Решение № 59 от 13.06.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. В.Т., 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Радка Цариградска Търговско дело № 20224100900145 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Национална агенция по приходите гр. София, излага, че е кредитор на "Научноизследователски институт по управление на регионални проекти" ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 117548387, с включено в списъка на приетите вземания вземане, чието възражение по смисъла на чл. 690, ал. 1 ГПК срещу вземанията на ответниците Г. С.

И., В. Х. Д. и П. Т. Д. е било оставено без уважение от съда.

С подадената по реда на чл. 365 ГПК искова молба, ищецът оспорва съществуването на приетите от Съда по несъстоятелността вземания към длъжника "Научно-изследователски институт по управление на регионални проекти" ЕООД (в несъстоятелност), предявени на 27.07.2021г. с предмет трудови възнаграждения и лихви върху тях както следва: на кредитора Г. С. И. в размер на 7 259,40лв. – главници, възникнали за периода 20.07.2016г. – 20.02.2017г., както и начислените върху тях лихви в размер на 3 192,13лв.; вземанията на същия кредитор – главници, дължими по трудовия договор за периода от 21.02.2017г. до 31.05.2018г. и лихвите върху посочените главници, съгласно заключение на СИЕ; вземания на кредитора В. Х. Д. в общ размер на 3 169,21лв.; вземания на кредитора П. Т. Д., както следва: в размер на 492,54лв. – главници, възникнали за периода 20.07.2016г. – 20.02.2017г., както и начислените върху тях лихви в размер на 216,57лв.; вземанията на същия кредитор – главници, дължими по трудовия договор за периода от 21.02.2017г. до 31.05.2018г. и лихвите върху посочените главници, съгласно заключението на СИЕ. Счита, че е изтекла погасителна давност в полза на длъжника в несъстоятелност по посочените вземанията, които представляват трудови възнаграждения, съответно за тях е приложима тригодишната погасителна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД и същата е изтекла по отношение на тези вземания преди предявяването им пред съда по несъстоятелността на 27.07.2012г., като ответниците не са се възползвали от възможността да ги предявят по-рано и на основание чл.688, ал.3 от ТЗ да прекъснат давността. Излага аргументи за нетипичната си процесуална легитимация по иска и възможността да предяви всички възражения на длъжника в несъстоятелност спрямо ответниците. Позовава се на отхвърленото му възражение срещу същите вземания от съда по несъстоятелността.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде прието за установено, че "Научно-изследователски институт по управление на регионални проекти" ЕООД (в несъстоятелност), не дължи на Г. С. И. сумата от 7 259,40лв. – главници, възникнали за периода 20.07.2016г. – 20.02.2017г., както и начислените върху тях лихви в размер на 3 1

192,13лв.; вземанията на същия кредитор – главници, дължими по трудов договор за периода от 21.02.2017г. до 31.05.2018г. и лихвите върху посочените главници; че не дължи на В. Х. Д. сумата от 3 169,21лв. и на П. Т. Д. сумата от 492,54лв. – главници, възникнали за периода 20.07.2016г. – 20.02.2017г., както и начислените върху тях лихви в размер на 216,57лв., както и вземанията на същия кредитор – главници, дължими по трудовия договор за периода от 21.02.2017г. до 31.05.2018г. и лихвите върху посочените главници.

Ответниците В. Х. Д. и П. Т. Д. не заемат становище по иска в срока за писмен отговор, не се явяват в открито с.з.

Ответникът Г. С. И. в законовия срок по чл. 367 ГПК, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявения по отношение на него иск като недопустим и с аргументи по същество. Излага, че погасителната давност се прилага единствено по възражение на длъжника и други лица /освен длъжника/ не могат да се позовават на погасителната давност и същата, на която се позовава във възражението си кредитора НАП, не може да намери приложение в конкретния случай. Твърди, че не е налице бездействие на кредитор, тъй като съгласно чл.687 ал.2 ТЗ вземането на работниците и служителите трябва да се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания. Счита, че оспорените вземания са „нови“ такива, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност с решение от 20.02.2017г. и за тях няма срок за предявяване, а самите вземания не са оспорени, приети са от синдика и не са прекратени трудовите договори с титулярите на тези вземания.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от назначения на дружеството особен представител адв. К. И., в който се възразява по допустимостта и основателността на исковете с аргумент, че липсва активна легитимация за предявяването им и позоваване на погасителна давност от лице, различно от длъжника.

В с.з. синдика на дружеството заема становище за допустимост и основателност на молбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на производството са предявени по реда на чл. 694, ал. 3 ТЗ искове за установяване несъществуването на вземания, които кредиторът НАП твърди, че са възникнали към длъжника "Научно-изследователски институт по управление на регионални проекти" ЕООД (в несъстоятелност) по силата на трудови правоотношения между дружеството в несъстоятелност като работодател и ответниците Г. С. И., В. Х. Д. и П. Т. Д., предявени в производството по несъстоятелност на същото дружество, включени са от синдика в изготвения от него допълнителен списък на приети вземания, срещу който кредиторът НАП е подал възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ГПК, което е оставено без уважение от Съда по несъстоятелността с определение, постановено по чл. 692, ал. 4 ГПК.

Абсолютни процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на специалния отрицателен установителен иск, предвиден в чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ са: 1) ищецът да има качеството на кредитор на несъстоятелността - същият трябва да е включен със свое вземане към несъстоятелния длъжник в списъка на приетите вземания, одобрен от съда по несъстоятелността с определението, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ; 2) кредиторът, който претендира да има вземане към длъжника, което ищецът оспорва, да е предявил вземането си пред синдика по реда и в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ; 3) синдикът да е включил това вземане в списъка на приетите вземания; 4) кредиторът-ищец да е депозирал в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение срещу приемане на вземането на другия кредитор, което последният счита, че има към длъжника; 5) да е налице произнасяне от съда по несъстоятелността по направеното възражение с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което то да е оставено без уважение; 5) установителният иск да е предявен в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ.

