Определение № 705 от 09.05.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 61/2025
- Вид
- Определение № 705
- Подписан
- 09.05.2025
- Състав
- Таня Борисова Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.19, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.47, ал.2 · Закон за международния търговски арбитраж
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 705 гр. Пловдив, 09.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Таня Б. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело № 20255300900061 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Б. Б. Л., с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД против „ЛЕНО“ АД с ЕИК 203217465 за сумата от 61 459,73 лв., получена от ответника без основание .
В исковата молба са изложени твърдения относно това, че между страните е бил сключен Договор за заем бизнес кредит клиентски № 6402/06.08.2019 г. , по който по който ответникът-кредитодател е получил плащания в общ размер на 174 188,20 лв., въпреки, че задълженията на ищецакредитополучател са възлизали в размер от 112 728,47 лв., включващи главница, договорна лихва и лихва за забава / неустойка/, установени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 13227/2021 г. на ПРС- за сумите 19988,35 евро главница, 9009 евро договорна лихва възнаградителна и 1134,29 лв. разноски и с арбитражно решение по абр.д.№ 8/2022 г. на Арбитражен съд при Стопанска Асоциация Пловдив- за сумата от 20778,45 евро неустойка за забава за периода 14.07.2020 г.06.08.2021г. и разноски 1442,44 лв. Така сума в размер от 61 459,73 лв., платена по банкова сметка на ответника съответно на 13.11.2023 г.- 9800 лв. и на 07.12.2023 г.- 51659,73 лв., били получени от дружеството без основание.
Изложени са и доводи, че договорът е потребителски, независимо, че е сключен от ищеца в качеството му на ЕТ, поради което се ползвал с потребителската защита по ЗКНИ и ЗЗП, както и че уговорената неустойка е нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави.
В отговора на исковата молба ответникът на първо място възразява, че спорът не е подведомствен на държавния съд поради наличието на арбитражна клауза в договора. На следващо място сочи, че е постановено и още едно, второ по ред арбитражно решение по арб.д.№ 52/2023 г. на Арбитражен съд при Стопанска Асоциация Пловдив, поради което сумите не са били получени без основание. Възразява, че договорът не попада в приложното поле на ЗКНИ и ЗЗП, тъй като ищецът е действал в качеството си 1 на търговец. Възразява за недопустимост на възраженията за недействителност поради наличието на СПН по влезлите в сила ЗИ и арбитражни решения.
В допълнителната искова молба ищецът заявява и представя доказателства, че е депозирал искова молба пред ВКС по чл.47, ал.2 от ЗМТА за прогласяване нищожността на арбитражно решение по арб.д.№ 52/2023 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация- Пловдив. Твърденията, въз основа на които ищецът претендира нищожност на арбитражното решение, са идентични с възраженията, релевирани в настоящата искова молба, а именно, че процесният договор за кредит е сключил в качеството си на потребител и същият попада в приложното поле на ЗКНИП и ЗЗП, съответно че с арбитражното решение е разрешен потребителски спор по смисъла на чл.19, ал.1 ГПК.
При извършена служебна справка съдът констатира, че по подадената от ищеца искова молба с вх.№ 5284/21.03.2025 г. е образувано т.д.№ 825/2025 г. на ВКС, ІІ т.о., което към настоящия момент е висящо.
От изложеното се налага извод, че е между страните е налице преюдициален спор по предявения по чл.47, ал.2 ЗМТА пред ВКС иск, в рамките на който ще бъдат разрешени въпросите относно характера на договора и съответно компетентността на арбитражния съд, както и валидността на атакуваното арбитражно решение, на което ответникът се позовава. Налице са предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на настоящото производство, в който смисъл е направено искане от ищеца в ДИМ.
Ето защо и на осн.чл.229, ал.1, т.4 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по делото до приключване на т.д. № 825/2025г по описа на ВКС, ІІ т.о. с влязъл в сила съдебен акт.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред АС Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 2