Определение № 3872 от 13.09.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3872 гр. Варна, 12.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20243100501761 по описа за 2024 година Производството по делото е въззивно и е образувано по частна жалба против Определение №8938 от 12.08.2024 година, постановено по гр.дело № 7979/2024 година на ВРС, с което е било прекратено производството по делото.

В жалбата се излагат съображения, че Определението е неправилно и че първата съдебна инстанция е тълкувала превратно събраните доказателства и закона, което обуславя и неправилността на извода й; по същество искането е атакувания акт да бъде отменен и делото върнато за продължаване на съдо – производствените действия. Излага се още, че не осигуряването на достъп до общите части, каквато е асансьорната уредба не следва да се толерира от закона и това прави претенцията допустима.

За да се произнесе по спора ВОС намери за установено следното:

Пред първата съдебна инстанция съдебното производство е било образувано по предявен от И. Харман Р. – гражданин на Азербайджан, чрез адв. С. искова претенция по реда на чл1.09 от ЗС против „Златни пясъци“ АД да бъде осъдено дружеството да преустанови нарушаването правото на собственост на Р., изразяващо се в ограничаване достъпа му до асансьора в хотел „Морска сирена“ и хотел „Златна котва“.

От материалите по делото е видно, че ищеца е собственик на отделни обекти на правото на собственост в тези два хотела, ведно със съответния 1 процент от общите части на сградите.

С Разпореждане на ВРС претенцията е била оставена без движение за изпълнение указанията на съда, в частност какви са противоправните действия на дружеството, да се формулира петитум и да се уточнят действията, които следва да бъде осъдено дружеството.

В уточнителната си молба ищеца сочи, че следва да бъде осъдено дружеството да премахне средствата за ограничаване достъпа по асансьора и формулиран петитум, според които дружеството било редно да бъде осъдено да преустанови неоснователното нарушение правото на собственост на ищеца, изразяващо се в нерегламентирано монтиране на чип – система за достъп до асансьора за хотел „Морска сирена“.

Ищеца е приложил още и два броя протоколи от Общи събрания от 07.05.2024 година и от 08.05.2024 година, съответно за хотел „Котва“ и хотел „Морска сирена“ , от които е видно, че исканията на част от съсобствениците за промяна в режима на ползване на асансьора и събиране на дължимите такси, както и техния размер за останали неуважени, предвид мажоритарния дял на дружеството – ответник.

С второ свое разпореждане ВРС е настоял да се обоснове правния интерес от тази претенция и с нова уточнителна молба от 31.07.2024 година ищца посочил, че е собственик на съответния процент идеални части от общите части и по тази причина има право да предяви иска си.

С атакуваното определение ВРС е прекратил производството, като е приел, че не е налице правен интерес от него.

Виждането на съда е следното:

Изхождайки от спецификата на конкретния случай е редно да се посочи, че етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление /а случаят е такъв/, т. е. не е персонифицирана се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля.

/Решенията за учредяване на гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат "със съгласие на всички съдружници"- чл. 357 и чл. 360 2

ЗЗД/ При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели.

Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът - ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД.

Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС . Ограничена е активната процесуална легитимирани, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост - чл. 40, ал. 1 ЗУЕС . Правомощията на съда са ясно дефинирани.

Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми.

От особено значение е и факта, че предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т. е. такива с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото 3 събрание. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок- чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения.

Определянето на срок за иска по чл. 40 от ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство.

От данните по делото става ясно, че ищеца е собственик на два апартамента в хотелите „Котва“ и „Сирена“, като и настоява да му се предостави достъп до асансьорната уредба. По делото са приложени също така и Два Протокола от проведени Общи събрания на 07 май и 08 май 2024 година, на които обаче решения не са били приети. Ищцовата страна е обосновала правния си интерес от факта, че е съсобственик на асансьорната уредба и разполага с правото да ползва същата.

Според въззивния съд производството по делото е прекратено прибързано, най – вече с оглед на факта, че отсъства /поне към момента/ друг начин ищеца да защити правата си. Необходимо е да се изясни дали комплекса е от отворен или затворен тип; вземани ли са решения на Общо Събрание на съсобствениците преди това, досежно заплащането на таксата „Поддръжка“; ако е било вземано такова – кога и влязло ли е в сила / искът по чл.109 от ЗС би бил недопустим, поради липса на правен интерес в хипотеза, когато твърдяното като неоснователно действие, чието преустановяване се претендира, произтича от решение на общото събрание на ЕС, срещу което ищецът не се е защитил по реда на чл. 40 ЗУЕС/; редно е също така да се уточни дали ответното дружество е сключило договори за поддръжка с всички съсобственици или само с някои от тях и попадала ли ищеца между тези, които разполагат със сключен договор; отделно от горното е задължително от страна на ищеца да посочи дали претендира за достъп до асансьорната уредба в хотелите „Морска сирена“ и „Златна котва“ / и двата/ – както е посочил в ИМ, или само в хотел „Морска сирена“, както е посочил в УМ. Едва след 4 изясняването на тези въпроси може да се пристъпи към решаването на въпроса за допустимостта / респективно недопустимостта на исковата претенция. Предвид изложеното и след като отново обръща внимание, че на атакуване по реда на чл.40 от ЗУЕС подлежат само позитивни решения, ВОС намира, че определението е постановено прибързано и е редно да се отмени.

На основание изложеното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 8938 от 12.08.2024 година, постановено по гр.дело № 7979/2014 година на ВРС, четиридесет и трети състав.

В Р Ъ Щ А делото за продължаване на съдо – производствените действия, съобразно дадените указания.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5