Решение № 1046 от 13.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1046 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000502339 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С рeшeниe № 77/30.05.2024 г. по т.д. № 20231800900088 по описа на Софийски окръжен съд, І първоинстанционен състав ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати на Я. А. Т. и А. С. Ч. по 110 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техН. син М.

Я. А., настъпила при ПТП на ******** г., а исковете са отхвърлени за разликата до пълните им предявени размер от по 150 000 лева. С решението са разпределени и разноските в първоинстанционното производство като в тежест на ответника е възложена и сума в размер от по 13260 лв. – адвокатско възнаграждение на адв. Н. Н. Д. за защита съответно на Я. А. Т. и А. С. Ч..

Решението е обжалвано от Я. А. Т. и А. С. Ч., представлявани от адв. Н.

Д. от ШАК в частта, с която са отхвърлени претенциите над сумата от 110 000 лв. до 150 000 лв. ПървоинстанционН.т съд е упрекнат, че не е изследвал задълбочен и не е оценил в достатъчна степен всички доказани по делото факти от значение за определяне на справедливия размер на обезщетение.

Твърди се, че ищците са загубили изградените с времето любов и емоционална 1 подкрепа от стрА. на детето си. Смятат за необходимо да бъде отчетен и начинът на причинената смърт, тъй като споменът за особената жестокост на събитието ескалира интензитета на търпените болки и страдаН. у ищците, обречени да доживеят живота си в условията на самотност и лишени от очаквА.та грижа от стрА. на детето им. Застъпен е довод, че присъденото обезщетение се явява несправедливо ниско на фона на застрахователната и съдебната практика, без да бъдат обсъдени застрахователните лимити в стрА.та и тяхната актуализация, увеличаващия се инфлационен индекс. Иска се решението да бъде отменено, а исковете – изцяло уваЖ.. Претендират се разноски и възнаграждение за адвокат на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

Срещу решението е постъпила и насрещна въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – ЗД „БУЛ ИНС“ АД, представляван от адв. А. И.. Твърди се, че обезщетение от по 160 000 лв. и присъдено по 110 000 лв. след отчетено доброволно плащане на сумата от по 50 000 лв., не съответства на установените отношеН. между починалия и неговите родители – реалН. интензитет на преживените страдаН.. Твърди се и да се отклонява от съдебната практика по сравними случаи. Съдът е упрекнат, че свидетелските показаН. в тази насока не са съпоставени с други обективни доказателства, подкрепящи тяхната истинност, за да оправдаят присъдената значителна сума.

ПоказаН.та са определени като общи и лишени от информационен потенциал, позволяващ потвърждението им с други доказателства по делото. Без да бъде отчетена възможната им пристрастност е придадена меродавност на оценъчни показаН.. Застъпена е теза, че при определяне размера на обезщетението следва да бъдат отчетени икономическата конюнктура, финансовата стабилност и жизнеН. стандарт в стрА.та към момента на произшествието, социалното и финансовото полоЖ.е на пострадалите с оглед преценка на действително претърпяната вреда, а и обстоятелствата около събитието.

Твърди се, че възприетото обезщетение е непропорцинално на стандартите, изводими от други А.логични случаи. Оспорва се размерът на лимитите да е относим към определяне размера на обезщетението с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от тази на застраховаН. делинквент, но се застъпва довод, че лимитът на отговорност и липсата на промяна в стойността са основен икономически критерий, остА.л неотчетен от първоинстанционН. съд. Поддържа се теза, че липсващата промяна в лимитите 2 на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и съответно в размера на застрахователните премии не оправдава нарастване на обезщетеН.та. При отчитане тежестта на загубата на дете се застъпва теза, че възстановяването й е невъзможно. Приема за съответстващо на справедливостта обезщетение от по 140 000 лв. за всеки от родителите. Иска се решението да бъде отменено над присъдените суми от по 90 000 лв., а исковете в тази им част – да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски в това число и адвокатско възнаграждение пред двете инстанции.

