Разпореждане № 6393 от 08.10.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6393 гр. Благоевград, 08.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210102718 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадено от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. С***, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. М. Н. с ЕГН: ********** от гр. Р***, за сумата от 324,62 евро - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 30.09.2026г. до окончателното й погасяване, дължима по Договор за потребителски кредит № 3233522 от 14.08.2025г., сключен от длъжника с „Кредисимо“ ЕАД.

Претендират се и разноски за държавна такса /10,86 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /25,56 евро/.

Съгласно посоченото в договора за потребителски кредит № 3233522 от 14.08.2025г., размерът на отпуснатия кредит е 600 лв. /306,78 евро/. Към него е отпусната допълнителна сума от 34,90 лв. /17,84 евро/ за застрахователна премия, включена в главницата, възлизаща в общ размер на 634,90 лв. /324,62 евро/. Общата стойност за връщане по кредита заедно с възнаградителната лихва е 727,05 лв. /371,73 евро/.

Въз основа на така посоченото от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че заявлението, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. М. Н. следва да бъде отхвърлено частично по следните съображения:

Претенциите на заявителя черпят основанието си от договор за потребителски кредит № 3233522 от 14.08.2025г., сключен с кредитополучателя Г. М. Н.. С оглед основанието за възникване и съдържанието на правоотношението по процесния договор, длъжникът в заповедното производство има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Поради това на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК в настоящото производство съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит /какъвто е настоящият/, както и като цяло за неговата действителност.

В този смисъл е и Решение по дело С-170/2021 на СЕС, в което се прие, 1 че член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - предвид обстоятелството, че длъжникът - потребител не участва в производството до издаването на тази заповед, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава предявеното вземане.

Процесният договор за кредит е недействителен, съгл. чл. 22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10, т.11 ЗПК /липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР - кои компоненти са включени в него и как се формира същият от 59,34 %; ГПР не съответства на действителния, тъй като още при самото му сключване, е предвидено сумата по уговорена застраховка да се плаща разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски като част от главницата, при което се постига единствено скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване за кредитора. Реално се заобикаля ограничението на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а посоченият в договора не е действителният, т.к. при определянето му, застраховката като разход по кредита, съгл. §1, т.1 ДР ЗПК, не е била взета предвид, което е нарушение на ЗПК, в разрез с изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя - чл. 143 ЗЗП.

Застрахователната премия никога не е била на разположение на длъжника, поради което не следва да се включва в размера на главницата.

Всички тези обстоятелства водят до извод, че застрахователната премия представлява разход по кредита и е следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР, а не да се третира като част от общата стойност на кредита.

Действително, в чл. 4, ал.2 от договора е регламентирана възможност кредитополучателят да се възползва, при желание от негова страна, от застраховка чрез посредничеството на кредитора, която не е условие за сключване на договора. Клаузата е обща и в нея не се съдържат никакви конкретни данни нито за вида на застраховката, нито за дължимите застрахователни премии. Тя е част от предварително подготвени от банката документи, върху които кредитополучателят няма действителна възможност да влияе и не държи сметка за конкретното договаряне между страните и параметрите, при които реално се предоставя сума.

С Решение от 21.04.2024 г. по дело С-714/2022 на СЕС се даде задължително тълкуване във връзка с допълнителни плащания по договорите за кредит и включването им в ГПР. Според него - член 10, § 2, буква ж/ и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В мотивите на решението е посочено, че предвид 2 същественото значение, което посочването на ГПР в такъв договор има за потребителя, националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски.

Предвид недействителността на договора за потребителски кредит и на основание чл. 23 от ЗПК, кредитополучателят дължи връщане на непогасената чиста стойност на кредита ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Предоставеният кредит по договора е 600 лв. с еврова равностойност от 306,78 евро. Съдът съобрази, че по договора няма извършени плащания от длъжника, поради което претенцията за главница е основателна до размера на чистата стойност на кредита от 306,78 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноски по съразмерност (съобразно уважената част на заявлението) за 10,26 евро - държавна такса и за 24,16 евро – юрк. възнаграждение.

Заявлението следва да бъде отхвърлено в останалата част, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 17,84 евро, представляваща разликата над присъдената главница от 306,78 евро до пълния претендиран размер от 324,62 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда - 30.09.2026г. до окончателното й погасяване и за разноски НАД уважения размер от общо 34,42 евро ДО претендирания размер от 36,42 евро.

На заявителя следва да се укаже, че на основание чл.415, ал.3 вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск за вземането си, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок, страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.410 и чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. С*** срещу длъжника Г. М. Н. с ЕГН: ********** от гр. Р***, за следната сума:

- сумата от 306,78 евро /триста и шест евро и 78 евроцента/ - главница по Договор за потребителски кредит № 3233522 от 14.08.2025г., сключен от длъжника с „Кредисимо“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда - 30.09.2026г. до окончателното й погасяване;

- сумата от 34,42 евро /тридесет и четири евро и 42 евроцента/ направени по делото разноски по съразмерност (съобразно уважената част на заявлението), от които 10,26 евро - платена държавна такса и 24,16 евро юрисконсултско възнаграждение.

3

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част за следните суми:

- сумата от 17,84 евро, представляваща разликата над присъдената главница от 306,78 евро до пълния претендиран размер от 324,62 евро по Договор за потребителски кредит № 3233522 от 14.08.2025г., сключен от длъжника с „Кредисимо“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда - 30.09.2026г. до окончателното й погасяване;

- разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за разликата над уважения размер от общо 34,42 евро до претендирания размер от 36,42 евро.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане може да предяви срещу длъжника осъдителен иск за вземането си за сумите, за които заявлението е отхвърлено, като довнесе дължимата държавна такса. При непредявяване на иска в посочения срок, заявителят не би могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса.

Разпореждането в отхвърлителната му част може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Окръжен съд - Благоевград.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 4