Решение № 501 от 11.06.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. Шумен, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20263630100758 по описа за 2026 година

Предявени са субективно и обективно съединени установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо и трето и ал.2, предл. четвърто от ЗЗД.

В молбата си до съда, ищецът Б. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: г***, чрез процесуален представител адв. Н. И. И. - Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес: ***, излага че на 02.06.2025 г. между него, в качеството на кредитополучател и ответника „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК:

202376220, със седалище и адрес на управление: ***, с представители З.Г.С. и В.В.Т., е сключен Договор за потребителски кредит, тип „Кредит на момента“ №101002848. На същата дата ищецът бил сключил с другия ответник„Кредит Гаранция” ЕООД, ЕИК: 201281666, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Л.И.Б. - Г. и Р. К.а Д.а, Договор за възлагане на поръчителство, като този договор бил сключен с цел обезпечаване вземанията на кредитора по договора за кредит. Ищецът излага подробни доводи за нищожност както на договора за кредит, така и на договора за поръчителство. Ищецът излага доводи за нищожност на договора за кредит, поради неточно, неправилно посочен годишен процент на разходите (ГПР)- противоречие със закона, като излага твърдения за нищожност и поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, и поради липса на форма. Същият твърди, че в ГПР по договора не е включено 1 възнаграждението, което следва да заплати на поръчителя. В случай, че това възнаграждение, като действителен разход по кредита, било включено в ГПР, то размерът на последния би надвишил законопредвидения максимален размер. Излага и възражения за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, поради накърняване на добрите нрави. На следващо място, излага твърдения за свързаност между кредитора и поръчителя, като заявява, че предвиденото в договора възнаграждение за поръчителя всъщност представлява скрита печалба за дружеството. Ищецът излага и подробни доводи за недействителност и на договора за възлагане на поръчителство, поради противоречие с добрите нрави, противоречие със закона, заобикаляне на закона и липса на основание, идентични с тези за договора за кредит.

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за нищожен Договор за потребителски кредит тип „Кредит на момента“ №101002848 от 02.06.2025 г. сключен между ищеца и първия ответник, поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави (съединени в условията на алтернативност); за прогласяване нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 02.06.2025 г. сключен между ищеца и втория ответник, с предмет обезпечаване на задълженията по Договор за потребителски кредит тип „Кредит на момента“ №101002848 от 02.06.2025 г., поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и липса на основание (съединени в условията на алтернативност). Претендира и разноски.

В хода на делото поддържа претенциите си.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, първият ответник „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, представя писмен отговор, в който излага доводи и възражения за неоснователност на исковете.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, вторият ответник „Кредит Гаранция“ ЕООД представя писмен отговор, в който излага аргументи за неоснователност на исковете. Претендира и разноски.

В срока за отговор на насрещния иск, ответникът по този иск представя писмен отговор, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на претенцията на ищеца по насрещния иск.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:

2

Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между ищеца и ответното дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, на 02.06.2025 г. е сключен Договор за потребителски кредит тип „Кредит на момента“ №101002848, по силата на който ответникът предоставил на ищеца паричен кредит в размер на 500.00 лева при насрещното задължение на последния да върне сумата, ведно с уговорена възнаградителна лихва посредством пет вноски. Видно от представения по делото препис от Договор за потребителски кредит тип „Кредит на момента“ №101002848, страните са уговорили годишен лихвен процент по кредита в размер на 36 % и годишен процент на разходите (ГПР)- 42, 39 %. На датата, на която е сключен договорът за кредит между ищеца и другият ответник- „Кредит Гаранция” ЕООД е сключен и договор за възлагане на поръчителство, по силата на който дружеството поело задължението да отговаря солидарно с ищеца за всички нейни задължения, които възникват по силата на договора за кредит.

Предвидено е насрещно задължение на ищеца, в качеството му на потребител, за заплащане възнаграждение на поръчителя, като за конкретния договор за кредит възнаграждението е определено на сбора от месечните вноски по приложен към договора погасителен план- 479, 10 лева, което е платимо на месечни вноски по договора за кредит (пет месечни вноски, всяка в размер на 95, 82 лева). Няма спор, че това възнаграждение на поръчителя не е включено в ГПР.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК (ДВ бр. 100/2019 г.) се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и 3 трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок.". В горния смисъл е и Решение №50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о. и др.

При конкретните договори, ищецът изрично с настоящите искове се позовава на тяхната недействителност, поради противоречието му с императивни правни норми, накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона. При запознаване със съдържанието на договора за кредит, съдът установи, че същият противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Съгласно сочените разпоредби договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин /т. 10/, както и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването /т. 11/. Видно от представения препис от договора за кредит ГПР е определен на 42, 39 %, а според заключението по извършената ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, ГПР е равен на 42, 57 %. Безспорно от свързания към договора за кредит договор за поръчителство става ясно, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ответника „Кредит Гаранция” ЕООД. Обезпечаването на договора чрез поръчителство е предвидено от кредитора още при сключване на договора (двата договора са сключени на една дата, при идентични начини), като е предвиден и размерът на възнаграждението, което кредитополучателят следва да заплати на определения от кредитора поръчител, което възнаграждение се определя в зависимост от предоставената в кредит сума и е платимо с месечните вноски по кредита. От текста на договорите и общите условия към договора за кредит става ясно, че гаранционната сделка е задължително условие за одобряване на кредита. Няма спор, че това възнаграждение на поръчителя не е включено в 4

ГПР и в случай, че бъде включено размерът на ГПР ще е равен на 2 213, 83% (според заключението по приетата ССЕ). Няма спор в съдебната практика, че разходите по договор за поръчителство, който е неизменно свързан с договора за кредит и представлява условие за сключване на последния, които разходи водят до увеличаване общия размер на дълга, следва да бъдат включени в общите разходи по кредита, т.е. в ГПР. В посочения смисъл е и Решение на СЕС от 13.03.2025 г., постановено по дело С-337/23. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна. Или в случая, процесният договор за кредит е изготвен в несъответствие на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК (да е сключен по ясен и разбираем начин), съответно на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.

От друга страна, годишният процент на разходите се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо и задължително, защото предоставя на потребителя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, както и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и по този начин да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи или не.

При разглеждания казус, съдът счита, че е налице нарушение на сочената разпоредба, тъй като в процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият).

Посоченият в договора лихвен процент от 36, 00% не е ясно как точно се съдържа в ГПР и как е изчислена лихвата по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Годишният процент на разходите представлява величина, чийто алгоритъм е императивно 5 заложен в ЗПК, и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Такава методика не се съдържа в договора. Не се съдържат данни за параметрите на формиране на ГПР. Освен това не са посочени и допълнителни допускания, взети предвид при изчисляването му, съобразно нормата на чл. 19, ал. 2 ЗПК . При липсата на данни за наличие на конкретни разходи по кредита, които се включват в ГПР, не става ясно как е формиран същият. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е да се предостави на потребителя пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Ето защо в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.