В отговор по насрещната въззивна жалба се застъпва теза за доказаност на вредите, обусловили присъденото обезщетение като се оспорва Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за въведеН. спор с насрещната въззивна жалба според правилата на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатски възнаграждеН..

Жалбите са допустими – предявени са от процесуално легитимирано лице в предвидеН. от закона срок. Внесени са и дължимите държавни такси.

В съдебно заседание въззивниците А. С. Ч. и Я. А. Т. се явяват лично, представлявани от адв. А.. По съществото на спора адв. А. поддържа жалбата.

Намира за доказан особен интензитет на претърпените болки и страдаН. от родителите като се оспорва насрещната въззивна жалба. Застъпва становище, че изслушаното заключение освен А.лиз на събеседването, проведено с ищците, почива и на проведени изследваН.. Намира за доказано от експертизата както продължаващото страдание, така и връзка с влошеното физиологично състояние и на двамата ищци и особено на ищцата. Намира за невъзможно доказването на липсващ диабет преди процесното застрахователно събитие поради отсъствие на съответстващи на това състояние оплакваН. и провеждани изследваН..

Противопоставя се възраЖ.е за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с довод, че размерът не съответства на правната и фактическа сложност на делото във въззивно производство.

Въззивниците-ищци потвърждават, че са договорили процент от присъденото обезщетение като хонорар за кантората, която ги представлява.

Въззивникът – ответник чрез адв. А. И. поддържа насрещната въззишвна жалба като оспорва основната. Навежда довод, че изслушА.та съдебноприхиатрична експертиза във въззивното производство не установява 3 нови и различни хакти от установеното в първоинстанционното производство.

Застъпва теза, че от събраните от първоинстанционН. съд свидетелски показаН. е могло да се установи актуалното психологическо състояние на ищците, което намира за потвърдено и от съдебнопсихиатричната експертиза.

Застъпва теза за голяма степен субективизъм на този вид с аргумет, че отразяват разсъждеН. върху заявеното от самите ищци. Намира с това да се заобилакя закона, превръщайки собствените твърдеН. на ищците в доказателства. Не намира за доказА. връзката между хипертоН.та и захарН. диабет и претърпяната психологическа травма предвид наличието и на други фактори – например наднормено тегло, които предразполагат към такива заболяваН.. Застъпва теза, че вещите лица нямат нужната специализация, за да установят причината за заболяваН.та у ищците. Възразява на претендираното обезщетение с оглед заявеното от ищците, че са договорили възнаграждение за предоставената им защита.

Жалбите са допустими – предявени са от процесуално легитимирани лица в предвидеН. от закона срок . Дължимите държавни такси са внесени.

При служебната проверка не се устаноява порок, засягащ валидността на обжалваН. акт нито неговата допустимост в обжалвА.та част.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън прилоЖ.ето на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указаН. за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). Страните не спорят досежно основанието на претенциите, а именно, че на ******** г. застраховано при ответника лице по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ********, виновно е пречинил пътнотранспортно произшествие, причинило съчетани травми на пътувалия в насрещно движещ лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ДК № ******** М.

Я. А. – син на ищците, довели и до неговата смърт.

ПренесеН.т във въззивното производство спор е ограничен до размера на справедливото обезщетение, което налага А.лиз на доказателствата, 4 обуславящи неговото определяне.

Свидетелят Т. – брат на ищеца, сочи да живее в съседна къща и в общ двор. Ищците живеели заедно със сина им М.. Ищецът и сина му работели заедно – бояджийски работи, картони, гипскартони. Били много сплотено семейство. М. помагал на родителите си. Когато ищците разбрали за катастрофата, на ищцата й стА.ло лошо и паднала. Ищецът започнал да си бие главата в стената. Ищцата само плакала. Ищецът също плакал. Виждал брат си да пуши през нощта, а на ищцата да й става лошо. По няколко пъти на ден ходят на гробища и постоянно говорят за сина си. Когато отивал у тях, ищците само за сина си говорели.

