Акт от 30.03.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - В въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д. № 5431 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 253732 от 30.10.2017 г. по гр. д. № 28475/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 85 състав, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Д.И.Н., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, Експо 2000, сумата от 20879,85 лв., ведно със законна лихва за периода от 20.01.2017 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 684,89 лв. за периода от 05.08.2016 г. до 27.12.2016 г., както и наказателна лихва в размер на 141,59 лв. за периода от 05.08.2016 г. до 18.01.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 26.01.2017 г. по ч. гр. д. № 3994/2017 г. по описа на СРС, 85 състав. Осъден е Д.И.Н. да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумата от 484,13 лв. – разноски в производството по гр. д. № 3994/2017 г. по описа на СРС, 85 състав, както и 1001 лв. – разноски в исковото производство и е оставена без уважение молбата на Д.И.Н. за присъждане на разноски по делото.

С определение № 364285 от 19.03.2018 г. по гр. д. № 28475/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 85 състав, не е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението, а с определение от 04.02.2019 г. по гр. д. № 28475/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 85 състав, е оставена без уважение молба на Д.И.Н., инкорпорирана в подадената въззивна жалба, за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 5175619/23.11.2017 г. от ответника Д.И.Н., с доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и за немотивираност на съдебния акт във връзка със заключението на ССчЕ, връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост. Въззивникът прави възражение за неравноправни клаузи по ЗЗП по процесния договор за кредит, твърди непълнота на определението по чл. 140 ГПК и доклада по чл.

146 ГПК, произнасяне извън рамките на заявеното, противоречие между материалноправната квалификация на иска в исковата молба и в определението по чл. 140 – 146 ГПК, между мотивите и диспозитива на решението по дадената правна квалификация на иска. Излагат се доводи, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, доводите на страните, не е преценил всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Относно определението по чл. 140 ГПК се сочи, че е докладван само главният иск, но не и предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск, съдът е подменил и правната квалификация на исковете (като е налице разминаване в исковата молба, определението по чл. 140 ГПК и по чл. 146 ГПК и в съдебното решение), като не е дал указания относно подлежащите на доказване факти и за ангажиране на допълнителни доказателства, не е дал възможност на страните да вземат становище по проекта за доклад, не е видно и приемане на проекто - доклада за окончателен. Твърди се, че с писмо изх. № 001-143932/22.11.2016 г. ответникът не е бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, тъй като от обратната разписка не се установява писмото да е получено от него, няма основание за фингирано връчване, доколкото в договора за кредит не е предвидена подобна клауза, с позоваване на ТР № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, т. 18 относно предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост. В случая не се установява отправеното от ищеца волеизявление за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми да е достигнало до ответника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което исковете са неоснователни. Излагат се съображения и за неравноправни клаузи в договора за кредит – чл. 9.1.2 (доколкото по делото не са приложени подписани от страните общи условия), чл.

4.8 – доколкото по делото не е представен подписан от страните погасителен план, описан като неразделна част от договора, изготвен съгласно чл. 26, ал. 1 от типовия договор, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя съгласно чл. 143 ЗЗП, а за наличието на неравноправни, съответно нищожни клаузи, съдът е имал задължение да следи и служебно. В случая съдът е установил наличието на валидни договорни отношения между страните само въз основа на представения договор, без по делото да са представени погасителен план и общи условия, извлечение от счетоводните книги и без да е изследвано тяхното съдържание, както и без представяне на доказателства за заверяване на сметката на ответника с договорената сума. Съдът е допуснал процесуално нарушение и с кредитирането изцяло на изготвената по делото ССчЕ, без да е изложил мотиви и без да я обсъди с другите доказателства по делото. Не са представени и документите, въз основа на които е работило вещото лице – кредитно досие, кредитна сметка, регистри, първични и вторични документи, справка по чл. 366 ГПК и други актове от счетоводството на ищеца, от експертизата не става ясно върху какви точно документи е работило вещото лице, като ответникът твърди, че не е запознат с тези документи и не му е била дадена възможност да ги оспори. Съдът не е изложил мотиви и по възражението на ответника, свързано със законовото изискване при кредитиране на студенти и докторанти да бъде подписан типов договор между държавата и банката, в който конкретно са посочени условията и изискванията, при които следва да бъде отпуснат кредит на студенти и докторанти. Сочи се и че съдът се е произнесъл извън рамките на заявеното, като е оставил без уважение молбата на Д.И.Н. за присъждане на разноски по делото, без такива да са били поискани от страната, съответно без да е представен списък по чл. 80 ГПК. Относно противоречието между мотиви и диспозитив се твърди, че в мотивите относно разноските, които ответникът дължи, е отбелязано, че те са в размер на 50 лв. – за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 100 лв. – в исковото, а в диспозитива относно разноските е отбелязано, че те са в размер на 1001 лв. – разноски в исковото и 484,13 лв. – разноски в заповедното производство. Поддържа се, че по делото от страна на ищеца не е представен списък по чл. 80 ГПК, което освобождава съда от процесуалното му задължение да се произнесе по отговорността за разноските. Предвид изложеното се моли решението да бъде отменено в атакуваните части и да бъде постановено друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД не е депозирала писмен отговор на жалбата.