От представените по делото доказателства и от извършената служебна справка за актовете, обявени в търговския регистър по партидата на дружеството в несъстоятелност се установява следното:

С решение №314 от 20.07.2016г. по т.д. № 56/2016г. по описа на ВТОС е обявена неплатежоспособността на „Н.“ ЕООД, гр. В.Т. с начална дата на неплатежоспособността 01.07.2015г. и е открито производство по несъстоятелност. С Решение от 20.02.2017 г.

2 дружеството е обявено в несъстоятелност. Ищецът НАП е кредитор, чиито вземания не се спори, че са включени от синдика в списъка на приетите вземания и има качеството кредитор на несъстоятелността, съответно е легитимиран да предяви пред съда специалния отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ.

В първоначалния списък на приетите от синдика вземания, предявени в сроковете по чл. 685 от ТЗ са включени и вземания на ответника Г. С. И., предявени от него с молби от 19.08.2016г. и 22.08.2016г., произтичащи от договори за заем и консултации и по които след възражения, са предявени и разгледани и искове с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, производството приключило с влязло в сила решение на ВТАС. В молбите не фигурират предявени вземания, произтичащи от трудови провоотношения. Едва с молба вх. № 1002228/27.07.2021г. на ВТОС, вписана по партидата на ТД на същия ден, ответникът Г. С.

И. е предявил нови свои вземания, а именно такива по чл.688, ал.3 от ТЗ - трудово възнаграждение въз основа на непрекратен трудов договор №8/09.01.2015г. и допълнителни споразумения към него, както следва: сумата от 7 259,40лв. – главници, възникнали за периода 20.07.2016г. – 20.02.2017г. и лихва в размер на 3 192,13лв., както и суми дължими по трудовия договор за периода 21.02.2017г.-31.05.2018г. в размер на 54 175,86лв. и лихва върху тях от 8 891,32лв. Първите суми се сочат да са дължими по чл.723, т.3 от ТЗ като трудово възнаграждение преди прекратяване дейността на предприятието/обявяване на несъстоятелността. Към искането са приложени трудовия договор, справки за подадените уведомление към НАП, данни от счетоводството на „Н.“ ЕООД, гр. В.Т. за начислените за процесните периоди трудово възнаграждения и отчисления към НОИ.

Аналогично и останалите двама кредитори с оспорени вземания - В. Х. Д. и П. Т. Д., са предявили в първоначалния срок след откриване на производството по несъстоятелност други свои вземания, и едва с молби от 27.07.2021г. са заявили процесните вземания като такива по трудови правоотношения, както следва: за В. Х. Д. сумата от 945,12лв. главница за периода 20.07.2016г. – 20.02.2017г. и лихва от 415,60лв. на основание чл.723, т.3 от ТЗ и на основание чл.688, т.3 от ТЗ вземания по трудов договор за периода 21.02.2017г. 31.05.2018г. в размер на 1337, 52лв. и лихва върху тази сума от 470,97лв.; за П. Т. Д. сумата от 492,54лв. – главници, възникнали за периода 20.07.2016г. – 20.02.2017г. по чл.723, т.3 от ТЗ, както и начислените върху тях лихви в размер на 216,57лв., както и главници, дължими по трудовия договор за периода 21.02.2017г. -30.06.2021г. в размер на 30 559,06 лв. и лихвите върху посочените главници в размер на 3590,47 лв.

Посочените вземания са приети от синдика съгласно Списък допълнителен №3 на приетите, предявени по реда на чл.688, ал.3 от ТЗ вземания на кредиторите на Н.“ ЕООД, гр. В.Т..

Кредиторът НАП е депозирал възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ и оспорил като погасени по давност изцяло описаните вземания на В. Х. Д. и вземанията на Г. С. И. и П. Т. Д. за периода до 31.05.2018г.

С определение 257/25.11.2022 г. на съда по несъстоятелността, постановено по реда на чл.

692, ал. 4 ТЗ - по т.д. № 56/2016 г. по описа на ВТОС, е отхвърлено възражението по чл. 690 от ТЗ, вх. номер 10001059/17.06.2022 г. на НАП относно включване на оспорените вземания. Обявено е в ТР на 28.11.2022г.

Исковата молба е предявена на 12.12.2022 г. (постъпила по пощата с п.кл. от тази дата) и е предявена в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 от ТЗ, с оглед обявяването в ТР на определението на съда по несъстоятелността.

По отношение размера на вземанията, съдът е приел за безспорно съгласно становищата на страните, че същите са били правилно начислявани в счетоводството на дружеството и размерите им по периоди са тези, закрепени в приетото от съда по несъстоятелността заключение на СИЕ, а именно: вземанията на кредитора Г. С. И. за нетно трудово възнаграждение за периода от 21.02.2017г. до 31.05.2018г. са в размер на 13 963,10лв. и за законна лихва върху него до 30.06.2021г. в размер на 5 091,79лв.; Вземанията на кредитора П. Т. Д. за нетно трудово възнаграждение за периода от 21.02.2017г. до 31.05.2018г. са в размер на 2065,73лв. и за законна лихва върху него до 30.06.2021г. са в размер на 752,72лв.

С оглед на изложеното, следва да се заключи, че по делото се доказа наличието на всички предпоставки за допустимост на предявените по реда на чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ отрицателни установителни искове, поради което същите са допустими и Съдът следва да се произнесе по 3 тяхната основателност.

Ответниците - кредитори с оспорени вземания следваше да докажат възникването в тяхна полза на вземанията по ТПО, така както са предявени в производството по несъстоятелност.