Определение № 92 от 09.02.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 92 гр. Монтана, 09.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20231600500265 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Молителят- В. К. Г. чрез своя процесуален представител твърди,че съдът с решение № 266/17.11.2023 г. ,постановено по в.гр.дело № 265/ 2023 г. неправилно е присъдил на въззиваемите адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв . Поддържа,че своевременно е направил възражение за прекомерност, което съдът не е отчел ,освен това и въззиваемите се представляват от адв.Б. an blok . Предвид гореизложеното моли съда да измени решението в тази част,като намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение до сумата 2400 лв.

Ответниците по молбата в законоустановения срок не вземат становище по същата .

Съдът, обсъждайки становището на страните във връзка с материалите по делото ,приема следното:

Молбата за изменение на решението в частта му за разноските е допустима подадена е от легитимирано лице,страна по делото,като са спазени процесуалните срокове .

По същество молбата е неоснователна по следните съображения:

Видно от материалите по делото,действително процесуалният представител на жалбоподателя е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,което не е обсъдено от настоящата инстанция .

Видно от представеното адвокатско пълномощно, адв.Б. е представлявал въззиваемите, но хонорарът не е определен съобразно броя на представляваните, а спрямо исковите претенции. В Договора за правна помощ е посочено изрично,че по всеки един от предявените искове от ответника въззиваемите са му заплатили по 1500 лв.,т.е. общо сумата 6000 лв.

Съобразно разпоредбата на чл.7,ал.2 ,т.6 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ в редакция към датата на сключване на Договора за правна помощ/,минимално предвиденото възнаграждение е в размер на 1500 лв.,т.е. общо 6 000 лв.,което се явява минимума съгласно посочената норма.

Действително ,съгласно Решение НА СЕС (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C‑438/22г. съдът не е обвързан с посоченото в Наредбата минимално възнаграждение, но предвид фактическата и правна сложност на делото не са налице условия за 1 намаляването на заплатеното възнаграждение.

А след като това е така, то молбата на В. К. Г. чрез процесуалния представител адв.Д. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. К. Г. чрез процесуалния представител с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решение № 266/17.11.2023 г.

,постановено по в.гр.дело № 265/ 2023 г. в частта за разноските като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му . адв.Д.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2