Решение № 1042 от 09.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1042 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330110447 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от „Първа инвестиционна банка“ срещу Д. Г.

К.. Твърди се, че между страните бил сключен договор от 28.09.2021 г. за банков кредит за сумата от 16400 лв. Същият бил изцяло усвоен, но от 20.08.2023 г. длъжникът изпаднал в забава, като не платил 8 вноски по главница и 2 вноски по договорна лихва. На 08.04.2024 г. настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита съгласно т. 10.1 от ОУ на банката поради просрочие за повече от 5 работни дни. Длъжникът получил поканата във връзка с предсрочната изискуемост на 03.11.2023 г. Било подадено заявление по чл. 417 ГПК, като същото било частично отхвърлено и в тази част ищецът предявява настоящите осъдителни искове, а именно да бъде осъдена ответницата да заплати договорна лихва в размер на 139,29 лв. за период 20.02.2024 – 07.04.2024 г., а в случай на евентуалност моли да бъде присъдена законната лихва в размер на 693.70 лв. върху предсрочно изискуемата главница в размер на 12359.66 лв., начислена за периода 11.11.2023 – 07.04.2024 г.; на следващо място непогасена наказателна лихва в размер на 11,86 лв. съгласно т. 14 от договора за кредит за периода 20.08.2023 – 07.04.2024 г. Моли за присъждане на разноските по частното дело и по настоящото производство, като уточнява, че наказателната лихва е начислена върху главницата и е в размер на законната лихва.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът чрез назначения особен представител счита иска за недопустим, а в условията на евентуалност за неоснователен. Съгласява се с доводите на заповедния съд, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на волеизявление от кредитора, а именно от 03.11.2023 г., като след настъпването й възнаградителна лихва не се дължи. Ето защо счита, че това искане е 1 основано вероятно на неравноправна клауза. Относно наказателната лихва твърди заповедният съд да е приел, че при просрочие се начислява лихва в размер на договорната, и надбавка в размер на законната. Счита, че тази клауза нарушава забраната на чл. 33 ЗПК и попада в хипотезата на чл. 143, т. 5 ЗЗП.

Особеният представител счита още, че не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като уведомлението на длъжника не е извършено редовно съгласно условията на договора. Оспорва редовното връчване чрез работодателя, като счита, че то не може да се извърши с всеки служител на работодателя, а само чрез него представител. Също не било посочено на кой адрес точно е било връчено чрез работодателя. Подчертава, че съгласно договора за кредит, кореспонденцията между страните следвало да се води на посочените в тази точка адреси в писмена форма, с препоръчано писмо или телеграма, като длъжникът не е давал съгласие да получава съобщения чрез свои колеги, нито има данни до нея да е изпращано писмо по пощата на посочения адрес. На разписката от 03.11.2023 г. било посочено, че К. е търсена на посочените дни, но не и на кой адрес, нито в какъв час. Не било минал и един месец, през който лицето да не било намерено на адрес. Не било посочено да е залепено уведомление за посещение на служителя на ЧСИ.

Счита, че съгласно практиката на ВКС редовността на връчването следва да се прецени с оглед уговорките на договора. Въз основа на изложеното моли да се отхвърлят исковете.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, вр. с чл.92 ЗЗД, за основателността на които следва да се установи настъпването на следните юридически факти: сключването на договора за кредит, усвояването на заетата сума, наличието на предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост, настъпването на предсрочната изискуемост на сочената от ищеца дата, длъжникът да е бил редовно уведомен за предсрочната изискуемост, наличието в договора на действителни уговорки в писмен вид за възнаградителна и наказателна лихва, договорното правоотношение да е действително.

Установява се от представения договор и от заключението на ССЕ, че между страните бил сключен процесният договор за банков кредит, като била усвоена сумата за главница. Ищецът обаче не доказа да е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, за което е необходимо до длъжника да е отправено надлежно изявление и то да е достигнало до длъжника или да се приеме за редовно връчено. В т.19 от договора е уговорено, че кореспонденцията между страните се води писмено на изрично посочени адреси – за ответницата – ***. Уговорено е още, че всяко изпратено съобщение на този адрес с препоръчано писмо или телеграма, ще се счита получено на датата, отбелязана от пощенската служба или доставчика, че съобщението е било доставено на адреса, независимо дали е било фактически получено.

2

За изпълнение на тези уговорки по делото е представено писмено предизвестие за предсрочна изискуемост, разписка за връчване и справка за адреси и за актуални трудови договори на ответницата към момента на връчване. В справката за трудови договори е посочен работодател „Хроника – 3“ ООД, като е напечатан един адрес, а с молив са дописани още два адреса.

