Акт от 08.04.2021, Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60 гр.Габрово, 8.04.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ

ДАНИЕЛА ГИШИНА при секретаря Мариела

Караджова, в присъствието на прокурора Милчо Генжов като разгледа докладваното от съдия Рачев к.н.а.д. № 29 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С

Решение № 260000 от 4.01.2021 година на Районен съд –

Севлиево, постановено по АНД № 321 по описа за 2020 година, е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № **********/30.07.2020г. на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Велико Търново, с което на К.Ж.Я. с ЕГН ********** ***, за нарушение по чл. 85 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, на основание същия законов текст е наложена глоба в размер 1.000.- лева.

Срещу така посоченото решение е постъпила касационна жалба, депозирана в законния срок от наказаното лице. Иска се отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление изцяло. В наказателното постановление липсвало описание на нарушението. Вмененото нарушение не било безспорно доказано. Липсвали доводи за определяне на наказание в максимален размер. Излагат се доводи, че деянието би могло да се квалифицира като маловажен случай. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г.Н., който излага съображения в подкрепа на касационната жалба. Иска отмяна на наказателното постановление, алтернативно пледира изменението му, като бъде определен размер на санкцията равен на минималния такъв. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна Регионална дирекция по горите – Велико Търново не се представлява.

Постъпило писмено становище от надлежно упълномощен юрисконсулт, в което се оспорва жалбата. Моли оставяне в сила на решението на Районен съд – Севлиево. Търсят се разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата.

Решението на районния съд следвало да бъде оставено в сила. Алтернативно изразява съгласие със становището, че санкцията е завишена и че същата би могла да бъде коригирана.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна предвид следните съображения:

Изложената в решението и приета за установена от районния съд фактическа обстановка изцяло се възприема от настоящия състав.

Районният съд е провел съдебно дирене, което е довело до несъмнения и правилен извод на съда – че наказаното лице е осъществило вмененото му административно нарушение. Всички събрани по делото доказателства, включително и тези от приложеното досъдебно производство сочат, че административното обвинение е безспорно доказано. Не е налице твърдяното в касационната жалба несъответствие на наказателното постановление с изискванията на ЗАНН, изразяващо се в липса на описание на деянието. В обстоятелствената част на постановлението по кристално ясен начин е описано укоримото и наказуемо поведение на Я.. Същото е правилно квалифицирано като нарушение на чл. 85 от ЗЛОД и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дееца.

Въпреки изложеното, обосноваващо правилността на извода на Районен съд – Севлиево, че е налице извършено административно нарушение от касационния жалбоподател и че това нарушение следва да бъде санкционирано, решението следва да бъде отменено, а наказателното постановление изменено по следните съображения.

Касационната жалба е основателна в частта й, отнасяща се до размера на наложеното наказание. В случая наказателното постановление е незаконосъобразно в частта му, с която е определен размер на глобата над минималния предвиден от чл.85 от ЗЛОД размер. Практиката на Административен съд – Габрово е постоянна и безпротиворечива в този смисъл. Както не веднъж съдът е имал възможност да се произнесе, във всички случаи когато санкционния орган налага наказание, различно от предвидения в закона минимум, той е длъжен да изложи мотиви, от които да стане ясно защо при индивидуализацията на конкретното наказание е определил точно този размер. Неизлагането на мотиви, обосноваващи определения с наказателното постановление размер на наказанието различен от минималния, опорочава санкционния акт, което налага неговото изменение и определяне на санкция в размер равен на законовия минимум. Като е приел, че не е налице нарушение при постановяване на обжалваното НП в тази му част, районният съд е постановил порочен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а наказателното постановление - изменено. Определената глоба следва да бъде намалена до законоустановения минимум – 200,- лева.

За яснота на изложението и с оглед конкретиката на настоящия случай, настоящия състав изцяло споделя изложеното от представителя на ответната РДГ в представения от него отговор на касационната жалба, в частта на този отговор обсъждаща размера на наложеното наказание.

Всички изложени мотиви в отговора сочат, че определеното с наказателното постановление наказание е екзактно на извършеното деяние. Но тези съображения не могат заместят и да изпълнят задължението на санкционния орган да мотивира размера на налаганата санкция. Тези съображения следваше да намерят място в санкционния акт. Изложените в наказателното постановление съображения относно липсата на маловажност на случая се отнасят само и единствено до невъзможността да бъде приложен чл.28 от ЗАНН – „санкционираното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност…“, но липсват мотиви че разкрива по-висока степен на такава опасност.

При този резултат по делото сторените от страните разноски за двете съдебни инстанции следва да бъдат присъдени пропорционално на намаления/потвърдения размер на наложената санкция - 80 % в полза на касатора и 20 % в полза на РДГ. На жалбоподател следва да бъдат присъдени 480.- лева, явяващи се 80 % от общо 600,- лева /по двата договора за правна помощ/, а на ответника следва да бъдат присъдени 48,- лева, явяващи се 20 % от общо 240,- лева юрисконсултски възнаграждения за двете инстанции. След прихващане РДГ – Велико Търново следва бъде осъдена да заплати на касатора 432,- лева.

Водим от горното и на основание чл.

221, ал. 2, от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ

Решение № 260000 от 4.01.2021 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 321 по описа за 2020 година.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №

**********/30.07.2020г. на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Велико Търново, с което на К.Ж.Я. с ЕГН ********** ***, за нарушение по чл. 85 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, на основание същия законов текст е наложена глоба в размер 1.000.-

/хиляда/ лева, като намалява размера на наложеното наказание глоба на 200.- /двеста/ лева.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново, ул.

България № 23 да заплати на К.Ж.Я. с ЕГН ********** *** сумата 432,- /четиристотин тридесет и два/ лева, разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.