Решение № 745 от 01.10.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. гр. Хасково, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640102000 по описа за 2023 година

Предявен е главен иск от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против Ц. С. П., ЕГН **********, от ********, с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1109/2023г. по описа на Районен съд-Хасково. При условията на евентуалност са предявени и осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че обстоятелството, въз основа на което била издадена заповедта за изпълнение, бил сключен на 29.09.2017г. от В. Д.

П. в качеството на кредитополучател и Ц. С. П. като поръчител, от една страна и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството на кредитор – от друга, Договор за потребителски паричен кредит №2906577. По силата на този договор кредитодателят бил предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 48 165,39 лева, която сума била преведена на 29.09.2017г. по посочена от кредитополучателя банкова сметка, а кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в указаните в договора срокове и условия, на вноски, чиито брой, размер и падежи били посочени в погасителен 1 план, неразделна част от договора за кредит. Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включвал съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от застрахователна премия. В погасителния план били посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечният размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните били постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 42826,50 лв., а общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за кредит била в размер на 90991,89 лв., платима на 117 броя анюитетни месечни погасителни вноски, първата от които дължима на 01.10.2017г., а последната на 01.06.2027г., съгласно погасителния план. Твърди се от ищеца, че длъжниците по кредита били уведомени за предсрочната му изискуемост на 17.03.2023г., чрез ЧСИ ********, с район на действие Окръжен съд - Хасково.

Съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за кредит ОУ, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължал на кредитодателя и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, и на това основание на длъжника било начислено и обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 5540.93 лв. за периода от 02.05.2020г. до датата на входиране на задължението в съда. На 18.11.2020г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД бил сключен индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018г., по силата на който вземането, произтичащо от горепосочения договор за кредит, било прехвърлено в полза на ищеца. Длъжниците били уведомени по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането и за предсрочната му изискуемост от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с уведомителни писма с изх.№ УПЦ/УПИ-С-УКФ/2906577 и изх.№ УПЦ/УПИС-СД-УКФ/2906577 – двете от дата 09.03.2023г., които били изпратени на 17.03.2023г. на кредитополучателя и на поръчителя чрез ЧСИ ********, с район на действие ОС-Хасково. Въпреки това, ищецът посочва, че с исковата молба също представял заверени копия от уведомленията за извършената цесия и за предсрочната изискуемост на вземането, които моли да бъдат връчени като приложения към исковата молба, позовавайки се на практиката на ВКС, съгласно която, ако към исковата молба по иск на цесионера било приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, 2 същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.

99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника и същото следвало да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право. За вземането си ищецът подал заявление по чл.

410 от ГПК срещу длъжниците В. Д. П. и Ц. С. П., по което било образувано ч.гр.д. № 1109/2023 г., по което съдът издал Заповед за изпълнение.

Длъжникът Ц. С. П. подала възражение срещу заповедта, в резултат на което за ищецът възниквал правен интерес от предявяване на настоящия положителен уновителен иск срещу нея. Предвид изложеното, се иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъде установено по отношение на ответницата, че в качеството си на поръчител по договор за кредит № 2906577 от 29.09.2017г., дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 17208.89 лева, представляващи частично претендирана главница по неплатени месечни погасителни вноски за периода от 01.05.2020г. до 01.02.2024г. по договор за потребителски паричен кредит № 2906577, по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на дата 17.03.2023г.; сумата от 2449.58 лева възнаградителна лихва за периода от 01.05.2020 г. до 17.03.2023 г.; сумата от 5340.93 лева - обезщетение за забава за периода от 02.05.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното погасяване на дълга. В условията на евентуалност, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата, в качеството й на поръчител по процесния договор за кредит, да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 17208.89 лева - представляващи частично претендирана главница по неплатени месечни погасителни вноски за периода от 01.05.2020 г. до 01.02.2024 г. по договор за потребителски паричен кредит № 2906577; сумата от 2449.58 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.05.2020 г. до 17.03.2023 г.; сумата от 6723.49 лева - обезщетение за забава за периода от 02.05.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното погасяване на дълга. Заявява, че с настоящата искова молба, относно предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, уведомява ответницата за предсрочната изискуемост.

Претендира се присъждане на направените в заповедното и в настоящото исково производство разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на ответницата за адвокатско възнаграждение.

