Определение № 10230 от 28.07.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10230 гр. Варна, 28.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Николова като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20253110105424 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. №38295/29.04.2025 г., депозирана от С. Г. З., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Подвис“ ****, *******, с която са предявени в условията на субективно и обективно кумулативно съединяване искове срещу ответниците „****“ ЕАД и „****“ ЕООД.

С Разпореждане №17690/30.04.2025 г. съдът е указал на ищеца да представи доказателство за платена държавна такса за разглеждане на предявените искове в общ размер на 233,09 лв.

С молба вх.№47012/28.05.2025г. е отправено искане от ищеца за освобождаване от заплащане на такси в производството, като е представена декларация за семейно и имуществено състояние на лицето, в която са декларирани следните обстоятелства:

Ищцата не е семейна, има едно дете – В.В.В., род. на 08.02.2024 г. Месечен доход, състоящ се в обезпечение за отглеждане на дете в размер на 1077,00 лв. и лек автомобил „*****“, година на производство 2015г.

След извършена от съда служебна справка за родствени връзки на детето В.В. е установено, че него баща е В.А.В., като същият е декларирал адрес: гр. Варна, ул.

„Подвис“ ****, *******, който е и посочения от ищцата адрес и вписан като нейн постоянен и настоящ адрес. Поради това съдът е оставил без движение молбата за освобождаване от заплащане на държавни такси, като е указал на ищцата под страх от наказателна отговорност да декларира чия собственост е жилището, в което живее и дали живее на съвместно с бащата на детето си.

С писмена молба, изхождаща от процесуалния представител на ищеца, е посочено че ищцата е във фактическа раздяла с бащата на детето си.

Тъй като не е уточнено чия собственост е жилището, в което живее, както и това обстоятелство и фактическата раздяла не е декларирана под страх от наказателна отговорност лично от ищцата, съдът е оставил молбата отново без движение, като е 1 предоставил на ищеца последна възможност ЛИЧНО да декларира под страх от наказателна отговорност дали е във фактическо съжителство с бащата на детето си В.А.В., както и чия собственост е жилището, в което живее, като ищцата е предупредена, че при неизпълнение на указанията на съда в цялост и в срок, че счита, че молбата за освобождаване от държавна такса е неподадена.

В отговор с писмена молба, подписана от процесуалния представил на ищеца адв. Елена Иванова, е посочено, че ищцата е декларирала под страх от наказателна отговорност в представената декларация, че семейството й се състои единствено от детето, както и че жилището е собственост на бащата.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:

1. доходите на лицето и на неговото семейство;

2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;

3. семейното положение;

4. здравословното състояние;

5. трудовата заетост;

6. възрастта;

7. други констатирани обстоятелства.

В настоящия случай ищцата е посочила в подписана от нея декларация, че семейството й се състои от нея и нейното дете В.В.. Доколкото понятието семейство предполага брачна връзка с партньора това деклариране ще е вярно и при положение, че ищцата е само във фактическо съжителство с бащата на детето си, като го отглеждат в общо домакинство. Поради това съдът намира за задължително да се посочи с писмена декларация под страх от наказателна отговорност обстоятелството, дали бащата на детето живее в общо домакинство с ищцата и детето. Доколкото се презумира, че всички живеят заедно, първо, защото имат общо дете, и второ, защото са с еднакъв адрес, би следвало именно ищцата да обори тази презумпция с деклариране на факта на фактическата раздяла, а не само с посочване на членовете на семейството си.

Освен това прави впечатление, че по отношение на детето не са декларирани никакви доходи, при положение че, ако родителите са действително във фактическа раздяла би следвало бащата да му престира издръжка поне в минималния размер.

Фактът, че не е изрично декларирано дали бащата живее съвместно с ищцата е равнозначен на липсата на цялостна декларация за имуществено състояние, доколкото 2 тя би следвало да включва и имуществото и доходите и на това лице.

С оглед на горното съдът намира, че не са налице предпоставките за освобождаване от държавни такси на ищеца, тъй като ищцата не е изпълнила изискването да декларира в пълнота имущественото си състояние с посочване на имуществото и на партньора си, респ. че не живее съвместно с него. Съдът не намира реална пречка за декларирането на последното обстоятелство, с която да се обяснява упорството на страната, с което отказва да направи подобна декларация, с изключение на факта че това обстоятелство не е вярно, тъй като ищцата все още е във фактическо съжителство с бащата на детето си.

Воден от горното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от С. Г. З., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Подвис“ ****, ******* искане за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството по гр.д. №5424/2025 г., обективирано в молба вх.№ 47012/28.05.2025, на осн. чл.83, ал.2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаването му пред Окръжен съд – Варна.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.

След влизане на определението в сила делото да се докладва за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3