Определение № 361 от 15.04.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 361 гр. Бургас, 14.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20222100600313 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Районна прокуратура-Бургас, против Определение №395 от 04.03.2022г., постановено по НЧД № 403/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Постановление на РП- Бургас от 17.01.2022 г., с което е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.

1, т. 1 НПК наказателното производство по ДП № 431 ЗМ-482/2021 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Бургас, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, образувано на 11.08.2021 год., по реда на чл.212, ал. 1 от НПК, за това, че през месец октомври 2020г., в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага - да се сдобие с парични средства, възбудил и подържал заблуждение у С. Х. Х. от гр. Бургас, че ще му превози дрехи от Р. Турция до Р България, като с това му причинил имотна вреда в размер на 15 000 /петнадесет/ хиляди евро.

В протеста се изразява несъгласие с постановеното определение. Прокурорът твърди, че е обсъдил показанията на всички свидетели и е изпълнил задължението си да обоснове приетата от него фактическа обстановка и да мотивира постановлението си за прекратяване на наказателното производство. Счита, че по ДП не са събрани доказателства за да може да се направи единствено възможен извод, че св.Х. бил дал на св.А. сумата от 15 000 евро за транспортна услуга, която последния изначално нямал намерение да извърши. Претендира се отмяна на първоинстанционното определение, и потвърждаване на прекратителното прокурорско постановление.

Частният протест е подаден в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХ II от НПК акт, от процесуално легитимирана страна – наблюдаващия прекратеното досъдебно производство прокурор, чийто акт е отменен, и пред компетентния съд, поради което се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

При запознаване с отмененото постановление, въззивният състав споделя становището на първата инстанция, че в него липсва описание на приетата от 1 прокурора фактическа обстановка като вместо това подробно се преразказани показанията на С. Х. Х., А.Ш.Х. и Т.И. А.. Препредаването на думите на свидетелите не може да се приеме за фактическа обстановка. Подобен подход при изграждането на фактическата обстановка е недопустим, тъй като така не става ясно какви са установените според прокурора факти, въз основа на които е направил своите правни изводи за липса на престъпление. По тази начин се препятства възможността на съда да провери дали фактическата обстановка, приета в постановлението, почива на събраните доказателства по ДП респективно дали прокурорът е извършил правилен доказателствен анализ. Прилежното изброяване на информацията, носена от съответните доказателствени източници чрез нейния преразказ, не може да замести ясно изразената възприета от прокурора фактология /виж Решение № 60161 от 11.04.2022 г. по наказателно дело № 522 по описа на ВКС за 2021г./ В случая, от съдържанието на постановлението не става ясно дали прокурорът приема за безспорно установено, че е имало сключен договор за поръчка за превоз на стока от Турция към България между Х. и А. и дали са дадени твърдяните от Х. 15 000 евро или не. В случай, че не приема за установено последното, би следвало да опише какво се е случило, а именно къде, кога и за какво са се срещали Х. и А., както и от кои кредитирани от него доказателства е извлякъл приетата от него фактическа обстановка.