Ответницата счита предявените главен и евентуални искове за допустими, но неоснователни. Оспорва същите изцяло – както по основание, така и по размер, както и твърдяната дата на настъпване на предсрочна 3 изискуемост на кредита. Възразява, че искът срещу ответницата е заведен след изтичането на шестмесечния преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и оспорва твърдението на ищеца, че предсрочната изискуемост е настъпила на твърдяната дата - 17.03.2023г. От своя страна поддържа, че отговорността й в качеството на поръчител е отпаднала, тъй като към датата на подаване както на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, така и към датата на подаване на исковата молба, правото на кредитора да ангажира отговорността на поръчителя било преклудирано. От приложените към исковата молба писмени документи се установявало, че кредитното задължение било в трайна забава от 01.05.2020г., като това обстоятелство се установявало от приложения към исковата молба погасителен план, видно от който остатъкът от главница по кредита към 01.05.2020г. бил в размер на 42 862,41 лева. На следващо място сочи, че на 18.11.2020 г. бил сключен Договор за цесия, по силата на който вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу В. Д. П. било прехвърлено на ищеца именно с размер на главница 42 862,41 лева. Така, според ответницата към датата на цесията, когато били извършени счетоводни операции и при цедента и при цесионера, падежът на главното задължение бил факт, като първоначалният кредитор - цедента, прехвърлил на цесионера „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД цялото задължение по главница.

Освен това, от уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СД-УКФ/29/09/577 от 15.12.2020г., приложено към исковата молба с адресат Ц. С. П., за което липсвали данни/доказателства за получаването му, било видно, че „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД уведомява, че към 15.12.2020 г. задължението възлизало на 47 227,1 3лева, вкл. 42 862,41 лева главници или - цялата остатъчна главница по кредита. Това обстоятелство отново доказвало, че към 15.12.2020г., предвид изискуемостта на цялата главница, кредиторът бил приел, че е настъпил падежа на главното задължение. Поддържа се, че според теорията и съдебната практика отговорността на поръчителя отпадала, ако кредиторът в шестмесечен срок от падежа на главното задължение не предяви иск срещу главния длъжник, като срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД бил преклузивен и с изтичането му се прекратявало поръчителството по право. При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различен падеж, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД започвал да тече от настъпване изискуемостта на целия дълг, включително и в хипотезата на предсрочна изискуемост. В тази връзка ответницата категорично оспорва твърденията в исковата молба, че длъжникът В. П. бил уведомен за предсрочната изискуемост чак на 17.03.2023г. и че това е датата на настъпване на предсрочната изискуемост. От своя страна тя твърди, че длъжникът В. П. бил уведомен за цесията и предсрочната изискуемост още в края на 2020 г., което 4 обстоятелство според нея се прикривало от ищеца. В подкрепа на твърденията си представяла четири броя разписки, видно от които било, че длъжникът В.

П. от 06.08.2021г. плащал вече по сметка на цесионера суми в размер на 400 лева във всяка от разписките. Като основание за плащането било записано „задължение по кредит номер 1168743“. Посочен бил размер на задължението по кредита от 50 350, 29 лева към 06.08.2021 г., която сума се формирала като сбор от вноски с настъпил и ненастъпил към 06.08.2021 г. падеж, съгласно погасителния план към договора за кредит, т.е. - цялото задължение било превърнато в предсрочно изискуемо. От горното следвало, че длъжникът В. П. бил уведомен, поради което според ответницата възможната най-късна дата на уведомяването му за цесията и за предсрочната изискуемост била 06.08.2021 г. и предсрочната изискуемост била настъпила най-късно на 06.08.2021 г., от която дата започнал да тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Така, срокът за предявяване на иск срещу главния длъжник В. П. бил изтекъл на 06.02.2022г., а първите действия срещу него били предприети към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК - 30.05.2023г. - повече от година след изтичане на преклузивния шестмесечен срок, предвиден в чл.147 от ЗЗД. С оглед на това се поддържа, че отговорността на ответницата като поръчител била отпаднала, а предявените искове били неоснователни. Освен тези съображения, се посочва и допълнително, че към датата на сключване на процесния договор за кредит ответницата и кредитополучателя по същия В. П. били съпрузи, но с влязло в сила на 19.03.2019 г. Решение № 182/19.03.2019 г. по гр. дело № 2799/2018г. по описа на PC - Хасково, бракът им бил прекратен с развод по взаимно съгласие, като съдът утвърдил постигнатото между съпрузите споразумение, с което страните били постигнали съгласие, че кредитополучателят поема изцяло задължението да заплаща паричното задължение по процесния договор за потребителски паричен кредит, за което ответницата уведомила писмено кредитора „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на 06.08.2019 г. След уведомяването му същият не бил отговорил, нито предприел действия, с които да се обезпечи по друг начин изпълнението на задължението по кредита.