В самата разписка има две удостоверявания. На първо място е отбелязано, че уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на 03.11.2023г. на Д.К. – „организатор производство“, но не е посочено къде е станало това връчване, дали е чрез работодателя на длъжника и на кой от изписаните в справката три адреса.

На следващо място, в разписката е удостоверено следното: „Търсих адресата на 09.10.2023г., на 21.10.2023г. и на 30.10.2023г., но без успех. При направена справка в МРРБ не се установи друг адрес, на който да се връчи. От направена справка в НАП се установи работодател.“ От това удостоверяване не става ясно на кой адрес е търсен длъжникът три пъти – дали на адреса, посочен в договора на ул. ***, дали на адрес на работодателя или на друг адрес. Не се доказва, следователно, изискването в договора, съобщението да е доставено до адреса, посочен в договора, тъй като не е удостоверено изобщо на кой адреса са правени опити да се намери длъжника, нито на кой адрес в крайна сметка е осъществено връчване. Не са спазени също изискванията за връчване чрез ЧСИ, в който случай е приложим чл.47 ГПК – длъжникът не е търсен в продължение на повече от един месец, нито е залепено уведомление.

Не е удостоверено и къде заема длъжността си получателя на съобщението.

Поради неспазване изискванията за връчване, уговорени в договора, нито алтернативно, изискванията на чл.47 ГПК, уведомлението за предсрочна изискуемост не се доказва да е достигнало до адреса на длъжника, следователно, не му е връчено и не е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията по договора. Въпреки това, се претендира договорна лихва в размер на 139,29 лв. за период 20.02.2024 – 07.04.2024 г., която заключението на ССЕ установява да се дължи именно за този период. Установява се от погасителния план, че вноските в този период са с настъпил падеж. Липсват основания за недействителност на договора след служебната му проверка. Ето защо дължимата за посочения период договорна лихва е изискуема, въпреки липсата на предсрочна изискуемост по договора, на основание настъпване падежа на съответните вноски. Следователно, искът подлежи на уважаване по отношение на договорната лихва и не следва да се разглежда евентуалният иск за законна лихва в размер на 693.70 лв. върху предсрочно изискуемата главница в размер на 12359.66 лв., начислена за периода 11.11.2023 – 07.04.2024 г.;

По отношение иска за наказателна лихва, която се твърди да е в размер на законната лихва, искът е неоснователен. На първо място, от клаузата на т.14 от Договора се установява, че тази лихва за забава не е в размер само на законната лихва, а се определя като сбор от договорната лихва и законната лихва. Това се установява и от заключението на ССЕ, според което лихвата за просрочие по т.14 от договора е в размер на 20,40%, а за процесния период е 3 начислена в общ размер на 188,94 лв. (от които процесните 11,86 лв. неплатен остатък), докато размерът на законната лихва за същия период е 71,96 лв.

Всичко изложено води до извода, че вземането за наказателна лихва по т.14 от Договора противоречи на нормата на чл.33, ал.2 от ЗПК, според която при забава обезщетението не може да надвишава законната лихва. В случая т.14 от договора определя по-голям размер на обезщетението за забава, поради което е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Ето защо претенцията, основана на т.14 от договора, подлежи изцяло на отхвърляне.

При този изход от спора в полза на ищеца ще се присъдят разноски по съразмерност, както следва: 50 лв./25,56 евро за държавна такса, 691,15 лв./353,38 евро за особен представител и експертиза и 184,31 лв./94,23 евро за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът не е сторил разноски.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. Г. К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да плати на „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление град София, бул. ”Цариградско шосе” № 111П, по предявения от банката иск с правно основание чл.240, ал.2 от ЗЗД, сумата от 71,22 евро/139,29 лв. – договорна възнаградителна лихва за период 20.02.2024г. – 07.04.2024 г., дължима по сключения между страните Договор № *** /28.09.2021 г. за банков кредит.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.92, вр. с чл.86 ЗЗД за осъждането на Д. Г. К., с ЕГН: **********, да плати на „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК 831094393, сумата от 6,06 евро/11,86 лв. – непогасен остатък от наказателна лихва за забава за периода 20.08.2023г. – 07.04.2024 г., дължима на основание т. 14 от сключения между страните Договор № *** /28.09.2021 г. за банков кредит.

ОСЪЖДА Д. Г. К., с ЕГН: **********, да плати на „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК 831094393, разноските по делото, както следва: 25,56 евро за държавна такса, 94,23 евро за юрисконсултско възнаграждение и 353,38 евро – разноски за експертиза и особен представител.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4