Решение № 44 от 29.05.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. ХАСКОВО, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАД.А при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д.А

Търговско дело № 20215600900081 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.

Търговско дело № 81/2021г., по описа на Окръжен съд – Хасково е образувано по искова молба вх. №1049/28.05.2021 г., подадена от В. С. В., ЕГН **********, Е. М. Ю., ЕГН ********** и Е. М. Ю. – А., ЕГН **********, чрез адв. Р. М., САК, против ,,ДЗИ Общо застраховане‘‘, ЕАД, с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н ,,Т.‘‘, бул.“В.“ № 89Б.

Предявени са три обективно и субективно съединени осъдителни иска с правно основание чл.432, ал.1, вр. чл.380 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД, като всеки един от тримата ищци претендира на основание чл. 432, ал.1, вр. чл.498, ал.3 от КЗ и чл. 497 КЗ сумата от 150 000,00 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на уведомяването на застрахователя – 25.08.2020г., до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че на 22.07.2020г., около 19,15ч., в гр. Свиленград, на ПП I-8км 366+200, посока магазина ,,Жанет‘‘, М. Х. М., водач на лек автомобил марка и модел ,,Ф.М.‘‘, с рег. №********, нарушил правилата за движение, като застигнал и ударил движещия се пред него, в същата посока велосипедист Д.А.А., с което реализирал пътнотранспортно произшествие. При инцидента била причинена смъртта на велосипедиста Д.А.. За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №18/2020. Образувано било и досъдебно производство №248/2020г. по описа на РУСвиленград. В исковата молба се посочва, че починалият при злополуката Д.А. отгледал като свои деца ищците В. С. В., Е. М. Ю. и Е. М. Ю. – А. и се грижел за тях като техен баща.

Ищците и починалият Д.А. били едно сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг. Членовете на семейството имали изградена силна връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Твърди се още, че ищците тежко понасяли загубата на човека, когото приемали като роден баща, починал така нелепо и 1 неочаквано. Той бил опора за тях. При пътния инцидент те загубили един от най близките си хора.Починалият Д.А. бил силно привързан към синовете си и дъщеря си. Той ги подкрепял, подпомагал ги с каквото може и споделял ежедневието си с тях. Обичал да прекарва време с всяко от децата си. Не правил никаква разлика между родния си син и другите си деца. Те го наричали свой баща и го приемали за такъв. Починалият бил до ищците винаги и показвал бащината си обич и отдадеността си на своите деца във всеки важен момент от живота. Той успял да създаде специална връзка с всяко от децата си. Д.А. приживе общувал ежедневно с всеки един от ищците, интересували се един от друг и били изключително близки. Синовете и дъщерята на починалия били съхранили дълбоката връзка с човека, който ги е отгледал и се е грижел за тях – техния баща Д.А. и след като всеки от тях създал свое семейство. Те заедно отбелязвали семейните празници и обичали да прекарват време заедно. Като глава на семейството Д.А. бил неговият стожер и сплотявал членовете му. Ритъмът на живот на ищците сега бил изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Без съмнение щели да изпитват болка и да скърбят до края на дните си. В. С. В., Е. М. Ю. и Е. М. Ю. – А. станали мрачни и затворени, като изцяло се променили след загубата на своя баща Д.. Те били дълбоко опечалени и почернени. Още не можели да свикнат с мисълта, че са загубили човека, когото приемали за свой баща. Станали са изнервени, тревожни и напрегнати.

Отказвали да се срещат и общуват с хора извън семейството. Загубата на толкова скъп човек ги е направила апатични към всичко около тях. Тази болка никога нямало да отшуми, тъй като за човешкия живот нямало еквивалент. Моралните страдания на ищците, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и щели да ги съпътства през целия им живот. След загубата на толкова близък човек ищците страдали от безапетитие и нарушения в съня. Не можели да преодолеят смъртта на своя баща.Лекият автомобил марка и модел „Ф.М.“, с рег.№ ******** имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от 20.12.2019г. до 19.12.2020г. при ответното дружество.Сезирали ответното дружество с претенция за изплащане на обезщетение с молба вх.№94-Р-160/25.08.2020г., по която нито било определено, нито им било изплатено застрахователно обезщетение.Ищецът В. С. В. претендира осъждане на ответното застрахователно дружество да му заплати обезщетение в размер на 150 000,00лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на смъртта на отгледалия го като свой баща Д.А.А. при ПТП, настъпило на 22.07.2020г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на уведомяване на застрахователя-25.08.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Ищецът Е. М. Ю. претендира осъждане на ответното застрахователно дружество да му заплати обезщетение в размер на 150 000,00лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на смъртта на отгледалия го като свой баща Д.А.А. при ПТП, настъпило на 22.07.2020г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на уведомяване на застрахователя-25.08.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението.Ищцата Е. М. Ю. претендира осъждане на ответното застрахователно дружество да му заплати обезщетение в размер на 150 000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на смъртта на отгледалия я като свой баща Д.А.А. при ПТП, настъпило на 22.07.2020г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на уведомяване на застрахователя-25.08.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението.Претендират и присъждане на направените по делото разноски, в това число и за адвокатска защита и съдействие. В срока по чл.372, ал.1 ГПК с допълнителна искова молба, вх.№2962/07.09.2021г., се пояснява и допълва първоначалната искова молба и оспорват като неоснователни аргументите на ответната страна изложени в отговора на исковата молба.

