Решение № 38 от 26.03.2025, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Силистра, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Д.

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. П. при участието на секретаря Мирена В. Стефанова като разгледа докладваното от Пламен Н. Д. Въззивно гражданско дело № 20243400500563 по описа за 2024 година

Производството е образувано по две въззивни жалби

Първата /по време/ жалба е подадена от С. А. К., ЕГН ********** и Г. К. К., ЕГН **********, чрез адв. В. В., АК - гр. Силистра с адрес гр. Силистра, ***, офис №2 против Решение №649/18.10.2024г. по гр. д. №509/2024г. по описа на Районен съд – Силистра, В ЧАСТТА с която районният съд признал за установено, че Г. К. К. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ***, вх. В, ет. 4, ап. 31 дължи на „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616 и адрес на управление: гр. София, ул. “Московска” № 19, следните суми, представляващи 1/6 от задълженията по договор за кредит от 22.08.2007 г., сключен с наследодателя А. П. К., и след направен отказ от наследството на кредитополучателя от страна на наследника Магдалена А.а К., увеличаващ дяловете на останалите наследници, а именно: главница в размер на 9410,22 лв. (девет хиляди четиристотин и десет лв. и 22 ст.), договорна лихва за периода от 26.07.2020 г. до 06.02.2023 г. в размер на 2447,68 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и седем лв. и 68 ст.), обезщетение за забава за периода от 07.02.2023 г. до 24.07.2023 г. в размер на 392,10 лв.

(триста деветдесет и два лв. и 10 ст.), както и законна лихва върху главницата от 25.07.2023 г. до окончателното плащане. Жалбата е срещу същото решение и в частта с която районният съд признал за установено, че С. А. К. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „Дръстър“ № 31, вх. В, ет. 4, ап. 31, дължи на „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616 и адрес на управление: гр. София, ул. “Московска” № 19, следните суми, представляващи 1/6 от задълженията по договор за кредит от 22.08.2007 г., сключен с наследодателя А. П. К., и след направен отказ от наследството на кредитополучателя от страна на наследника Магдалена А.а К., увеличаващ дяловете на останалите наследници, а именно: главница в размер на 9410,22 лв. (девет хиляди четиристотин и десет лв. и 22 ст.), договорна лихва за периода от 26.07.2020 г. до 06.02.2023 г. в размер на 2447,68 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и седем лв. и 68 ст.), обезщетение за забава за периода от 07.02.2023 г. до 24.07.2023 г. в размер на 392,10 лв. (триста деветдесет и два лв. и 10 ст.), както и законна лихва върху 1 главницата от 25.07.2023 г. до окончателното плащане.

Въззивниците обжалват още и частта от първоинстанционното решение, с която е осъдена Г. К. К. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ***, вх. В, ет. 4, ап. 31 да заплати на „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616 и адрес на управление: гр. София, ул.

“Московска” № 19, направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 245 лв. (двеста четиридесет и пет лв.) за държавна такса, 159,50 лв. (сто петдесет и девет лв. и 50 ст.) за експертиза и 95,70 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство в размер по 245 лв. (двеста четиридесет и пет лв.) за държавна такси и 31,90 лв. (тридесет и един лв. и 90 ст.) за юрисконсултско възнаграждение и е осъдил С. А. К. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ***, вх. В, ет. 4, ап. 31 да заплати на „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616 и адрес на управление: гр. София, ул. “Московска” № 19, представлявано от Диана Дечева Митева и Юрий Благоев Генов, направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 245 лв. (двеста четиридесет и пет лв.) за държавна такса, 159,50 лв. (сто петдесет и девет лв. и 50 ст.) за експертиза и 95,70 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство в размер по 245 лв. (двеста четиридесет и пет лв.) за държавна такси и 31,90 лв. (тридесет и един лв. и 90 ст.) за юрисконсултско възнаграждение.

Претендират съдебни разноски.

Втората въззивна жалба е подадена от „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявана от Доротея Николаева Николова - Илчева и Славейко Любомиров Славейков - Изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си Д. Г. Д., упълномощен с пълномощни с №№ 2587,2588, том 1, акт 172 от 07.04.2023г. на нотариус Десимира Николова, нотариус с per. № 609 от НК, със съдебен адрес: гр. София, ***, ет. 2, e-mail: ********** тел. ***, против Решение №649/18.10.2024г. по гр. д. №509/2024г. по описа на Районен съд – Силистра, В ЧАСТТА с която районният съд отхвърля като неоснователни и недоказани исковете за установяване вземането на ищеца срещу Г. К. К. за обезщетение за забава за периода от 24.10.2015 г. до 06.02.2023 г. в размер на 123,56 лв., обезщетение за забава за периода от 07.02.2023 г. до 24.07.2023 г. за сумата над 392,10 лв., такса управление за периода от 22.08.2016 г. до 24.08.2022 г. в размер на 332,50 лв., такса за подновяване на ипотека в размер на 147,63 лв. и такса изискуемост в размер на 60 лв., както и като погасен по давност иска за установяване вземането за възнаградителна лихва за периода от 24.10.2015 г. до 25.07.2020 г. и за сумата над 2447,68 лв. С жалбата се обжалва бжалва и първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за установяване вземането на ищеца срещу С. А. К. за обезщетение за забава за периода от 24.10.2015 г. до 06.02.2023 г. в размер на 123,56 лв., обезщетение за забава за периода от 07.02.2023 г. до 24.07.2023 г. за сумата над 392,10 лв., такса управление за периода от 22.08.2016 г. до 24.08.2022 г. в размер на 332,50 лв., такса за подновяване на ипотека в размер на 147,63 лв. и такса изискуемост в размер на 60 лв., както и като погасен по давност иска за установяване вземането за възнаградителна лихва за периода от 24.10.2015 г. до 25.07.2020 г. и за сумата над 2447,68 лв.

