Определение № 2332 от 20.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2332 гр. Варна, 20.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВ. Владова

Членове:

Николай Св. Стоянов

Антония Якимова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело № 20253100501079 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН и § 1 от ДР на ЗЗДН във вр. чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 36419/23.04.2025 г., подадена от В. И... М. (ответник в първоинстанционния процес), действаща чрез адв. Ц.

Б., срещу решение № 1329/16.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2850/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 11-ти състав, в частта, с която въззивникът е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Е. М. Г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, задължена е да не осъществява контакт с последната под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от десет месеца, считано от датата на издаване на Заповед за незабавна защита № 58 от 19.03.2025 г., постановена по делото, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4, вр. с ал. 2 от ЗЗДН, и е осъдена за заплащане на държавна такса по делото в размер на 25 лв., както и на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на насрещната страна в размер на 600 лв.

С въззивната жалба жалбоподателката оспорва първоинстанционното решение в обжалваната му част като неправилно. Поддържа, че съдът необосновано е кредитирал изцяло показанията на водените от ищцата свидетели, като дори не е издирил обстоятелствата относно причините за началото на конфликта, провокиран ли е от някоя от страните, между кои лица е възникнал, кой какви действия е извършвал спрямо кого и т.н. Поддържа, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е допуснал до разпит поисканите полицейски служители, които са посетили адреса непосредствено след приключване на конфликта и са възприели пряко информация от участващите в него лица. Счита, че от събраните доказателства, вкл. медицински документи и декларация по чл. 9 ЗЗДН, е установено, че ищцата, синът й и съпругът й са нанесли побой на нейната майка и съпруг, при което тя се явява жертва на враждебното настроение на роднините й и не следва да 1 плаща цената на несправедливото решение срещу нея.

По изложените съображения по същество моли за отмяна на решението в обжалваната му част и претендира разноски по делото.

Формулира и следните доказателствени искания: 1.) за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с информация от 03 РУ при ОД на МВР-Варна относно имената на полицейските служители, посетили на 07.03.2025 г. дома на ул. „В... Х...“ № 19 в гр. Варна, както и 2.) за допускане до разпит при режим на призоваване на посочените служители с цел изясняване на фактическата обстановка относно процесния конфликт.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна Е. М. Г., действаща чрез адв. Т. З..., депозира отговор на въззивната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност. Намира, че първоинстанционният съд правилно е изяснил фактическата обстановка, релевантна за процесните актове на насилие, и решението е достатъчно обосновано. Поддържа, че въззивницата се домогва да докаже, че действията й са в отговор на предходни неправомерни нейни действия, с което да се освободи от отговорност поради наличието на реторсия. Намира, че този институт е неприложим в разглежданата хипотеза, тъй като заповедта за защита по ЗЗДН не цели налагане на наказание на извършителя, а защита на пострадалото лице. Затова и дори извършителят да е бил провокиран, това не му дава право да осъществява актове на домашно насилие.

По същество моли за потвърждаване на решението и за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗА за осъществената безплатна адвокатска защита.

Не се противопоставя да бъдат допуснати до разпит поисканите полицейски служители, но намира, че техните показания не са необходими и няма да допринесат за изясняване на релевантните обстоятелства, тъй като служителите не са присъствали на актовете на насилие.

Съдът, след извършена служебна проверка за редовност и допустимост на подадената жалба, намира следното:

Въззивнатата жалба е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от легитимирана страна (ответник в първоинстанционния процес) и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалване, като същата отговаря на изискванията за съдържание и приложения на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Процесуалните представители на страните са надлежно упълномощени съобразно приложени по делото пълномощни (на л. 83 от делото пред ВРС за въззивника и на л. 21 от същото дело за въззиваемата). На основание чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН при подаване на жалбата не се внася държавна такса.

С оглед на горното жалбата се явява редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане.

На основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

По доказателствените искания:

Съдът намира, че доказателствените искания на въззивника следва да бъдат оставени без уважение поради липсата на необходимост, доколкото 2 полицейските служители, които страната желае да бъдат разпитани, са посетили адреса след преустановяване на процесния конфликт между страните, респ. не са възприели относими факти и обстоятелства, неизяснени от първоинстанционния съд.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №

36419/23.04.2025 г., подадена от В. И... М. (ответник в първоинстанционния процес), действаща чрез адв. Ц. Б., срещу решение № 1329/16.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2850/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 11ти състав, в частта, с която въззивникът е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Е. М. Г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, задължена е да не осъществява контакт с последната под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от десет месеца, считано от датата на издаване на Заповед за незабавна защита № 58 от 19.03.2025 г., постановена по делото, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4, вр. с ал. 2 от ЗЗДН, и е осъдена за заплащане на държавна такса по делото в размер на 25 лв., както и на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на насрещната страна в размер на 600 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивника В. И... М. за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с информация от 03 РУ при ОД на МВР-Варна относно имената на полицейските служители, посетили на 07.03.2025 г. дома на ул.

„В... Х...“ № 19 в гр. Варна, както и за допускане до разпит при режим на призоваване на посочените служители с цел изясняване на фактическата обстановка относно процесния конфликт.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.05.2025 г. от 11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, вкл. по телефон.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, чрез процесуалните им представители, препис от настоящото определение, а на въззивника - и препис от отговора на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4