От страна на ответника Д.И.Н. е постъпила и частна жалба с вх. № 5069598/25.04.2018 г. срещу определение № 364285 от 19.03.2018 г. по гр. д. № 28475/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 85 състав, с доводи за неправилност и немотивираност. Сочи се, че е налице противоречие между мотиви и диспозитив на решението, като в мотивите относно разноските, които ответникът дължи, е отбелязано, че те са в размер на 50 лв. – за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 100 лв. – в исковото, а в диспозитива относно разноските е отбелязано, че те са в размер на 1001 лв. – разноски в исковото и 484,13 лв. – разноски в заповедното производство, което несъответствие подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното определение и за поправяне на несъответствието между мотиви и диспозитив в първоинстанционното решение в частта относно възложените в тежест на ответника разноски по делото.

От ответника Д.И.Н. е постъпила и частна жалба вх. № 5044382/14.03.2019 г. срещу определение от 04.02.2019 г. по гр. д.

№ 28475/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 85 състав, с доводи за неправилност и немотивираност, аналогични на изложените в частна жалба вх. № 5069598/25.04.2018 г. Излагат се и съображения, че съдът се е произнесъл извън рамките на заявеното, като е оставил без уважение молбата на ответника за присъждане на разноски, без такива да са били претендирани.

Възразява се срещу присъждането на разноски в полза на ищеца „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД с твърдения, че нито в мотивите, нито в диспозитива на решението е записана правната квалификация на основанието, на което се присъждат разноски, а от страна на ищеца не е представен списък по чл. 80 ГПК, всичко това са процесуални нарушения, водещи до неправилност на обжалваното определение. Моли се за отмяната му и за уважаване на молбата на ответника за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, инкорпорирана във въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа страна:

Видно от материалите по делото ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК от 19.01.2017 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 3994/2017 г. по описа на СРС, 85 състав, по което в полза на банката е издадена заповед за изпълнение от 26.01.2017 г., с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца следните суми: 20 879,85 лв., ведно със законната лихва за периода от 20.01.2017 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 684,89 лв. за периода от 05.08.2016 г. до 27.12.2016 г., наказателна лихва в размер на 141,59 лв. за периода от 05.08.2016 г. до 18.01.2017 г. и 1289,13 лв.

– разноски по делото, като е посочено, че вземанията произтичат от Договор за студентски кредит от 04.09.2012 г.

Предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника в заповедното производство и в срока по чл. 414 ГПК от него е постъпило възражение за недължимост на посочените по-горе суми по заповедта, ищецът е предявил претенцията си по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК по исков ред, а в условие на евентуалност е предявил и осъдителни искове, по което е образувано гр. д. № 28475/2017 г. по описа на СРС, 85 състав. С решение по посоченото дело предявените искове са били уважени, като е прието, че банката е обявила надлежно кредита за предсрочно изискуем и вземанията ѝ са доказани от приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза в заявените размери.

Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че страните са били обвързани от Договор за студентски кредит, сключен на 04.09.2012 г., по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника кредит в размер на 17400 лв., с цел заплащане на шест броя такси за обучение, всяка от които в размер на 2900 лв., като окончателният размер на кредита се определя от усвоената сума до изтичане срока по чл. 4.2 от договора - 05.07.2016 г. Съгласно чл. 4.1, крайният срок за погасяване на всички дължими по договора суми е 05.07.2026 г. В чл. 3.1 е уговорено за кредитополучателя да заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 7 %, начислявана от датата на усвояването на кредита, без ответникът да дължи заплащане на такси, комисионни и други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита – чл. 3.1 и чл. 3.3. В чл. 3.2 е предвидено, че при забава в плащанията на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума (вноска или част от вноска) за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Съгласно чл. 4.2, кредитополучателят ползва 47-месечен гратисен период от датата на сключването на договора до 05.07.2016 г. През този период той не дължи плащане на главница и лихви. Съгласно чл. 4.4, по време на гратисния период банката начислява лихва върху усвоената част на кредита съгласно действащия погасителен план. Начислената лихва се капитализира годишно. Гратисният период може да бъде удължен, след като кредитополучателят подаде писмено уведомление до банката, придружено от всички изискани от банката документи за настъпване на някое от изброените в чл. 4.5.1 и чл. 4.5.2 събития, сред които записване в следваща образователно - квалификационна степен. Предвидено е, че след изтичане на гратисния период кредитополучателят изплаща кредита съгласно условията, посочени в чл. 4.8, а именно: чрез заплащането на 120 равни месечни анюитетни вноски, платими до 5-то число на съответния месец, всяка в размер на 242,06 лв., считано от 05.08.2016 г. до 05.07.2026 г. съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора. Съгласно чл. 6.2, банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на три последователни погасителни вноски. В чл. 9.1.2 е предвидено, че с подписване на договора, кредитополучателят декларира, че е получил Общите условия на банката и потвърждава, че е съгласен в отношенията му с банката да се прилагат правилата, установени в тях. Уговорено е, че всички уведомления и изявления във връзка с договора следва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата, или куриерска фирма с обратна разписка, достигнат до адресите на страните по договор, за кредитополучателя: гр. София, ул. „Ралевица“ № 96, ет. 1, ап. 2.