Ответникът - ,,ДЗИ - Общо застраховане‘‘ ЕАД, гр.С., в срока по чл.367 ГПК е оспорил предявените обективно и субективно съединени искове, като в отговора на 2 исковата молба се излагат доводи за тяхната неоснователност. Оспорват се изложените в исковата молба фактически твърдения, с изключение на твърдението за наличие на валиден към датата на процесното ПТП на договор за задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘ на автомобилистите, сключен в ,,ДЗИ-ОЗ‘‘ ЕАД за лек автомобил ,,Ф.М.‘‘ с рег. № *********.Ответникът оспорва материалноправната легитимация на ищците. Счита, че предвид липсата на родствена връзка между ищците и починалия, а също така и на особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди по смисъла на ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, ищците не са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди. В условията на евентуалност се оспорва размера на предявените по чл. 432, ал. 1 от КЗ искове за неимуществени вреди, като считат същите за изключително завишени и заявени в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се и наличието на предвидената в чл. 51, ал. 1 ЗЗД предпоставка - вредите да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ответникът оспорва наличието на виновно и противоправно поведение осъществено от водача на лекия автомобил „Ф.М.“ с рег.

№********, както и наличието на пряка причинно - следствена връзка между механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие и получените от пострадалия телесни увреждания, довели до смъртта му. Оспорват твърденията, че ПТП е причинено от действията на водача ,,Ф.М.‘‘ с рег. No *********. Твърди се, че в пряка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него са единствено действията на велосипедиста Д. А. А., който е нарушил правилата за движение по пътищата. Оспорват наличието на виновно и противоправно поведение, осъществено от водача на лекия автомобил „Ф.М.“ с рег.№********, както и наличието на пряка причинно - следствена връзка между механизма на настъпване на ПТП и получените от пострадалия телесни увреждания, довели до смъртта му. Посочват, че липсват доказателства за твърдението на ищеца, че ПТП е настъпило по вина на застрахования в дружеството водач.

Оспорват се констатациите в представения съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №18/2020.

В условията на евентуалност правят възражение с правно основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Ответникът поддържа становище, че велосипедистът има значителен принос за настъпването на ПТП и последиците от него, като правят възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и починал от ПТП. Правят възражение за изтекла погасителна давност относно претендираната законна лихва се правят възражение за изтекла погасителна давност.В срока по чл. 373 ГПК посочват, че водача на велосипеда е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 79 и чл.80 от ЗДвП. Претендират деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 18/2020г. приет 3 като писмено доказателство на 22.07.2020г., около 19,15ч., в гр. Свиленград, на ПП I-8км 366+200, посока магазина ,,Жанет‘‘е настъпило ПТП между ПТП между лек автомобил „Ф.М.“, с per. № **********, управляван от М. Х. М. и велосипед „Украйна“, управляван от Д.А.А. при което ПТП е настъпила смъртта на велосипедиста Д.А.А..

Образувано е било досъдебно производство № 475/2019, М. Х. М., водач на лек автомобил марка и модел ,,Ф.М.‘‘, с рег. №********, нарушил правилата за движение, като застигнал и ударил движещия се пред него, в същата посока велосипедист Д.А.А., с което реализирал пътнотранспортно произшествие.

С Присъда № 6/26.01.2024 г. влязла в сила на 13.02.2024 г. М. Х. М. е признат за виновен в това,че на 22.07.2020 г. в гр.Свиленград, Област Хасково на първокласен път18,,при километър 366+200 на Новия мост на река Марица / в посока кв. „Гебран“ към центъра на града/ при управление на МПС – лек автомобил марка Ф.“ модел „М.“, с ДКН № ******** със скорост от 74 км/ч нарушил правилата за движение: чл.21,ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.41,ал.2 от Закона за движението по пътищата и така по непредпазливост причинил смъртта на Д.А.А., роден на 04.07.1956 г.,б.ж. на гр.Свиленград поради което и на основание чл.343, ал.1, б “б“,вр. чл.342,ал.1,вр чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК му налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години, като по обвинението за това да е било нарушено и правилото на чл.42,ал.2,т.1 от Закона за движението по пътищата го признава за невиновен и оправдава.На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години.На основание чл.

343г от НК му е наложено и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и шест месеца.

По делото са приети като писмени доказателства присъда № 4/26.01.2024 г. по НОХД № 747/2023 г. по описа на ОС-Хасково и мотивите към присъдата.

Страните не спорят за наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка ,,Ф.М.“, с рег. № ******** при ,,ДЗИ– Общо застраховане“ЕАД, със застрахователна полица № BG/06/119003443737 и със срок на действие от 20.12.2019 г. до 20.12.2020 г.

По искане на ищците и за доказване на претърпените от страна на ищците неимуществени вреди, като свидетели са разпитани Д.Д.Д. А.Щ. Ю., М.Т.С., Д.Д. Ш..