Представителя на банката не е доволен от първоинстанционното решение и в часта с която е оставен без разглеждане иска на „Банка ДСК“ АД с ЕИК 12183061, съда да признае за установено, че Г. К. К. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ***, вх. В, ет. 4, ап. 31 и С. А. К. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ***, вх. В, ет. 4, ап. 31, дължат на банката съдебни разноски в производство по чл. 51 ЗН в размер на 7,50 лв. всеки, както и в ЧАСТТА с която първостеренният съд е осъдил „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616, да заплати на С. А. К. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ***, вх. В, ет. 4, ап. 31 направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 470,62 лв. (четиристотин и седемдесет лв.) за адвокатски хонорар, както и разноски за заповедното производство в размер на 796,43 лв. (седемстотин 2 деветдесет и шест лв. и 43 ст.) за адвокатски хонорар, като е отхвърлил искането за присъждане на разноски над така посочените суми. Претендират съдебни разноски.

Представителят на банката излага становище за неоснователност на подадената от С.

А. К. и Г. К. К. въззивна жалба. Излага аргументи в подкрепа на становището си и моли въззивния съд да отхвърли жалбата и да потвърди първоинстанционното решение в атакуваната с нея част.

Представителят на С. А. К., ЕГН ********** и Г. К. К. адв. В. излага становище за неоснователност на жалбата подадена от банката излагайки подробни аргументи и моли въззивния съд да я отхвърли и да потвърди първоинстанционнто решение в атакуваната с жалбата на банната част. Претендират съдебни разноски.

Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна.

За да постанови атакуваното решение първоинстанционният съдебен състав съобразявайки установените по делото факти - сключването на договора за кредит, наследяването на кредитополучателя, приемането на наследството му от страна на ответниците, отказът от наследството му от страна на третия наследник и обявената на 07.02.2023г. предсрочна изискуемост, съдът приел, че ответниците отговарят за задълженията по кредита в следните размери: главница в размер на 9410,22 лв. за всеки, договорна лихва за периода от 24.10.2015 г. до 06.02.2023 г. в размер на 8636,08 лв., обезщетение за забава за периода от 07.02.2023 г. до 24.07.2023 г. в размер на 392,10 лв., както и законна лихва върху главницата от 25.07.2023г. до окончателното плащане включително и за определената по реда на чл. 7 от договора възнаградителна лихва за периода от 24.10.2015г. до 06.02.2023г.

Съдът приел, че направеното от ответниците възражение за неравноправност на клаузата за едностранно изменение на уговорения лихвен процент следва да се остави без разглеждане, тъй като същото е било разгледано по т.д. № 135 по описа на СОС за 2016 г. и отхвърлено с постановеното по делото и влязло в сила съдебно решение. Съдът приел, че клаузата за едностранно изменение на лихвата, бидейки правопораждащ вземането факт, е била установена със сила на присъдено нещо с оглед на разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 3/2016 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2016 г., ОСГТК, според което решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Първоинстанционният съд приел, че формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.

С решението си първостепенният съд отхвърлил претенцията за обезщетение за забава за периода от 24.10.2015 г. до 06.02.2023 г. в размер на 123,56 лв. съобразявайки заключението на вещото лице изготвило назначената от съда ССЕ според, което общият размер на обезщетението върху падежиралата главница, начислено за посочения период по реда на чл. 20.1 от ОУ към договора (при прилагането на лихвен процент, който според тълкуването на банката е 3 %, а не договорната лихва + 3 %), възлиза на общата сума за двамата ответници от 4,88 лв.

Отделно от това съдът съобразил хипотезата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, и приел, че ответниците наследниците изпадат в забава за плащане на кредита на 23.08.2022 г. след изтичането на двуседмичен срок от залепването на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, което и предвид размера на това задължение за обезщетението по чл. 20.1 от ОУ към договора е на незначителна стойност. В този смисъл съдът приел, че искът за неговото установяване е 3 неоснователен.

За да определи дължимото от всеки ответник обезщетението за забава за периода от 07.02.2023 г. до 24.07.2023г. (от предсрочната изискуемост до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда), първоинстанционният съд съобразил данните от назначената ССЕ и приел, че задължението възлиза на общата сума за двамата ответници от 784,19 лв., т.е. по 392,10 лв. за всеки от тях.

Липсата на представени доказателства удостоверяващи заплащане на такса за подновяване на ипотеката върху предоставения за обезпечение на кредита имот, липсата на приложена към делото тарифа на банката, мотивирало съда да приеме тези претенции включително и за вземанията за такси за управление на кредита и за такса изискуемост за неоснователни.

Съдът отхвърли и исканията за присъждане на разноски в производство по чл. 51 ЗН, с мотива, че дори такива да са били сторени, не следва да се възлагат в тежест на ответниците, тъй като не представляват част от наследения от тях дълг и не е било предмет на заповед за изпълнение № 629 от 01.08.2023 г. по ч.гр.д. № 1202 по описа за 2023г., поради което искът за неговото установяване бил оставен без разглеждане.

Съдът отхвърлил ответниковото възражение за погасяване по давност на задължението за главницата като неоснователно с оглед на установения момент на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита 07.02.2023г. и момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1202 по описа на СРС за 2023 г. - 26.07.2023 г. в подкрепа на това си становище съдът възприел разрешението дадено с ТР № 5/2019 от 21.09.2022г. по тълк.д. № 5/2019 на ВКС, ОСГТК, според което при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.