Решение № 586 от 03.11.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. Видин, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20251320100887 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от Р. Л. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „Г.“ № **, чрез адв. С. Т., против „С. К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“, бул. „Ц. ш..“ № *, ет. * с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че ищцата Р. Л. П. е сключила с ответното дружество договор за паричен заем № 1050809 на 05.04.2024 година. Съгласно т. 3 от договора, параметрите на заема са следните: чистата стойност на кредита (подлежащата на получаване главница по кредита) е в размер на 1000 лева, срокът на договора е 8 месеца, размер на погасителна вноска – 3 по 41,67 лв. и 5 по 225.68 лв. Общата сума, дължима от кредитополучателя, е в размер на 1253.41 лева. Съгласно т. 6.1. Заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение по начина и реда и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), а съгласно т. 6.2.

„При неизпълнение на т. 6.1., Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 842.59 лева, като неустойката се начислява автоматично от Заемодателя, като с подписването на настоящия договор за заем Заемателят счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. При това положение вноската по кредита с включена неустойка възлиза на 262 лева, а общата дължима сума на 2096 лева.

Ищцата твърди, че е погасила задължението чрез заплащането на 1 следните суми: на 10.05.2024 -262 лв.; на 07.06.2024 - 262 лв.; на 09.07.2024 262 лв.; на 12.08.2024 - 262 лв.; 08.09.2024 - 262 лв. и на 12.09.2024 - 637,89 (чрез рефинанс). Общата сума, която Р. П. е заплатила е 1947.89 лв.

Ищцата поддържа, че Договор за паричен заем № 1050809 от 05.04.2024 година е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Предвид недействителността на договора, то на основание чл. 23 ЗПК ищцата поддържа, че е следвало да върне само главницата по договора за кредит, като всички други платени суми по договора за кредит, се явяват платени без основание. Сочи, че общо заплатената сума по Договор за паричен заем № 1050809 от 05.04.2024 година е 1947,89 лв., при главница 1000 лв. Твърди, че заплатената сумата от 947,89 лв. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД подлежи на връщане, като недължимо платена по недействително правоотношение.

Иска се от съда да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК да прогласи за нищожен сключения Договор за паричен заем № 1050809 от 05.04.2024 година, поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора.

При условията на евентуалност да прогласи за нищожна клаузата на т.

6.1 и т. 6.2 от Договор за паричен заем №1050809 от 05.04.2024 година, предвиждаща заплащането на неустойка, като неравноправна и поради противоречие с добрите нрави.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на платената по договора сума от 947,89 лева /деветстотин четиридесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем № 1050809 от 05.04.2024 година, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.04.2025 г. до окончателното заплащане на сумата.

Претендира се присъждане на направените по производството разноски.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗАдв.

Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Твърди се, че е налице злоупотреба с права.

Поддържа, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.

По отношение на предявения осъдителен иск се признава получаването на процесната сума, но се твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно 2 основание да задържи плащанията по договора.

Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендират се направените по производството разноски По делото са представени писмени доказателства. Назначена и изготвена е съдебно-счетоводна експертиза.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, което съдът приема за компетентно и обективно изготвено се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1050809 от 05.04.2024 г. Отпуснатият кредит е в размер на 1000.00 лева, видът на вноската е месечен, броят на погасителните вноски е 8, размерът на годишния лихвен процент е фиксиран в размер на 50.00 %. Заложеният в договора ГПР е в размер на 62.74 %. Размерът на погасителната вноски е 3 х 41.67 лева и 5 х 225.68 лева, общата сума, дължима от кредитополучателя е в размер на 1253.41 лева.

Съгласно т. 6.1 от договора за кредит заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение по начина и реда и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/, а съгласно т. 6.2 „при неизпълнение на т. 6.1 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 842.59 лева, като неустойката се начислява автоматично от заемодателя като с подписването на договора за заем заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. При това положение вноската по кредита с включена неустойка възлиза на 262.00 лева, а общата дължима сума на 2096.00 лева.

Вещото лице е посочило, че в договора за кредит е посочен ГПР 62.74 %. Същият е формиран от следните стойности на съответните показатели: главница – 1000.00 лева, годишен лихвен процент – 50 %, срок на кредита – 8 месеца, брой вноски – 8 /3 х 41.67 лева и 5 х 225.68 лева/.

