната изискуемост на кредита не е обявена. Счита, че дори този извод да е законосъобразен, окръжният съд не е приложил правилно материалния закон, като в противоречие с разясненията, дадени в ТР № 8/2019 г. от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС, е отхвърлил изцяло предявените искове, а не ги е уважил за вноските с настъпил падеж към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд. Поддържа, че е допустимо поканата до кредитополучателя, с която той е уведомен за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, да се връчи и на назначения му от съда по реда на чл.

47, ал. 6 ГПК особен представител – ако това изявление на кредитора е било удостоверено в исковата молба или в отделен документ като приложение към нея, и към този момент са били възникнали материалноправните предпоставки за превръщане на разсроченото главно парично задължение (главницата) в предсрочно изискуемо. Твърди, че окръжният съд не е съобразил правнорелевантното обстоятелство, че към момента на приключване на съдебното дирене – 10.05.2023 г., е бил изтекъл уговореният срок на действие на договора за потребителски кредит (11.12.2022 г.), поради което всички непогасени месечни вноски са били изискуеми.

В писмения отговор ответникът К. Г. С. - чрез назначения от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. М. К. от ХАК, оспорва основателността на касационната жалба, като поддържа правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

2

За да постанови обжалваното решение, въззивният е съд е приел, че банката-заявител се е позовала на предсрочна изискуемост на кредита, но в заповедното производство не е установила това правнорелевантно обстоятелство - от представените доказателства не може да се направи извод, че кредиторът надлежно е уведомил длъжника за упражненото потестативно право да превърне целия кредит в предсрочно изискуем. Съобразявайки тълкувателните разяснения по т. 18 от ТР № 4/2014 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, окръжният съд е счел, че волеизявлението за предсрочна изискуемост не може да се съдържа в заявлението по чл. 417 ГПК, тъй като препис от него не се връчва на длъжника и той узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение (чл. 418, ал. 5 ГПК). В този смисъл е приел, че към момента на издаване на заповедта за незабавно изпълнение - 06.06.2019 г., това нормативно изискване не е било спазено, поради което банката не е обявила изрично настъпилата предсрочна изискуемост на кредита (уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост има действие само ако това волеизявление бъде доведено до знанието на длъжника, а в случая това не е сторено). За да достигне до този правен извод, въззивната инстанция е изследвала начина на връчване на нотариалната покана до длъжника, с която ищецът твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем - тя е връчена по реда на чл. 47 ГПК (чрез залепване на уведомление на 19.03.2019 г. по постоянния адрес на длъжника в **********), но не се установява нотариусът да е връчил поканата на посочения в договора от 11.12.2015 г. настоящ адрес на длъжника в гр. Стара Загора. Липсват данни по делото той да е бил търсен по месторабота, каквато справка била извършена, което обстоятелство обуславя нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ГПК. Въз основа на така приетите за установени факти въззивният съд е обосновал правното съждение, че преди подаването на заявлението по чл. 417 ГПК ищецът не е упражнил надлежно потестативното право да превърне кредита в предсрочно изискуем, поради което предявеното вземане не е изискуемо. Въззивният съд е приел, че в конкретния казус нотариалната покана, в която се съдържа волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е представена като приложение както към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, така и към исковата молба, но не е връчена на ответника, поради което не може да се приеме, че волеизявлението на банката е достигнало надлежно до 3 длъжника-ответник. Тези съдебни книжа са връчени на особения представител на ответника, чието назначение от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК е с цел да се обезпечи нормалното развитие на съдебното производство по този начин се осигурявала „надлежна насрещна страна, срещу която ищецът да води делото“. Окръжният съд е счел, че особеният представител не е пълномощник, тъй като не е налице договорно правоотношение между него и ответника, поради което с връчването на съдебните книжата по делото не е изпълнено задължението за уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на кредита – получаването им от особения представител не притежава обвързващо длъжника действие. При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи решаващият съд е заключил, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземането не е било изискуемо, поради което предявеният иск за установяване на съществуването му се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С определение № 788/29.03.2024 по т. д. № 1580/2023 г. на ВКС, II т. о. е допуснато на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решението по два материалноправни въпроси: 1. „Произвежда ли материалноправен ефект волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, обективирано в исковата му молба по чл. 430. ал. 1 ТЗ, връчена на особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК?” и 2.

„Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ?

Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?”.

Правен отговор на първия материалноправен въпрос е даден в решение № 86/27.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2118/2019 г., I т. о., ТК, с което е разяснено, че при удостоверено в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост следва да се приеме, че с връчването 4 на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т. е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост (в този смисъл и решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о.; решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о. и др.). С решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о. е прието, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е удостоверено изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Аргументирано е, че, ако не е уговорено друго, банката може да избере начин за връчване на изявлението за предсрочна изискуемост на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД, във вр. с чл. 47, ал. 1 -5 ГПК отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.

Правен отговор на втория материалноправен въпрос е даден по т. 1 от ТР № 8/2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК – „Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК”.

Настоящият съдебен състав възприема изцяло правното разрешение по първия материалноправен въпрос, а тълкувателните разяснения по втория са 5 задължителни за всички правосъдни органи.

По основателността на касационната жалба:

Обжалваното решение е неправилно, тъй като в противоречие с материалния закон (касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК) въззивният съд е приел, че, когато изявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост не е достигнало до длъжника (това писмено изявление не му е връчено надлежно) преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, връчването на назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника на исковата молба, с която е предявен положителният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, не представлява надлежно упражняване на потестативното право с едностранно волеизявление да бъде обявената предсрочната изискуемост на кредита.

Както бе изяснено, връчването на всички книжа по делото на ответника, вкл. когато е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал.