Решение № 1892 от 12.08.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1892 гр. Бургас, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20242120108245 по описа за 2024 година

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от ”Банка ДСК” АД, гр.София, против Н. А. Д. от гр.Б.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 4772/2024г. на РС Бургас. По него е била издадена такава, както и изпълнителен лист, срещу ответника, за заплащане на сумата 1 500 лв., представляваща главница, дължима по Договор за револвиращ кредит №.......от 29.08.2013г., сключен със “Сосиете Женерал Експресбанк“ АД /вляло се в ”Банка ДСК” АД/, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.07.2024г. до окончателното й изплащане; сумата 2 226.33 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 30.12.2020г. до 27.03. 2024г.; сумата 59.69 лв. – обезщетение за забавено плащане /лихвена надбавка/ за времето от 28.03.2024г. до 09.07.2024г.; сумата 15 лв. – заемни такси, както и за направените по делото разноски. Твърди и че Д. е подал възражение – по реда на чл.414 от ГПК. Предвид това, иска от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че той му дължи горните суми. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете. Излага съображения, че липсват доказателства кредитът да е бил усвоен, евентуално – не в претендирания размер. Възразява за недействителност на процесния договор, на основание чл.22 от ЗПК, тъй като е използван шрифт с размер, по-малък от 12, и не е ясно как е формиран ГПР и как се начислява лихвата. Направил е и възраже-ние за погасяване на задълженията по давност. Моли за отхвърляне на претенциите.

Претен-дира разноски.

1

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против ответника за исковите суми по ч. гр. дело № 4772/2024г. на РС Бургас.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжникът е подал възражение.

Това обуславя и наличието на правен интерес у Банката от водене на предявените установителни искове.

На 29.08.2013г. “Сосиете Женерал Експресбанк“ АД – впоследствие преименувано на “Експресбанк“ АД, чиито универсален правоприемник е ”Банка ДСК” АД, и Н. А. Д., са сключили Договор за револвиращ кредит №......., по силата на който Банка-та е предоставила на ответника под формата на кредитен лимит сумата 1 500 лв. – безсрочно, съгласно чл.5 от същия. На кредитополучателя е била издадена револвираща кредитна карта ”Виза Класик”.

Ответникът се е задължил да погасява предоставения му кредит съгласно Об-щите условия в Част II от Договора – чл.8. В чл.8.1 е предвидено, че размерът на минимална-та погасителна вноска /МПВ/ ще е 5 % от редовната главница в края на отчетния период, но не по-малко от дължимата за същия период лихва, със срок на плащане от 1-во до 15-то чис-ло на месеца, следващ всеки изтекъл отчетен период – чл.8.2. При пълно плащане на задъл-жението от предходния месец, кредитополучателят се освобождава от лихва върху дължима-та сума, усвоена чрез ПОС – чл.8.3. Уговорен е номинален ГЛП от 18 % – чл.9 и наказателна надбавка при просрочие на главницата от 24 % – чл.10.1. ГПР е определен в размер от 27.72 % – чл.12. Посочена е и общата сума, дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключването на договора – 1 696.16 лв. /чл.13 от Индивидуалните уговорки, във вр. и с чл.7, ал.2 от Общите условия/.

Възраженията на ответника за недействителност на Договора за револвиращ кредит, на основание чл.22 от ЗПК, са неоснователни. Същият отговаря на всички изисквания, уредени в разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и чл.12, ал.1, т.7-9, в редакцията им към датата на неговото сключване, а ограничение досежно размера на шрифта – да не е по-малък от 12, тогава не е съществувало. Как е формиран ГПР, пък, подробно е описано в чл.7 от ОУ.

Неоснователни са и възраженията му за липса на доказателства за усвояването на кредита.

Видно от заключението на вещото лице по ССЕ е, че в периода от 16.09.2013г. до 19.09.

2016г. по процесната кредитна карта са усвоени общо 3 386.79 лв. – чрез теглене на банкомат и плащане на ПОС, като тази сума включва и таксите за това. Установява се от същото и че с последното плащане от страна на ответника на 15.09.2016г. са погасени изцяло начислените лихви от 788.69 лв. и 1 886.79 лв. от главницата. След тази дата е останала неизплатена главница в размер – 1 500 лв. Няма усвояване на други суми, нито извършвани плащания. За вре-мето от 30.09.2016г. до 30.04.2020г. “Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е начислило МПВ за главница – 1 180.92 лв. и 526.19 лв. за лихви. В системата на ”Банка ДСК” АД е отразено, че ползването на кредитната карта е преустановено на 10.06.2020г., а дължимата 2 към тази да-та главница е 1 500 лв. Отразено е и че договорната лихва за периода 30.12.2020г. – 27.03. 2024г., когато кредитът е бил обявен на Д. за предсрочно изискуем от Банката, е в общ размер от 2 226.33 лв. Вещото лице е констатирало, че същата е формирана от сумите: 526.19 лв. – възнаградителна лихва, начислена от “Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за периода от 30.09.2016г. до 30.04.2020г. по МПВ, 629.89 лв. – наказателна лихва по месечните вноски за същия период, 29.25 лв. – начислена от ”Банка ДСК” АД на 11.06.2020г. и 1 041 лв. при ГЛП от 18 % върху цялата главница от 1 500 лв. за периода 10.06.2020г. – 28.03.2024г., начислена на последната дата. Начислени от Банката са и обезщетение за забава в размер на 59.69 лв. за периода от 28.03. до 09.07.2024г., както и 15 лв. – заемни такси.