Вещото лице е посочило, че размерът на ГПР по процесния Договор за кредит, ако при изчисляването му се включи предвидения разход за неустойка от 842.59 лева става 533.4905 %.

Вещото лице е посочило, че от ищцата по процесния Договор за кредит са извършени плащания в размер на 1947.89 лева, с които са погасени: главница – 1000.00 лева, договорна лихва – 206.35 лева и неустойка – 741.54 лева.

От представения от ответника Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити се установява, че общият размер на кредита е 1000.00 лева, срокът на договора е 8 месеца, като 3 вноските са 3 х 41.67 лева и 5 х 225.68 лева, платими считано от 06.05.2024 г.

Общият размер на кредита – главница плюс лихва е 1253.41 лева. Посочено е в СЕФ, че договорът за потребителски кредит е обезпечен с едно от следните обезпечения – по избор на потребителя – поръчител или банкова гаранция.

ГПР е 62.74 %, фиксирания годишен лихвен процент е 50 %. Посочено е също в СЕФ, че при непредоставяне на обезпечение, отговарящо а изискванията по чл. 5 от договора се начислява неустойка в размер на 842.59 лева.

При тези данни съдът от правна страна приема следното:

Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което за тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съобразно която за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съдът следи служебно.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че съответната клауза е договорена индивидуално.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява и съдът приема за доказано сключването на процесния Договор за потребителски кредит № 1050809/05.04.2024 г.

Съдът намира, че клаузата на т. 6 от Договора за заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се отпусне кредитът, която практика би съответствала на изискванията на Директивата.

Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 4 от ЗПК. Трайната и последователна съдебна практика приема, че неустойката представлява обезщетение за претърпените от неизпълнението на договорното задължение вреди и има санкционен характер. В случая обаче чрез неустойката кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение, което не е нито пряко, нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Неустойката изпълнява роля на обезпечаване неизпълнението на длъжника да обезпечи отпускания му кредит, което е недопустимо. Съгласно чл. 71, пр. последно от ЗЗД при неизпълнение на задължението длъжникът да обезпечи вземането на кредитора, последният има право да поиска изпълнение на срочното задължение и преди срока. Законът допуска единствено възможност за кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо и да пристъпи към събирането му, ведно с уговорените в договора разходи. Уговарянето на неустойка, което принципно е допустимо за всяко неизпълнение на договора, в този случай надхвърля законовите рамки, както и нейния обезпечителен и санкционен характер и представлява типична проявна форма на нарушение на добрите нрави и на нарушаване на закона. По начина, по който е уговорена неустойката за това неизпълнение на договора, представлява санкция за длъжника и неоснователно обогатява кредитора. Неизпълнението води до имуществена тежест за потребителя, която е почти колкото размера на отпуснатата заемна сума и която се прибавя към нея, т. е. дългът на заемателя се увеличава необосновано дори при точно изпълнение. В тази връзка съдът не споделя възраженията в отговора на исковата молба. Кредиторът разполага с достатъчно правни средства да обезпечи отпускания кредит по начин, че да не злепоставя драстично интересите на потребителя до степен на неразумно оскъпяване на кредита за икономически по-слабата страна. Макар да не съществува договорна и законова пречка да бъде уговорена неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума от страна на длъжника, в случая потребителят се санкционира за непредоставяне на обезпечение за неизпълнение на задълженията си дори и да заплаща редовно главницата и лихвите в уговорените срокове и размери, съгласно погасителните вноски. Неустойката в случая надхвърля рамките на чисто санкционния си характер и представлява начин за неоснователно обогатяване на кредитора, което е недопустимо, а от друга страна натоварва длъжника с допълнителни разходи само поради формалното неизпълнение на задължението си да даде исканото от кредитора обезпечение, което по начина, по който е регламентирано, е обективно неизпълнимо. Изискванията в рамките само на три дни потребителят да осигури поръчител или банкова гаранция, ограничава необосновано възможностите на длъжника да предостави обезпечение на дълга. С банковата гаранция, съгласно чл. 442 от ТЗ, банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея. На практика банките могат да имат функцията на гарант за надеждността и платежоспособността на участниците в различни видове търговски сделки, 5 като изпълняват това срещу заплащане, т. e. те предоставят услугата „банкова гаранция". Поставеното от кредитора изискване за обезпечаване на задължението с безусловна банкова гаранция поначало е неизпълнимо от длъжника.