Решение № 335 от 17.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. С.З., 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20235500900344 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 511, ал. 1, т. 3 от КЗ.

Ищцата П. Т. И. твърди в исковата си молба, че на 28.01.2023 г., около 23:20 ч. в землището на с. Х., общ. С.З., на път 66032, км. 4, малолетното дете на ищцата- Р. И. И., е пътувало на задната седалка в л.а. „Волво С 60“, с немски регистрационен номер GP KY 1041, управляван от нейният баща И.М.И.. В автомобила е пътувал и Т.И.И. - син на ищцата и водача И.И. и брат на починалата Р. И.. На път 66032, км 4, водачът И.И. внезапно губи контрол върху управлявания от него автомобил, в резултат на което последният излиза извън пътното платно и се удря в крайпътна бетонна ограда. При удара двете деца получават множество наранявания, в резултат на които детето Р. И. почива, а детето Т.И. е прието за лечение в увредено тежко състояние в Клиниката по гръдна хирургия на УМБАЛ „П.“ АД - гр. С.З..

Твърди, че за изясняване на обстоятелствата и причините за настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство № 1228-зм-32/20123. по описа на Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР С.З. и пр.пр. № 371 / 2023 г., по описа на Окръжна прокуратура С.З., което към момента на депозиране на исковата молба все още не е приключило.

Видно от приложеното към исковата молба като доказателство удостоверение за наследници, с изх. № 2744 от 09.05.2023г., изд. от Община С.З., П. Т. И. е майка и наследник на починалото малолетно дете Р. И. И..

Излагат се съображения, че в резултат на противоправното му деяние, водачът И.И. е причинил на ищцата вреда - изгубила е най- близък за нея човек, своята малолетна дъщеря. Отношенията между ищцата и починалата й дъщеря били много близки, били са много привързани една към друга и скръбта на ищцата е неизмерима. Били са едно задружно и сплотено 1 семейство. Емоционалната връзка майка-дете помежду им е била много силна, но инцидентът завинаги я е прекъснал. Внезапната и нелепа загуба на единствената й дъщеря е причинила на ищцата изключителни страдания. Тя е изгубила своята дъщеря, която към датата на инцидента е била само на 7 години и тепърва й е предстояло да се изучи и да започне самостоятелен живот. Налице е най-тежката житейска ситуация, при която родителят надживява своето дете. Загубата от смъртта на пострадалото дете е огромна и е оставя завинаги тежък отпечатък върху живота на ищцата, която занапред винаги ще търпи липсата на починалото си дете Р..

Посочва, че в конкретния случай, не може да става въпрос за каквото и да било съпричиняване от страна на починалата Р. И., тъй като съгласно разрешенията, постановени по чл. 290 от ГПК, когато пострадалият е малолетен не може да има съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като ЗДвП вменява задължения на шофьора, а не на детето да осигури правилно поставен предпазен колан. Счита, че в този смисъл, всякакви възражения за съпричиняване следва да бъдат оставени без уважение, а обезщетението не следва да бъде намалявано.

Посочено е, че от съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № У РИ 1228 Р - 2101 / 06.02.2023 г. се установява, че ПТП е причинено от лек автомобил „Волво С 60“, с немски регистрационен номер GP KY 1041, което към датата на ПТП - 28.01.2023 г. е било застраховано в застрахователна компания „Е.“

Съгласно чл. 503, ал. 8 от КЗ, Гаранционният фонд по чл. 518 поддържа регистър на представителите за уреждане на претенции, определени от застрахователите на държавите членки да ги представляват на територията на Република Б., както и на представителите за уреждане на претенции, определени от застрахователите, които са получили лиценз за застраховане по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с оглед на което след направена справка в сайта на Г.Ф., ищцата е установила, че като кореспондент на „Е.“ е посочен „Е.“ ЕООД, с ЕИК ***.

Предвид изискванията на чл.511, вр. с чл.380 от КЗ, ищцата П. Т. И. е отправила до „Е.“ ЕООД писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с писмо, изпратено на 22.02.2023г., получено на 23.02.2023г.. Същото дружество обаче, с писмо с изх. № 02.03.2023 г. я уведомява, че подадената молба не може да бъде приета и регистрирана, тъй като компанията не е кореспондент на немския застраховател „Е.“, като молбата е изпратена по компетентност.

С Писмо изх. № 195/06.03.2023 г., дружеството „А. Б. - регулиране на щети“ ЕООД. с ЕИК ***, уведомява ищцата, че в качеството им на кореспондент на заетрахователя „Е.”, Г., са образували щета № BGS-00193/23.

След проведена между страните кореспонденция, на „А. Б. - регулиране на щети“ ЕООД са изпратени всички документи, с които ищцата разполага.

Въпреки това обаче, е писмо, с изх. № 456/22.06.2023 г., кореспондентът на немския застраховател отказва да изплати обезщетение, като уведомява ищцата, че от представените доказателства не може категорично да се 2 заключи, че са налице нормативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявената претенция, респ. за определяне на обезщетение, с оглед на което счита, че не са налице основанията за тяхното уважаване.

Съгласно чл.513, ал. 1 от КЗ, в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл.511, ал.3 бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач. Кореспондентът на този застраховател не е процесуално легитимиран по исковете по изречение първо.

Твърди се, че с оглед на гореизложеното и съобразно разпоредбата на чл.

513, ал.1 от КЗ, за ищцата е налице правен интерес от завеждане на настоящият иск за репариране на причинените вреди, вследствие на непозволено увреждане - ПТП от 28.01.2023 г. против Н., отговорно за възстановяване на вредите, причинени от И.М.И., управлявал МПС, застраховано при немския застраховател „Е.“.