Тъй като в настоящото производство по реда на чл.422, ал.1 от ГПК размерът на задълженията на ответника по процесния договор за револвиращ кредит следва да бъде установен към датата на подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, а именно: 11.07.2024г., извършените в хода на образуваното изпълнително дело плаща-ния по дълга са ирелевантни. Заключението на вещото лице, в съответната му част, не следва да бъде обсъждано.

При негова доказателствена тежест, Д. не е ангажирал доказателства, а и не твър-ди, към горната дата да е заплатил на ”Банка ДСК” АД дължимата главница от 1 500 лв., как-то и договорната и мораторната лихви, и претендираните заемни такси.

Възражението му за погасяване на вземанията на Банката за тях по давност обаче е частично основателно.

Както беше казано, заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е депозирано в съда на 11.07.2024г. Следователно, задълженията за заплащане на МПВ с нас-тъпил падеж повече от пет години преди тази дата /до 11.07.2019г./ за главницата и от три го-дини /до 11.07.2021г./ – за договорната лихва, са погасени по давност.

Видно от заключението на вещото лице по ССЕ е, че дължимата главница по вноските с падежи от 11.07.2019г. до 30.04.2020г. е 150.53 лв. Към нея следва да се добави и сумата от 319.08 лв. /1 500 лв. - 1 180.92 лв. по МПВ за периода 30.09.2016г. – 30.04.2020г./, или общо – 469.61 лв. В този размер претенцията за главницата е основателна и следва да се уважи, а за разликата над него до 1 500 лв. – да се отхвърли, поради погасяване на вземането по давност.

Тъй като по делото няма данни какъв е размерът на дължимата договорна лихва по минималните погасителни вноски за времето от 11.07.2021г. до 27.03.2024г., то същата следва да се определи по реда на чл.162 от ГПК. Изчислена с онлайн калкулатор като 18 % от цялата главница 469.61 лв., тя е 232.46 лв. И към двете дати, обаче, не всички МПВ са били с настъ-пил падеж, което е наложило обявяването на кредита за предсрочно изискуем на 28.03.2024г. По тази причина, посочената сума, според настоящия съдебен състав, следва да бъде намале-на наполовина. Установителният иск за договорната лихва е основателен до размер от 116.23 лв. За разликата до 2 226.33 лв. претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна, а за периода от 30.12.2020г. до 10.07.2021г. и поради погасяване на вземането по давност.

3

За пълнота следва да се посочи и че клаузата от Договора, досежно наказателната лихва от 24 %, е недействителна. Същата е нищожна, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие на закона, а именно – на разпоредбата на чл.33, ал.2, вр. с ал.1 от ЗПК, според коя-то, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита кредиторът има пра-во само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението не може да надвишава законната лихва.

В исковата молба ”Банка ДСК” АД не е посочила нито на какво основание претендира таксата от 15 лв., нито за какъв период е начислена. Дължимост на същата не се установява и от ССЕ по делото. Искът за нея е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

Върху главницата се дължи законната лихва, считано от 11.07.2024г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за времето от обявяването на кредита за предсрочно изискуем на 28.03.2024г. до 09.07.2024г., изчислена с онлайн калкулатор – 18.69 лв. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 59.69 лв. искът по чл.422, ал.1 от ГПК, като неоснователен, следва да се отхвърли.

На ищеца следва да се присъдят направените в заповедното и настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а именно – общо 24.18 лв. за ДТ и 143.14 лв. за възнаграждения на вещите лица по СТЕ и ССЕ, както и юрисконсултски възнагражде-ния в общ размер от 23.86 лв.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно: 672.76 лв. платено адвокатско възнаграждение, което с оглед цената на исковете, фактическата и правна сложност на делото и извършената от пълномощника на Д. процесуална дейност, не е прекомерно, респектив-но – възражението по чл.78, ал.5 от ГПК на другата страна е неоснователно.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. А. Д., с ЕГН: **********, от гр.Б, ж.к.”М.р”, бл., вх., ет, ап. че същият дължи на ”Банка ДСК” АД, ЕИК: 121830616, седалище и адрес на управление: гр.С, район О, ул.“М” № 19, сумата 469.61 лв. – главница по Договор за лвиращ кредит № ..../29.08.2013г., сключен със “Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, впоследствие преиме-нувано на “Експресбанк“ АД, чиито универсален правоприемник е банката-ищец, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.07.2024г. до окончателното й изплащане; сумата 116.23 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 11.07.2021г. до 27.03.2024г., и сумата 18.69 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 28.03.2024г. – 09.07.2024г., за които са издадени Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист по ч. гр. дело № 4772/2024г. на РС Бургас, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, както следва: за разликата до 4 пълния предявен размер от 1 500 лв. за главницата, формирана от не-платените минимални погасителни вноски за времето от 30.09.2016г. до 11.07.2019г., поради погасяване на вземането по давност; за разликата до пълния предявен размер от 2 226.33 лв. за договорната /възнаградителна/ лихва – като неоснователен, а за периода от 30.12.2020г. до 10.07.2021г. и поради погасяване на вземането по давност, и за разликата до пълния предявен размер от 59.69 лв. за мораторната лихва, както и по отношение на сумата от 15 лв. – заемни такси, като неоснователни.

ОСЪЖДА Н. А. Д. да заплати на ”Банка ДСК” АД направените в за-поведното и в настоящото производства разноски – общо 167.32 лв., както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 23.86 лв.

ОСЪЖДА ”Банка ДСК” АД да заплати на Н. А. Д. сумата 672.76 лв. деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас – в двуседмичен срок от връчването му на страните.