ИзслушА.та комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза установява у двамата ищци преживяна остра реакция на стрес, трансформирА. впоследствие в хронично адаптационно разстройство – протрахирА. реакция на траур (МКБ-10 F43.2), с персистиращи симптоми на дистрес, депресивност, интензивна тревожност, нарушеН. на съня и апетита, социална дезадаптация и изолация, невъзможност за функциониране на обичайното ниво на полагане на труд и на грижа в дома. И към момента на изследването – 23.01.2026 г., ищците са определени за тревожно-депресивни, с изразена посттравматична стресова симптоматика, без да се констатира значително подобрение на емоционалното им състояние – персистират симптоми на повишена тревожност и депресивност, изразени симптоми на дистрес, нарушеН. на съня и апетита, социална дезадаптация и изолация.

Вещите лица определят за необходима на ищците психологична подкрепа, за да подобрят състоянието си, а и да се адаптират към променената ситуация с поетите грижи към своите внуци без ясна прогноза за срокове и степен на възстановяване.

При защита на заключението си в съдебно заседание вещото лице М. разяснява, че обичайната продължителност на най-тежко изразените емоционални промени да е около месец, а общата продължителност на траур да е около година. Това време обичайно е необходимо за преживяване на всички събития по нов начин – без починалия и израбтоване на нов стереотип на живот.

Уточнено е и че стресът сам по себе си не е достатъчен за възникване на диабет, артериална хипертоН. , а и други психосоматични заболяваН., но 5 допринася значително за вложаване. Високото тегло при ищцата също е определено като рисков фактор. В ситуация на хроничен стрес под въздействието на рилийзинг хормони, стимулиращи надбъбречните жлези, повищен кортизол и адреналин, провокират и разстройство на здравето.

Потърсената лекарска помощ в срок, обичаен за проявление на такива реакции мотивира вещите лица да приемат връзка на повишеното кръвно и диабета с преживяН. стрес.

Вещото лице М. изяснява също така, че справянето със страданието много зависи от неговата тежест. Загубата на дете е опредЕ. като противоестествен ход на житейската ситуация, противно на естествените човешки инстинкти.

По делото не се спори, а и доказателствата позволяват извод, че в хода на производството за всеки от ищците ответникът е изплатил в обезщетение сумата от по 50 000 лв.

Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещото лице подпомага изясняването на делото от фактическа стрА. с оглед специалните си знаН.. Спецификата на неимуществените вреди – негативни субективни преживяваН., изисква тяхната идентификация. Свидетелите са в състояние да възпроизведат констатирани от тях външни белези за преживяваН.. Това доказателствено средство обаче не гарантира реална представа за душевното състояние, включително и поради присъщата за силно емоционално страдание самоизолация. Структурираното интервю обезпечав възможност за възстановяване на преживяното, а експертН. опит и за оценка на изходните данни, съответно за адекватН. им А.лиз. Сама по себе си ползващата ищците информация няма доказателствена стойност. ЕкспертН. А.лиз обаче позволява изясняване на възникнал спор между страните. В случая, както отбелязва и адв. И., експертното мнение съответства на свидетелските показаН., определени с въззивната жалба като пристрастни. ПроследеН.т от вещите лица процес на първоначална реакция и адаптация към променената ситуация, ценен и с оглед дадените свидетелски показаН., позволява еднозначен извод както за интензитета на негативните преживяваН., така и за продължителността на това състояние, а и за перспективата за преодоляването му. При тези съобраЖ.я изслушА.та експертиза обезпечава пълнота при изясняването на спора между страните. В процеса не се твърди, а и липсват 6 обективни данни, компрометиращи изведеН. от вещите лица експертен извод, поради което съдът го възприема в очертА.та част.