Претендира ответното национално бюро да заплати на ищцата сумата в размер на 300000 лв. (триста хиляди лева) за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 28.01.2023г., при което е починала нейната дъщеря Р. И. И., с ЕГН **********.

На основание чл. 429, ал.2, т.2 от КЗ, моли съда да присъди и дължимата законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 23.02.2023 г. - датата на предявяване на застрахователна претенция пред „Е.“ ЕООД, посочени в официалният регистър, воден от ГФ, като кореспондент на „Е.“ в сайта на Г.Ф..

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Н., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к ***, представлявано от Б.А.Б. и С. Х. С.нски да заплати на П. Т. И., с ЕГН **********, с адрес гр.

С.З., ул. ***, действаща в качеството си на законен наследник и майка на малолетното дете Р. И. И., с ЕГН **********, б.ж. на гр. С.З., сумата от 300 000 лв. (триста хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за репариране на реално претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 28.01.2023г., при което е починала нейната дъщеря Р. И. И., с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.02.2023 г. - датата на предявяване на застрахователна претенция до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноските по делото и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът заявява, че не оспорва валидността на застрахователното правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“, „Зелена карта“ за МПС - л.а. марка „Волво”, модел „С 60“ с германски регистрационен номер GPKY1041, сключен със застрахователна компания „Е.”, валиден към датата на ПТП - 28.01.2023 г.

Оспорва изцяло отговорността на водача на лек автомобил марка 3

„Волво“, модел „С 60“ с германски регистрационен номер GPKY 1041 И.М.И. за настъпилото ПТП, механизма на реализирането му и причинната връзка между вредите и пътния инцидент.

Посочва, че към настоящия момент отговорността за реализиране на процесното ПТП не е установена по надлежния ред с влязъл в законна сила съдебен акт по смисъла на чл.300 от ГПК.

При условията на евентуалност оспорва изключителната отговорност на водача на И.М.И. за произтеклия от ПТП вредоносен резултат, като твърди, че пострадалата е пътувала в МПС без поставен обезопасителен колан и без да ползва обезопасителна система за деца. Ищцата е съпричинила претърпените от малолетното дете Р. И. телесни увреди, довели до смъртта й, като не е упражнила задължението си по чл. 125, ал. 3 от Семейния кодекс (СК) и е допуснала детето да пътува без поставен обезопасителен колан/обезопасителна система за деца, отговаряща на изискванията за безопасност на ЗДвП, с което бездействие е съпричинила вредоносния резултат и е поставила в риск живота и здравето на пострадалото дете.

Оспорва изцяло претърпяването на неимуществените вреди от ищцата и причинно-следствената им връзка с процесното ПТП.

Ответникът посочва, че претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000 (триста хиляди) лева е несъответно на търпените вреди и завишено, съобразно принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, както и съобразно трайната съдебна практика по сходни на настоящия случаи.

Оспорва изцяло иска за законна лихва, доколкото същият се явява акцесорен на главния и неоснователен, поради неоснователност на главния.

Евентуално, оспорва началната дата на дължимост на лихвата за забава върху размера на главницата.

Оспорва дължимостта на обезщетение за забава от датата на завеждане на извънсъдебната претенция пред дружество, което не се явява кореспондент на германския застраховател. Съгласно специалната разпоредба на чл. 512, ал.

1 от КЗ, когато пред Бюрото се предяви претенция за обезщетение на вреди, се прилага разпоредбата на чл. 496 от КЗ. Съгласно чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред негов представител за уреждане на претенции не може да бъде по-дълъг от три месеца от предявяването й по реда на чл. 380 от КЗ. В съответствие със специалния закон и в частност с разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, ответникът дължи лихва едва след изтичане на законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебната претенция, който не може да бъде по-дълъг от три месеца.

Претендира разноските по делото.

Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищцата оспорва всички направени възражения, като ги счита за неоснователни и недоказани.

Относно направеното от ответника оспорване на отговорността на водача на л.а. „Волво“ за настъпилото ПТП, механизма на реализирането му и 4 причинната връзка между вредите и пътния инцидент, с единствен аргумент, че за случилото се няма в сила съдебен акт по смисъла на чл. 300 ГПК, ищцата взема становище, че липсата на краен съдебен акт не е аргумент за неоснователност на иска, а единствено утежнява обема на доказването, което следва да проведе ищеца, като в неговия състав се включват и всички елементи на непозволеното увреждане. Посочва, че в настоящото съдебно производство, с исковата молба е поискана автотехническа експертиза, която в случай, че бъде допусната и назначена ще отговори на въпросите какъв точно е бил механизмът на ПТП и дали водачът И.ов е имал техническа възможност да избегне неговото настъпване.

Относно посоченото от ответника в условията на евентуалност, че ищцата също е съпричинила вредоносния резултат, ищцата счита, че това възражение за съпричиняване е бланкетно и недоказано. Излага съображения, че съгласно константната съдебна практика на ВКС по прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт поради съпричиняване изисква доказани при условията на пълно и главно доказване конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то обективно, независимо дали е виновно или безвиновно, е способствало за появата на вредоносния резултат, създавайки условия за настъпването му или улеснявайки го. Счита, че същото твърдение е в противоречие с константната съдебна практика, обективирана в постановените по чл. 290 от ГПК решения на ВКС, съгласно които ЗДвП вменява задължения на шофьора, а не на детето да осигури правилно поставен предпазен колан. Следователно, счита, че единствено шофьорът-родител е отговорен за настъпилия вредоносен резултат.