Въззивният съд споделя и изводите на първата инстанция, че разследването е приключено с прекратяване без да са подложени на задълбочен и всестранен анализ събраните доказателства. От материалите в ДП се установява, че има две групи гласни доказателства - от една страна са показанията на С. Х., Р.С.И., Г. С. Х. и А.С. Х., а от друга тези на свидетеля А.. Факт е, че Р.С.И., Г. С. Х. и А.С. Х. са роднини на свидетеля С. Х. и може да се заинтересовани от изхода на делото, но същото важи и свидетеля А.. Ето защо не може само на това основание да се отрича тяхната истинност, а да се кредитират само неговите показания, а следва да се извърши техен внимателен анализ и съпоставка с другите доказателства, събрани в хода на ДП. При сравнение на показанията на свидетелите прави впечатление, че показанията на свидетеля С. Х. и на Р.С.И., Г. С. Х. и А.С. Х. са много по-подробни, логични и напълно кореспондират помежду си, в сравнение с тези на св.А., които са доста лаконични и не се подкрепят от никакви други доказателства. При по-внимателен анализ на показанията на св.А., на прокурора може би щеше да направи впечатление много негови нелогични отговори. От една страна А. още на първата среща отрекъл, че се занимава с „карго“ след което С. Х. многократно го търсил настоятелно с искане да го запознае с такива хора, а А. непрекъснато му отказвал. От показанията на св.А. не може да се разбере защо е имало толкова срещи и разговори между него и С. Х. при положение, че св.А. твърди, че още на първата среща между тях е казал на С. Х., че не са занимавал с превоз на стоки и още тогава отказал да извърши искания от него превоз. Няма логика непрекъснато да се търси едно лице, което твърди, че не може да извърши това, за което бива търсено. Отделно по делото е приложена справка от търговския регистър, видно от която Т.И. А. е собственик на „Ф.К.“ ЕООД, ЕИК ***********, която има за предмет на дейност и спедиционни и превозни сделки, което внася допълнително съмнение в неговите показания. Непълни и нелогични са и показанията на А. по повод твърдяната от С. Х. среща в гр.Пловдив. А. твърди, че „не можел да се сети“ за такава среща, но не отрича за нея, и същевременно не знаел за какво щели да си говорят на нея. На обратният полюс са показанията на С. Х., който подробно разказва не само за тази среща и какво се е случило на нея, а и след това.

Отделно от горното, св. С. Х. е предоставил разпечатана на хартиен носител кореспонденция с А., видно от която е водена кореспонденция, в която се иска да бъде 2 върната парична сума в размер на 30 000 лв., което по-скоро подкрепя твърденията на С. Х., а не тези на А.. В тази връзка не са положени усилия да се провери автентичността на тази кореспонденция. Показанията на свидетел А.Ш.Х. също подкрепят тези на С. Х. по отношение на повода за първата среща между А. и С. Х.. В показанията си този свидетел е заявил, че са се срещнали със С. Х. на заведение в гр.

Бургас, където Х. му заявил, че търси някой който да му достави дрехи от Р Турция до Р България. А.Х. се обадил на Т. А., който дошъл в заведението и там С. Х. и Т. А. си разменили телефоните. Възниква въпросът защо е било необходимо да си разменят телефоните след като св.А. твърди, че е отказал исканата от него услуга, тъй като не се занимавал с „карго“. В показанията на А.Ш.Х. се излага поводът за първата среща на С. Х. с Т. А. след което абсолютно нелогично А.Ш.Х. твърди, че не знае нищо за уговорките между двамата въпреки, че в следващото изречение от разпита недвусмислено посочва, че е присъствал на цялата среща и даже се е шегувал със С. Х. дали вместо за дрехи не търси превоз за хероин. Неговите показания в останалата им част следва внимателно да се оценят в светлината на данните, че А. е завел жалба срещу А.Ш.Х. за нанесен му побой по повод последната среща между тях двамата и С.

Х.. От анализа на събраните до момента в ДП доказателства може да се установи, че между С. Х. и А. е имало поне четири срещи: първата в присъствието на А.Ш.Х., когато са се запознали, втората - когато е станало твърдяното от С.Х. и неговите роднини предаване на парите, третата е била на бензиностанцията до гр.Пловдив и четвъртата - в офиса на св.А., когато последния е бил нападнат от А.Ш.Х.. При положение, че се приемат за истинни твърденията на А., няма никакво логично обяснение защо е трябвало да се среща с Х. толкова много пъти без конкретен повод.

В заключение, въззивният съд намира, че в постановлението си прокурорът следвало да направи внимателен анализ на целия доказателствения материал и да посочи каква е приетата фактическа обстановка, въз основа доказателства е изградена тя и кои установени факти го мотивират да приеме липсата от обективна и субективна страна на състав на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, за да може впоследствие съдът да провери правилността и обосноваността на този извод.

По изложените съображения, като счете протестираното определение на РС Бургас за правилно, законосъобразно и обосновано, на основание чл.243 ал.8 от НПК, Окръжен съд-Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №395 от 04.03.2022 г., постановено по НЧД № 403/ 2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Постановление на РП - Бургас от 17.01.2022 г., с което е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК наказателното производство по ДП № 431 ЗМ-482/2021 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Бургас.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4