Решение № 416 от 26.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Варна, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20233110204939 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г. П. К. с ЕГН ********** от гр.Варна срещу НП № 23-0819-003848/25.10.2023 год. на Началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.

В жалбата се оспорва обжалваното НП, като се твърди, че същото е неправилно,незаконосъобразно,необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Оспорва се фактическата обстановка и се изразява несъгласие с констатациите на АНО.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от адв.П.Б., АК-Варна, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява.Депозирана е молба, в която се изразява становище по хода на делото и по същество.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С АУАН, серия GA, № 893441/05.08.2023 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на същата дата 05.08.2023 год. в 01:44 часа в гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ в посока бул.“Княз Борис I“, до №33 жалбоподателят Г. П. К. управлява собствения си автомобил „ Тойота Хайлукс“ с рег.№*** след употреба на алкохол, установено от издишания от водача въздух с техническо средство „Алкотест 1

Дргерер 7510” с ARPL-0234,който отчел 0,56 промила на хиляда,проба № 2113.На водача е издаден талон за медицинско изследване № 155070/2023 год. – нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 предл.1 от ЗДвП.

Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който не отразил да има възражения.

В срока по чл.44 от ЗАНН не било направено възражение.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 предл.1 от ЗДвП на осн.чл.174,ал.1 т.1 от ЗДвП административно наказание „ глоба” в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети общо 8 контролни точки.

В обстоятелствената част на обжалваното НП изрично е посочено, че резултата от 0,49 промила алкохол в кръвта в представената в 02:53 часа на 05.08.2023 год. за изследване кръвна проба от водача, отразен в протокол за ХЕ № 852/07.08.2023 год. на МБАЛ Св.Анна –Варна не се зачита, поради закъснение с 8 мин. За представяне на кръвната проба, предвид връчения ТМИ № 015507 в 02:00 часа на 05.08.2023 год., което е в противоречие с разпоредбата на чл.15 от Наредба № 1/19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози.

По искане на процесуалният представител на жалбоподателя съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел М.К., която в показанията си твърди, че е била с жалбоподателя към момента на проверката. Свидетелката твърди, че след като му издали талона за медицинско изследване, полицейските служители забавили жалбоподателя,тръгнали пеша, но тъй като била на високи токове видели, че няма да стигнат навреме, опитали се да позвънят на такси, но било петък вечер.Когато стигнали вратата на спешното била затворена и минало време докато им отворят, поради което се забавили с няколко минути.

Съдът намира показанията на свидетелката за заинтересовани и част от защитната теза, че закъснението на жалбоподателя не се дължи на негово виновно поведение, поради което АНО не е следвало да изключва от доказателствения материал Протокола за химическо изследване, а да зачете отразения в него резултат.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя адв.Б., съдът е допуснал съдебно-химическа експертиза по писмени данни. Заключението на вещото лице е, че като се имат предвид зависимостите на Видмарк може да се определи, че към времето на 05.08.2023 год. 7 минути преди вземане на пробата, концентрацията на алкохол в кръвта на К. е била в порядъка на 0,51 промила.

Изготвената експертизи е оспорена от адв.Б..

Съдът кредитира заключението на СХЕ, като го намира за обосновано и ясно.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на заключението на СМЕ и приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда 2 на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, въз основа на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи, като акта също е съставен от компетентно лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.

Съдът намира, че при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателят за нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и не са допуснати процесуални нарушения, които да са причина за отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално основание. В АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление са посочени задължителните реквизити, каквито се изискват съгласно разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като точно и ясно са описани обстоятелствата, при които се твърди да е извършено нарушението. Въведена е и съответната норма сочеща дължимото правило за поведение, респективно предвиждаща конкретното административно наказание.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП въвежда забрана за водач на моторно превозно средство да управлява същото под въздействието на алкохол.

От обективна страна, безспорно се установи по делото, че на 05.08.2023 год. в 01:44 часа в гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ в посока бул.“Княз Борис I“, до №33 жалбоподателят Г. П.

К. управлявал собствения си автомобил „ Тойота Хайлукс“ с рег.№*** с концентрация на алкохол в кръвта над допустимия минимум от 0,5 промила, а именно – 0,56 промила, установено с техническо средство „Алкотест Дргерер 7510” с ARNA-0234, проба № 2113, като са спазени изискванията на Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.

Спазено е и изискването на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата), според което при съставянето на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, контролният орган попълва и талон за изследване по образец.

Съгласно чл. 6, ал. 6, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни 3 аналози, когато лицето избере установяването на алкохол в кръвта да стане медицинско и химично изследване, това обстоятелство се отразява в Талона за медицинско изследване, който му се връчва, а в талона се вписва и времето, за което трябва да се яви в медицинското заведение. Съгласно чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата, срокът за явяване е до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи. Според ал.8 на чл.6 от Наредбата крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо или химикотоксикологично лабораторно изследване и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него.Сроковете за даване на проба за изследване са преклузивни и пределът им е абсолютно определен и не може да бъде продължаван.

Съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В процесния случай е налице втората хипотеза, поради което правилно концентрацията на алкохол в кръвта на водача е установена съгласно показанията на техническото средство.

Безспорно е установено, че жалбоподателят К. не се е явил в посочения от контролните органи срок от 45 мин., считано от 02: 00 часа на 05.08.2023 г. в процесното лечебно заведение, поради което и концентрацията на алкохол в кръвта му правилно е установена съгласно показанията на техническото средство. Последното е с фабричен номер ARPL-0234 и е преминало техническа проверка на 21.03.2023 г., т. е. към инкриминираната дата използваното техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" с посочения номер е било технически изправно.

Според състава на съда е било възможно срочното явяване на жалбоподателя в 45-минутния срок от връчване на талона, тъй като нарушението е установено на бул.“Цар Освободител“ в посока бул.“Княз Борис I“, до №33, което е близко до МБАЛ Св.Анна-Варна.При това положение, след изтичане на 45-минутния срок от връчване на талона, медицинското и химическото изследване се явяват компрометирани и правилно АНО не ги е взел предвид при определяне размера на наказанията.

От субективна страна съдът намира, че Д.ието е извършено виновно, при формата на вината пряк умисъл, тъй като нарушителят, в качеството си на правоспособен водач на МПС е съзнавал че е забранено да управлява МПС под въздействие на алкохол, съзнавал е и обстоятелството, че е употребил такъв и въпреки това не се е въздържал и е управлявал МПС.

Съгласно санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - Наказва се с лишаване от 4 право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв..

Кумулативно предвидените от закона наказания за това нарушение са в абсолютно установен размер, поради което за съда не съществува възможност да ревизира същите.

Извършеното административно нарушение не разкрива признаци на Д.ие, засягащо в пониска степен закриляните от правото общистевни отношения, отколкото други Д.ия от този вид, поради което съдът пире, че не са налице основания за приложимост на чл. 28 ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Отнемането на контролни точки не представлява административно наказание сред предвидените в чл. 13 ЗАНН, а е последица от влизане в сила на наказателното постановление - чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.